Отворена система

Отворена система е система , която непрекъснато взаимодейства с околната среда. Взаимодействието може да вземе формата на информация, енергия, или трансфери на материал в или извън границите на системата, в зависимост от дисциплината, която дефинира понятието (виж по-долу). Отворена система трябва да се контрастира с концепцията на изолирана система , която обмен нито енергия, материя, нито информация с околната среда .

Концепция на Отворената система

Концепцията на "отворена система" е била оформена в рамките на една рамка, която да позволи да взаимодействат помежду си на теорията на организма , термодинамиката , и еволюционната. Тази концепция беше допълнена с появата на теорията на информацията и впоследствие теорията на системите. Днес понятието има своите приложения в естествените и социалните науки.

В естествените науки една отворена система, чиято граница е пропусклива за двете енергия и маса . В физика една затворена система , напротив, е пропусклива за енергия, но няма значение.

Характеристика на Отворената система

Отворените системи имат редица последствия. Затворена система съдържа ограничена енергия. Определението на една отворена система предполага, че има доставки на енергия, които не могат да бъдат изчерпани, на практика, тази енергия се доставя от някакъв източник в заобикалящата среда, които могат да бъдат третирани като безкраен за целите на обучение. Един вид на отворена система е така наречената лъчиста енергия система, който получава енергията си от слънчевата радиация - енергиен източник, който може да се разглежда като неизчерпаем за всички практически цели.

В същото време почти всички организации с редки изключения (църквата например) са отворени системи, което значи, че те постоянно и интензивно си взаимодействат с околната среда. Това предполага обмен на материали, услуги, хора и информация. Организацията постоянно получава нещо отвън, което използва по определен начин и го трансформира в определен продукт или резултат, който връща в околната среда. Чрез този процес се осъществява положителна или отрицателна обратна връзка със средата, която показва ефекта от взаимодействието и съответно подсказва какво трябва да бъде поведението на системата (организацията), за да може тя да запази своята стабилност и равновесие. Такава обратна връзка се осъществява и вътре в организацията между различните й подсистеми. Тя показва кои от тях имат общи интереси и цели и при кои от тях те са в конфликт. Това е основата, върху която се осъществява мениджмънтът и се формира ОП.

Влияние на околната среда върху Отворената система

Отворена е системата, която взаимодейства с околната среда, подложена е на влияния от страна на околната среда, които се проявяват на входа й, и оказва въздействие върху нея чрез своя изход.

открити – взаимодействат с външната среда;
енергията;
информацията;
материалите са обекти на обмяна;
откритите системи имат свойството да се приспособяват към измененията на външната среда и да продължават своето функциониране

Отворената система и да е саморегулираща се, то тя НЕ е изолирана система, която функционира отделно от средата.

Всеки елемент от системата, се влияе в по-голяма или по-малка степен от средата.

Повлияният от средата елемент, влияе по свой начин върху останалите елементи на системата, която съставлява.

Средата представлява съвкупност от други системи.

В този смисъл, всяка отворена система, се явява среда за по-малките суб-системи и тя действа върху тях по същия начин както „голямата” външна среда.

Следователно, взаимоотношенията в системата и неговите суб-системи са „отворени” за взаимодействие (комуникация), още повече, че те имат потребност от средата.

Пример за взаимодействие със средата е факта, че един член на системата може да бъде включен в различни суб-системи, с различни функции в тях. С други думи, както отделните елементи, така и отделните суб-системи, могат да се препокриват с други суб-системи.

Обгръщаща среда

Свойства на отворените системи

Цялост

Система е цялостна. Тя е сложна, комплексна система.Всеки един член е обвързан с други членове. Всяка една суб-система, е обвързана и се влияе от друга подсистема.

При промяна в който и да е елемент от суб-системата, винаги настъпва промяна в качеството на останалите елементи (суб-системи).

Нещо повече, при промяната в един елемент, последващият ефект в останалите елементи, се появява и изразява в пъти повече, отколкото при отделния елемент.

Обратна връзка

В сложните комплексни саморегулиращи се отворени системи, е от съществена важност да се проследяват комуникационните взаимодействия, тъй като те не са каузални, т.е. един елемент въздейства (комуникира) върху друг елемент – т.е. е налице една циркулярност (кръговост), а не линеарност (проста каузалност) във взаимоотношенията между отделните елементи.

Осъзнаването, че информацията за ефекта, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата стабилност и адаптация към промяната на средата, не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова епистемология,но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в биологията, психологията, социологията, икономиката и други области.

Отворена система - процес

Проведени изследвания

Верига, в която събитие А, влияе върху събитие B, а след това влияе върху C, C на свой ред причинява D и т.н., ще има свойствата на детерминистична линейна система. Ако обаче D води /доведе/ до обратно до А, системата става кръгова и функционира по съвършено различен начин.Тя проявява поведение , по същество аналогично на поведението на явленията , които не са се подавали на анализ в термините на строгия линеен детерминизъм.

В това направление са насочени изследванията на голям брой учени още от Аристотел. Изследват го още Хегел, Кант, Шелинг, Енгелс, Афанасиев, Тюрин, Берталанфи, Блауберг, Юдин, българските учени М. Марков, Ив. Николов, Н. Стефанов и много други. Невъзможно е да се изброят всички, а с цитирането на тези авторитети в развитието на науката се подчертава както важността на темата,

Отворената система е дефинирана от Лудвиг фон Берталанфи, който определя живия организъм като „отворена система”, която непрекъснато отдава и приема материя на и от външния свят (средата на функциониране) като при този обмен запазва устойчивото си състояние. Отворената система е естествено състояние на всички обекти, доколкото тяхното взаимодействие със средата е неизбежно.

Вижте още

"Скелет на науката” (Боулдинг);
Обща теория на системните теории (Садовски);
Теория на абстрактните модели (Месарович);
Теория на абстрактните системи или Абстрактна теория на системите (Брусиловский).

Източници

Атанасова, Т., Компютърни информационни системи, ИК «Кръг», Варна, 1999 г.
Donna M. De Salvo, Open Systems: Rethinking Art c. 1970
W. Richard Scott, Organizations: Rational, Natural, and Open Systems (5th Edition)
Gerald F. Davis and W. Richard Scott, Organizations and Organizing: Rational, Natural and Open Systems Perspectives
Jason R. Cole, Using Moodle: Teaching with the Popular Open Source Course Management System
James Turnbul, Pro Linux System Administration (Expert's Voice in Open Source)

Външни препратки