Следствие

Следствие произлиза от английската дума „consequence” и може да има две значения:

Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект.

Пример: Следствие от тази луда любов е детето.

В криминологията и съдебното дело – изясняване на обстоятелствата около едно престъпление – мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие.

Всяко взето решение води до определено следствие/последица. Негативни последствия – решението се нуждае от компромис. Невъзможно е да се избегнат всички негативни последствия. Понякога обаче, стремейки се да ги избегнем, избираме не „възможно най-доброто”, а „по-справедливото” решение, т.е. това което води след себе си до най-малко негативни последствия.

Различните видове управленски решения водят до различни следвия/последствия.

Видове управленски решения

Според равнището, на което се вземат решенията

стратегически;
административни (тактически);
оперативни.

Според вида на проблемите решенията биват

програмирани (стандатрни или традиционни);

В зависимост от начина на вземане на решения

индивидуални;
групови.

В зависимост от функциите на управлението

от областта планиране;

от областта организиране;

от областта мотивиране;

от областта контрол.

В зависимост от самия процес на вземане на решенията

интуитивни – представляват избор основаващ се на усещането на интуицията, че този избор е правилен;

логически – представлават избор обусловен от знанията или натрупания опит на този, който ги взема;

рационални – не зависят нито от интуицията, нито от логиката, а се вземат с помощта на алгоритъм

Етапи на процеса на вземане на решения

Първата фаза "формулиране и дефиниране на проблема" изисква анализиране на проблемната ситуация, извличане на същността на възникналите противоречия, отклонения или възможности и краткото и ясно изказване (дефиниране) на проблема. За да се дефинира правилно един проблем, е необходимо той да се диагностицира, т.е. да се определят.
Във фазата "определяне на ограниченията и критериите" действията на субекта на управление са насочени към: определяне на ограниченията и определяне на критериите за разработване на варианти за решение.
Във фазата "разработване на алтернативи" сътрудниците в органите на управление и в управленските звена на субекта на управление насочват дейността си по разработване на задоволителен брой варианти за решаване на проблема. Управленската практиката доказва, че е целесъобразно за всяка проблемна ситуация да се създава не един, а множество варианти за решаване на проблема.
Фазите "оценяване на алтернативите" и "избор на алтернатива за решение" могат да се изпълняват както самостоятелно, така и съвместно.
"Оценяването на алтернативите" се основава на определените критерии и се осъществява при съобразяване с ограниченията. Могат да се използват и специални методи за сравнителна оценка на разработените варианти.
"Изборът на алтернатива за решение" е решаващата фаза в процесът на вземане на решение. Ако проблемът е бил правилно формулиран, а вариантите правилно разработени и оценени, да се вземе окончателното решение е сравнително лесно избира се вариантът с най-благоприятните последици по отношение на проблемната ситуация. Когато се взема управленско решение обаче трябва да се държи сметка и за негативните последици от него. Затова всяка алтернатива трябва да се оценява както по отношение на позитивните, така и по отношение на негативните си последствия.
С фазата "реализация на решението" се осигурява отстраняването на проблемната ситуация и се затваря, като единство на прави и обратни връзки, конкретния управленски процес по вземане и реализация на решението. Следователно решаването на проблема не приключва с избора на предполагаемия най-добър вариант. Следват под фазите на изпълнение на решението и оценяване на резултатите от него. Ценността (качеството) на решението става очевидна едва след неговото

Диаграма причина-следствие

Тя се нарича още "диаграма на рибената кост" или "диаграма на Ишикава". Това е брейнсторминг техника за идентифициране на възможните причини за даден проблем. Диаграмата е предложена през 60те години на 20 век от Каоро Ишикава - един от основоположниците на съвременното стопанско управление. Тя се смята за една от седемте основни диаграми в управлението на качеството.

Подобно на структурата на рибена кост, диаграмата се изгражда от главата към малките кости. В началото се описва настоящият проблем. Различните области, от които могат да възникнат причините се изобразяват като ребрени кости. Често те са дълго изстрадани групи като оборудване, процеси, хора, материали, среда и организационно ръководство. Понякога се използва и вариант с метод и измерване като важни компоненти.

Вижте още

Изтоници

Валтер Баумерт , следствие : Докум.роман за Ернст Телман
Маргарита Чинова, Георги Гатев, Съкратеното съдебно следствие по НПК

Външни препратки