Лиценз за ноу-хау

Един от начините за осъществяване на ноу-хау е чрез лицензионен договор.

Същност

При лицензионните договори за ноу-хау е желателно да се сключи предварителен договор, с който лицензополучателят се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до датата на сключване на лицензионния договор - в противен случай плаща неустойки. Това е добре, тъй като рискът и за двете страни е голям: от една страна лицензодателят предоставя информация, която купувачът би могъл да разкрие на трета страна, а от друга - лицензополучателят не може да бъде сигурен доколко е качествена информацията, за която плаща, в какъв срок тя ще остане в тайна и доколко ще му осигури предимство пред неговите конкуренти.

И двамата следва да се презастраховат срещу евентуални умишлени или не злоупотреби. Ето защо ТЗ изрично задължава лицензополучателя да пази в тайна сведенията, върху които му е отстъпено право на ползване (чл. 593 от ТЗ - "Задължение за тайна"), а лицензодателят - да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица (чл. 591 от ТЗ - "Осигуряване на ползването").

Задължения на лицензодателя

длъжен е да разреши използването на технологията. За тази цел лицензодателят не трябва да прави някаква декларация или едностранно волеизявление, достатъчно основание е самият договор, т.е. разрешението настъпва по силата на самия договор, има автоматично действие, и така се отстъпва самото право на ползване.
задължение да се даде техническо сътрудничество, помощ и указания, за да се осигури на лицензополучателя ползването, да може да се възползва от самата технология. Това е задължение да се направи нещо, да се дадат спецификации, документация, работни образци.

Задължения на лицензополучателя

да заплати възнаграждението, което може да се определи като цялостна сума, може да се плати изцяло, или да се разсрочи. Възнаграждението може да се обвърже с производството и с реализацията на продукцията (напр. процент от реализирани продажби, т.нар. „раелти”), или да се внесе някаква първоначална вноска, след което започва да се заплаща периодично. При „раелти” е добре да се уговори клауза за право на лицензодателят на достъп до съответните книги на лицензополучателя, за да може да се контролира производството и реализацията на продукцията.
да не сублицензира, ако не е постигната такава уговорка между страните в договора.

Вижте още

Източници

Ноу-хау като обект на интелектуална собственост
Актуални примери за ноу-хау
Rudolf E. Kamphausen, Export, Import, Spedition: Know-how fur die Verkehrswiryschaft
Рам Чаран, “Ноу-хау: Осемте умения на големите лидери”

Външни препратки