Работна заплата

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Работната заплата е възнаграждението, което получава всеки, участващ в работния процес и икономиката на даден регион. Тя се определя за база правомощия, степен на труда, минимална работна заплата за страната и др.

Определение

Независимо от дадените определения за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. За да се определи равнището и динамиката на работната заплата, всяко предприятие трябва да разполага със специфични механизми за определяне и изменение на:

  • минималната работна заплата за предприятието;
  • основната заплата за отделните длъжности;
  • допълнителните трудови възнаграждения;
  • работната заплата в съответствие с положения труд;
  • работната заплата вследствие на инфлация.

Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати, определена в закон, нормативен акт на Правителството, споразумение, колективен трудов договор и трудов договор. Тя се определя за страната, за отделните отрасли, региони и предприятия. За да се разработи конкретен механизъм за определянето и изменението на минималната работна заплата е необходимо да се вземат под внимание следните фактори:

  • определяне на случаите, когато се променя тя;
  • определяне на индикаторите за изменение;
  • определяне на переодичността за промяна;
  • определяне на обстоятелствата, които ще се отчитат при промяната;
  • определяне на процедурите за постигането на по-горните фактори.

Индексен факторен анализ

Една от задачите на икономическата статистика при изучаването и анализа на работната заплата е да наблюдава размера, структурата и динамиката на фонд работна заплата. Факторите, от които зависи фонда на работната заплата са средната работна заплата и средно- списъчния брой на заетите лица. Влиянието, което те оказват може да се проучи чрез индексния факторен анализ, при който се търси връзката между резултативната величина и определящите я фактори при сравняване на два периода от време. Чрез него се установяват промените в абсолютни и относителни числа, предизвикани от отделните фактори, т.е. може да се установи до каква степен промяната във фонда на работната заплата се дължи на средно- списъчния брой на заетите лица и до колко причина за това е средната работна заплата. Също така чрез индексния факторен анализ може да се установи и съвместното влияние на двата фактора върху резултативната величина.

За анализирането на фонд работна заплата се използват формите на връзка S = ЗТ и S = �ЗТ. В случая S е обема на фонд работна заплата, З - средната работна заплата, а Т - средносписъчния брой на заетите лица. Когато се анализира само един отрасъл се използва формата на връзка S = ЗТ, а за два и повече отрасъла- S = �ЗТ.

В теорията на статистиката са разработени схеми за провеждане на индексния факторен анализ, съобразно които той се разчленява на мултипликативен и адитивен аспект.

В мултипликативен аспект се установява разлагането на резултативната величина, изразена в относителни числа чрез общия (тотален) индекс - Is, на факториални субиндекси - I3 и IT.

Тъй като изследваната съвкупност е еднородна тоталния индекс може да се преобразува.

З0 и З1 - равнища на средната работна заплата, изчислени на база на едно предприятие;

З0 и З1 - средни равнища на работната заплата, изчислени на база от съвкупност на минимум две предприятия като средна аритметична претеглена величина;

Т0 и Т1 - средносписъчния брой на персонала в стопанското предприятие през предходния (приет за база) и текущия период;

�Т0 и �Т1 - средносписъчния брой на персонала за съвкупност от минимум две предприятия.

Чрез този индекс се установява средното относително нарастване на фонда на работната заплата под влияние на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица през текущия спрямо предходния период. Разлагането на общия индекс на факториални субиндекси ще ни покаже автономното изменение на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица и тяхното самостоятелно въздействие върху фонда на работната заплата. Субиндексът на фонда на работната заплата, които отразява автономното изменение на средната работна заплата се изчислява по формулата:

IЗ = З1 / З0 , когато данните са за един отрасъл

IЗ = З1 / З0 , за два и повече отрасъл.

Субиндексът на фонда на работната заплата, който изразява самостоятелното изменение на средносписъчния брой на заетите лица се изчислява по формулата:

IT = T1 / T0 ,за един отрасъл

IS = ST1 / ST0 , за два и повече отрасъла

Субиндексите ни показват количествено приноса на всеки един от двата фактора в общото изменение на фонда на работната заплата в динамика.

В адитивен аспект се установява абсолютното изменение и неговата относителна величина чрез общия прираст DS, който се разлага на факториални субприрасти DS(З), DS(Т) и DS(ЗТ). (Броят на факториалните субприрасти се определя по формулата (2к - 1), където к е броя на факторите). Тук в стойностно изражение се показва каква е величината на прираста на фонд работна заплата и двата фактора, които го формират.

Общият абсолютен прираст на фонд работна заплата се изчислява по формулите:

DS = S1 - S0 = З1Т1 - З0Т0, за един отрасъл

DS = S1 - S0 = З1Т1 - З0Т0, за два или повече отрасъла.

Факториалните субприрасти, на които се разлага общия абсолютен прираст се изчисляват по следните формули:

За един отрасъл субприраст, който изразява самостоятелното изменение на средната работна заплата:

DS(З) = Т0 (З1 - З0 )

субприраст, който изразява автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица:

DS(Т) = З0 (Т1 - Т0 )

субприраст, който изразява съвместното изменение на двата фактора:

DS(ЗТ) = (З1 - З0 ) (Т1 - Т0 )

За два и повече отрасъла субприрастите се изчисляват по съответните формули:

DS(З) = Т0 (З1 - З0 )

DS(Т) = З0 (Т1 - Т0 )

DS(ЗТ) = (З1 - З0 ) (Т1 - Т0 )

При провеждането на индексния факторен анализ се измерва прирастът от изолираното самостоятелно влияние и на съвместното влияние на факторите върху резултативната величина. Прирастът от всеки фактор по отделно представлява точно определена величина, която изразява частта от общия прираст поради въздействието на този фактор. Абсолютният прираст от съвместното влияние на двата фактора няма аналог в мултипликативния анализ. За поличаване на автономните субприрасти само за двата фактора се предлага разлагането му. Теорията на индексите предлага различни начини за това разлагане, но по- популярните от тях са:

  • В първия случай величината на прираста от общото влияние на двата фактора се разделя на две части, като всяка от тях се прибавя към прираста от изолираното самостоятелно влияние на всеки фактор. При този начин не се взема под внимание степента на влияние на всеки фактор, която е различна по силата си на въздействие.
  • Във втория случай се предполага, че част от прираста от съвместното влияние на факторите е следствие от равното им участие, а другата част- от влиянието на фактора с по- голямо относително изменение. Този метод е приложим само ако влиянието на двата фактора върху резултативната величина е положително (т.е. те трябва да нарастват). Ако факторите се променат разнопосочно, той е неприложим.
  • В третия случай се използва метода на пропорционалното разлагане. Тук се изчислява корекционен коефициент К, с който се коригират прирастите от изолираното самостоятелно влияние на факторите поотделно с разпределения общ прираст.

Прирастите на самостоятелно изменение на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица се получават, когато абсолютните им прирасти, получени при разлагане на общия прираст се умножат с израза (1±К):

DSЗ' = DS(З) (1±К) , DSЗ' = DS(З) (1±К)

DSТ' = DS(Т) (1±К) DSТ' = DSТ (1±К)

Където DSЗ' и DSЗ' - коригирани абсолютни прирасти на фонд работна заплата, които се дължат на изменението на средната работна заплата;

DSТ' и DSТ' - коригиран абсолютен прираст на фонд работна заплата, който се дължи само на изменението на средносписъчния брой на заетите лица.

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Работна_заплата&oldid=14330“.