Обикновена акция
Обикновена акция представлява дялово участие в дружество. Тя дава на собственика право на глас, право на дивидент и право на ликвидационен дял.
Право на глас
Обикновенните акции дават на своя притежател право на глас в общото събрание на акционерите. То е върховен орган в управлението на акционерното дружество. Общото събрание взема решения по най – важните въпроси, свързани с дейснистта на дружеството – увеличаване или намаляване на капитала, сливане, прекратяване, ликвидация на дружесвото. Също така oбщото събрание избира членовете на надзорния или дирекционния съвет. Гласуването в общото събрание става по два начина – обикновено гласуване или ако е предвидено по Устав – чрез комулативно (натрупващо) гласуване. При обикновеното всеки акционер може да гласува за един кандидат за Управителния съвет на фирмата с толкова гласа, колкото акции притежава. Това право той упражнява толкова пъти колкото члена са в Управителния съвет. При комулативното гласуване общия брой на всички гласове, които акционера може да даде за целия Управителен съвет може да се разпредели на по-малка база. Този вид гласуване се дава, за да се защитат крупните акционери, които имат по-малък процент акции.
Право на ликвидационен дял и доходност под форма на дивиденти
Обикновенните акции предлагат текуща доходност под формата на дивиденти - периодични плащания, нефиксирани и зависят от финансовото сътояние на фирмата и решението на общото събрание за разпределяне на печалбата. Обикновенните акции обаче са ценните книги с най – висок риск. Причината е, че доходите по обикновенните акции зависят изцяло от резултатите от дейността на дружеството. Притежателите им могат да получават дивиденти едва след изплащането на доходите на останалите инвеститори в компанията. Същевеменно те носят отговорност за загубите и задълженията на дружеството, като тази отговорност се простира до размера на техните дялове. При фалит и ликвидация на дружеството първо се обезщетяват кредиторите и притежателите на преливигировани акции, а каквото остане се разпределя между обикновенните акционери. Високият риск по обикновенните акции детерминира високата норма на възвращаемост, която техните притежатели изискват, респективно високата цена на финансиране с обиковенни акции за компанията. За банките акциите представляват интерес от гледна точка на дохода, който носят. Освен това те се търгуват на борсата и може да се осъществи печалба от промените в курса им. Размерът на дивидента не е предварително известен, зависи от реализирания годишен финансов резултат на фирмата и от съотношението, в което ще се разпределя печалбата. Решението за изплащане и размерът на дивидентите се определя от Общото събрание на акционерите. Обикновените акции се издават на приносител. Прехвърлянето им става чрез просто предаване от едно лице на друго. При благоприятни финансови резултати могат да получат по-голям доход под формата на дивиденти и нарастване на капитала.
Видове дивиденти
Основни
Дивиденти в пари – определя се като фиксирана сума на една акция или процент от пазарната стойност към определена дата.
Дивиденти в нови акции – показва колко акции се предоставят допълнително на притежателя на стари акции.
Дивиденти комбинирани – може да е платен в пари и нови акции в определено съотношение или акционера сам да избере вариант (или само пари или само акции).
Допълнителни
Имуществен дивидент - под формата на някакви активи.
Дългов дивидент - полица, показваща, че фирмата ще има дивиденти на по-късна дата.
Ликвидационен – начин на изплащане на остатъчния дял в случай, че фирмата преустанови дейността си.
Стойност на обикновенна акция. Видове.
- Номинална стойност е стойност на една акция по време на извършване на подписката за създаване на едно акционерно дружество. Уставният капитал към момента на създаване е равен на общия брой на акциите по номиналната им стойност. В резултат на получени лихвени дивиденти и реинвестиционен паричен поток, стойността на фирмата нараства. Именно тази стойност се разпределя в провизии, резерви и други елементи на баланса, отразяващи нарастването й. По този начин уставния капитал на фирмата не отразява реалната стойност на капитала.
- Счетоводната стойност на акциите – намира се като се раздели собствения капитал без допълнително внесения капитал към броя на обикновените акции.
- Пазарната стойност (цена) на акциите – формира се под действията на търсенето и предлагането на акциите и отразява широк кръг от информация за дейността на фирмата на пазара. Един от елементарните методи за оценяване на инвестиции в акции е съпоставката между пазарна стойност и счетовадна стойност. Когато е по-ниска – акцията е поценена. Препоръчва се да се инвестира. И обратното, когато е по – висока, препоръчва се да се продава.
Цена на финансиране с обикновенни акции:
Цената на финансиране с обикновенни акции е нормата на възвръщаемост, която фирмата трябва да осигури на притежателите на емитираните от не обикновенни акции. Тя се определя от пропуснатата от инвеститорите възвръщаемост от алтернативните инвестици във финансови активи със същата степен на риск.
Определяне на цената на финасиране с обикновени акции чрез подхода на сконтиране на очакваните доходи. Според този модел се очаква дивидентите да нарастват с постоянен темп за неограничен период от време, то цената на обикновенната акция е:
Където:
P - цена
Div₀ е очаквания дивидент от акцията в края на първата година;
r – норма на доходност на обикновената акция
g – коефицент на растеж на дивидента
Когато определяме цената на финасиране с нова емисия обикновенни акции, във формулата включваме и разходите по емисията:
FC са емисионните разходи, определени като процент от общия размер на емисията.
Div₁ - очакваният дивидент на акция в края на първата година
Вижте още
Източници
- Корпоративни финанси Кратък курс, трето допълнено издание изд. Тракия – М София 2010 ISBN 987-954-8404-89-0
- Обикновени акции
- Жеко Милев „Настояща стойност на акции и облигации”
- Същност и видове ценни книжа 13.01.2009г.