Школа на човешките отношения

За разлика от класическата школа, която акцентира върху взаимодействието човек-машина, школа на човешките отношения се интерерсувала само от взаимоотношението човек-човек.

История

Школата на човешките отношения възникнала вследствие на критиките за ограничеността и игнорирането на човешкия фактор от класическата школа.Школата на човешките отношения се развила през 30-те до около 60-те години на XX век. Неговите привърженици вярвали, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Основните представители на Школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Фолет, Оливър Шелдън, Робърт Оуен и други.

==Елтън Джордж Мейо== е роден през 1880 г. в Австралия. След обучението си в университета в Куинсланд и Пенсилванския, той станал професор по индустриални изследвания в Харвардската висша школа. В началото на XX век производителите на газово отопление загубват битката с производителите на електрическа енергия. Последните им опити, били да обедят големите промишлени компании, че повишаването на осветеността водило до повишаване на производителността. И заради това в САЩ са били проведени редица експерименти точно по този повод. По-това време в компанията за телефонно оборудване Уестърн Електрик в град Хоторн, било забелязано нарастващо недоволство от страна на работниците. За това мениджърите на компанията решили да направят собствен експеримент. Те наели промишлени консултанти, които считали, че недоволството било поради лошите условия на труд, слабото осветление и слабата вентилация. За експеримента си, те сформирали две групи работнички. Едната група била експериментална, при която променяли нивото на осветление, а другата група, която била контролна осветлението било постоянно. След експеримента първоначално те били забелязали, че производителността в едната група нараствала успоредно със засилване на осветлението. Започвало обаче да се проявяват и объркващи резултати. Производителността не спадала при промяната в осветлението, дори започвала да се повишава, както ставало и в контролната група. Поради тази причина ръководителите на завода решили да се обърнат към професора по социология и психология Елтън Мейо, който веднага се заел с разрешаването на проблема. Освен осветеността, Мейо бил решил да изследва и работното време, почивките, както и влиянието на попроизводителните работници върху останалите в групата. Така била създадена нова експериментална група, която била сформирана само от две работнички. Всяка от тях имала възможност да си вземе по-две приятелки. При тях имало наблюдател, който не само регистрирвал производителността и условията на труд, той трябвало да се интересува от личните им проблеми и други пречки в работата им, които ги разсейвали. При този експеримент всичко било контролирано, осветеността, физичекото