Ситуационен анализ
Ситуационният анализ е процесът на идентифициране и оценяване на всички фактори, свързани с дадена ситуация. Този подход може да заеме място като средство за откриване на нещо, което не работи правилно в рамките на проект или процес на производство, или начин за проектиране на потенциалния разход за някакво действие, отчитайки обстоятелствата, които преобладават към момента. Когато се използва ефективно, процесът на ситуационен анализ може да намали финансовите загуби, да тласне/подсили маркетинговите кампании и обикновено прави възможно това да се достигнат или дори да се надминат очакванията от даден проект.
Ситуационен анализ се извършва на два основни принципа
- Сканиране на средата – процес на “разлагане” на средата на определени фактори и събиране на информация за тенденциите в изменението им в посоката на влиянето им. Целта на сканирането им е да се определят източниците на пазарни възможности и заплахи
- Анализ – процес на оценка и интерпретиране на маркетинговата информация, утановяване на бъдещи изменения, бъдещи тенденциии, разработване на прогнози.
Едно от обичайните приложения на ситуационния анализ е маркетинга. Тук ударението пада върху наблюдението на най-важните фактори, които определят успеха или провала на дадена маркетингова кампания. За да се максимизира потенциала на кампанията, маркетинговите професионалисти могат да разгледат спецификите на набелязаната база потребители и да оценят кои методи могат да се използват, за да се достигнат с най-голям ефект тези потребители. Цената на продуктите или услугите, които се продават на потребителите, също се наблюдава внимателно, тъй като идеята е да се печели, продавайки тези продукти. Накрая маркетинговите професионалисти ще разгледат внимателно и конкуренцията и ще определят какво би могло да бъде направено, за да се подтикнат потребителите да се отдръпнат от конкурентите ни и вместо тях да се отнесат благосклонно към продуктите, отбелязани в кампанията. Този процес най-често се нарича модел на трите сили и може да бъде приложен в почти всички маркетингови планове.
Ситуационният анализ също така работи много добре, когато наблюдаваме вътрешни за бизнеса процедури. Например, ако разходите за производство за по-високи, отколкото мениджмънта смята, че трябва да са, изследването на ситуацията в детайли може да разкрие следи какво да бъде направено, за да се намалят общите разходи. Като част от анализа, фактори като труда, цената за ресурсите, производителността на съораженията, използвани в процеса на производство, и дори цената за опаковането, биват внимателно разглеждани. Ако е разработен правилно, анализът ще идентифицира всички области, в които могат да бъдат направени подобрения и какъв ефект биха имали те върху общите разходи за производство.
Една от формите на ситуационен анализ, която се използва обичайно в много различни ситуации, е позната като SWOT анализ. При този модел целта е да се идентифицират и оценят силните и слабите страни, потенциалните възможности и вероятните заплахи, свързани с даден процес или проект. Този основен продход може да бъде използван за всичко от изпълнението на операционните процеси до спечелването на конкурентни предимства на агресивния пазар.
Модел на Буено за “десетте сили” на конкурентната среда
Моделът на Буено описва една значително по-обхватна и богата на връзки структура на средата.
Модел на „десетте сили” на Буено
- Клиенти
- Доставчици
- Равнище на съществуваща конкуренция. Действителни конкуренти
- Новосъздадени фирми
- Международна конкуренция
- Конкуренти от други бизнес области
- Продукти заместители
- Собственици
- Публична сила „Власт”
- Социални сили и агенти на съобщности
Главните отличителни характеристики на модела могат да се обобщят в следните насоки:
- Отрасловата среда се формира под влиянието на десет определящи фактора с различен произход и роля в структурата на конкуренция.
- Движещите сили са обособени в две групи – икономически и неикономически.
- Към групата на икономическите сили освен клиенти и доставчици е причислена и силата на собствениците, чиято роля в конкретния механизъм е най-малкото равностойна.
- Заплахата от конкуренти е представена двупосочно – чрез натиска на нови конкуренти и нови продукти. Продуктите заместители са една от силите в групата на новите продукти (за разлика от позицията й в модел на Портър).
- Дефинирането на четирите фактора на “входа” на отрасъла отразява различните равнища на конкуренция (от продуктово до родово). Същевременно тяхното присъствие в модела е индикация за промяната в границите и интензивността на конкуренцията като обективна съвременна тенденция.
- Двете сили в модела – публична сила „власт” и социални сили и агентура отрязват съответно влиянието на институциите на държавната власт (от различни равнища) и на неправителствените организации.
За да се анализира средата на конкуренцията, трябва да се определи силата на всеки от факторите. Съвместното въздействие на силите определя интензивността и динамиката на конкуренция. Анализите на конкурентната среда са важна входяща информация при оценките на: привлекателността на отрасъла, шансовете, рисковете и възможностите за промяна на средата, алтернативите за избор на конкурентна стратегия.
Вижте още
Източници
- Тужаров, Х., Информатизация на бизнеса
- Lars Ahlfors, Complex Analysis
- Walter Rudin, Principles of Mathematical Analysis, Third Edition
- James Douglas Hamilton, Time Series Analysis
- David J. Lieberman, Instant Analysis
- H. A. Priestley, Introduction to Complex Analysis