Неопределеност

Ситуация на повишена неопределеност.

По своята същност неопределеността представлява невъзможност да се предвиди поведението на системата, за която е взето дадено управленско решение или на системата, в която ще се реализира взетото решение. Мениджърите имат представа за целите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно риска, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива.

Основни причини

Недостатъчна или бързо променяща се информация;
Сложно поведение на системата,за която е взето управленско решение;
Липса на научни или практически знания и опит в съответната област;
Творчески възможности на субективния фактор;
Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението.

Основни степени

Ниска степен на неопределеност предполага поведението на системата на решението да се познава почти цялостно и в този смисъл е възможно почти еднозначно да се опишат поведението на системите и резултати те от практическото провеждане на решението. Това е ситуация близка до детерминираност.
Средна степен на неопределеност е налице познаване на състоянието на факторите,при което може да се опише вероятностния изход от дадено решение.
Висока степен на неопределеност при нея не могат да се предскажат даже възможните изходи от прилагането на дадено решение и не съществува вероятност за постигане на предполагаемите перспективни резултати.

Неопределеността предполага риск не само при вземане на решение,но и при неговата реализация.Рискът изразява различната вероятност за практическата реализация на решението и на набелязания ефект - технически, стопански, социален, екологичен

Vzemane na pravilno reshenie v usloviq na neopredelenost.

Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.

Аспекти на неопределеността

Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта:

Рискова неопределеност

Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае вероятността на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очакванаполезност.Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защотофункцията на полезност има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме теорията на риска, която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.

Стратегическа неопределеност

При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в конфликтна ситуация. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – теория на игрите.

Неопределеност на средата или несигурност

Неопределеност на природата.

Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.

Частична неопределеност

Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.

Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме емпиричните данни и получените резултати помагат да се вземе оптималното решение. Тук използваме методите за вземане на статистически решения статистически игри.

Вижте още

Източници

Неопределеност
Матилда Александрова, Управленски решения и риск; София 2009; Издателство - Авангард Прима

Външни препратки