Кенет Ароу
Кенет Ароу (на английски: Kenneth Arrow) е бележит американски икономист, печелил Нобелова награда за икономика заедно с Джон Хикс за за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).
Биография
Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от еврейско семейство. Завършва Нюйоркския градски колеж. През 1940г. постъпва в Колумбийския университет в Ню Йорк, където изучава математика (получава степен магистър,1941г.), след това – икономика. Поради започването на Втората световна война прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер метеоролог в Американските военно въздуни сили. След войната продължава образованието си в Колумбийския университет. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към Чикагския университет (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с Тялинг Купманс и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по икономика в Стандфордския университет в Пало Алто, от 1953г. е редовен професор по икономика, статистика и операционни изследвания. През 1951г. защитава докторска дисертация, публикувана през същата година под заглавие „Social Choice and Individual Values” („ Социален избор и индивидулани стойности”). От 1968 до 1979 е титуляр на катедрата по икономика в Харвардския университет в Кембридж, Масатчузец, от 1980 отново е професор по икономика и операционни изследвания в Стандфордския университет. Ароу насочва интересите си към теорията за равновесието, математическото програмиране и икономиката на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв метод на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в теоремата на невъзможността, че не може да се намери система, която да бъде едновременно рационална и егалитарна. Работи съвместно с Жерар Дебрьо върху известното доказателство за съществуване на състезателно равновесие в абстрактвия мултипазарен модел на икономиката. В труда си „An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics” (1951; „Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието”). Ароу показва не само, че равновесието на конкурентния пазар е Парето-ефективен, но и че всяко Парето-ефективно разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия балансов анализ, допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с Джон Хикс получава Нобеловата мемориална награда за икономически науки за „пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.
Морален хазарт
Прехвърлянето и трансформацията на риска очевидно са важни за бизнеса, защото го освобождават от несигурността и го облекчават, но заедно с това водят до специфични ефекти (резулати), известни в икономическата теоретична практика като морален хазарт. Понятието е въведено от Кенет Ароу, анализирайки застрахователния пазар на автомобили в САЩ, а по-късно е отнесено и към кредитния пазар от Джозеф Стиглиц.
Според Ароу моралният хазарт се проявява при следните условия: 1) наличие на информационна асиметрия на пазара; 2) страните по сделката са сключили договор (екс – пост информационна асиметрия); 3) между страните по сделката съществуват противоположни икономически интереси; 4) опортюнизъм – след договора агентите се изкушават да предприемат действия, които не са в интерес на принсипала. Важно е да се отбележи, че не само агентите,но и принсипалите са склонни към опортюнизъм.
Разработки
1951, Alternative approaches to the theory of choice in risk-taking situations, Econometrica, 19: 404-437 Arrow, Kenneth J.. Social Choice and Individual Values. Wiley, New York, 1951. ISBN 0-300-01364-7. 2nd ed. 1963 1953, Hurwicz’s optimality criterion for decision making under ignorance, Technical Report 6, Stanford University Arrow, Kenneth J., Gerard Debreu. Existence of a Competitive Equilibrium for a Competitive Economy. // Econometrica 22 (3). 1954. DOI:10.2307/1907353. с. 265–90. 1959, Functions of a theory of behaviour under uncertainty, Metroeconomica, 11: 12-20 1959, Toward a Theory of Price Adjustment в Moses Abramovitz и други, ред. The Allocation of Economic Resources: Essays in Honor of Bernard Francis Haley. Stanford: Stanford University Press Arrow, Kenneth J.. The Economic Implications of Learning by Doing. // Review of Economic Studies 29. 1962. DOI:10.2307/2295952. с. 155–73. Arrow, Kenneth J.. Uncertainty and the Welfare Economics of Medical Care. // American Economic Review 53 (5). 1963. с. 941–73. 1968, “Economic Equilibrium” в D. L. Sills (ред.) International Encyclopedia of the Social Sciences 4: 376–88. London and New York: Macmillan and the Free Press. Arrow, Kenneth J.. Essays in the Theory of Risk-Bearing. North-Holland Pub. Co., Amsterdam, 1971. ISBN 072043047X. Arrow, Kenneth J., Frank Hahn. General Competitive Analysis. Holden-Day, San Francisco, 1971. ISBN 0816202753. 1972, и Hurwicz, L., “Decision making under ignorance,” в C. F. Carter, J.L. Ford (ред.), Uncertainty and Expectations in Economics. Essays in Honour of G.L.S. Shackle. Oxford: Basil Blackwell. Arrow, Kenneth J.. The Limits of Organization. Norton, New York, 1974. ISBN 0-393-09323-9. 1987, “Rationality of self and others in an economic system,” в R. M. Hogarth, M. W. Reder (ред.), Rational Choice. Chicago: The University of Chicago Press. Landmark Papers in General Equilibrium Theory, Social Choice and Welfare Selected by Kenneth J. Arrow and Gérard Debreu ред. с Debreu, Edward Elgar Publishing, 2002) ISBN 978-1-84064-569-9. Arrow, Kenneth J.. Some Developments in Economic Theory Since 1940: An Eyewitness Account. // Annual Review of Economics 1. 2009. DOI:10.1146/annurev.economics.050708.143405.