Мрежа

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Локалната мрежа ( на английски: LAN – Local Area Network ) е вид малка компютърна мрежа, обслужваща компютри и други устройства ( напр. мрежови принтери или скенери ), свързани помежду си. За разлика от големите WAN – мрежи, локалната мрежа се разполага обикновено в една сграда. Най- разпространените технологии на свързване в днешно време са Ethernet или Wi-Fi , докато в минало предпочитани са били ARCNET и Token ring.

network

Употреба

Повечето LAN мрежи са свързани с работни станции и персонални компютри. Всеки индивидуален компютър в локалната мрежа има свой собствен CPU, с който той изпълнява програми, но тя също е в състояние за достъп на данни и устройства навсякъде в локалната мрежа.Товао означава че много потребители могат да споделят скъпи устройства, като например лазерни скенери и различни видове данни.Потребители могат да използват LAN мрежата и за комуникация помежду си, като си изпращат имейли или чрез чат кореспонденция.

Достъп

Локалните мрежи в състояние на предаване на данни с много бързи темпове, много по бързи от тези които се предават по телефонната линия, но разтоянията са ограничени, а и има лимит за броя на компютрите които могат да бъдат прикрепени към един LAN.

Дефиниция на локалните компютърни мрежи

Локалната компютърна мрежа ( LAN – Local Area Network ) образуват два или повече компютри, които са свързани помежду си с помощта на някаква физическо средство ( коаксилен кабел, кабел с усукани двойки проводници и др. ) Свързаните по този начин компютри могат да обменят своите данни и да използват общи периферни устройства, като скоростта при на преноса на данни е обисновенно висока, поне 1 MB/сек. Свързаните компютри са разположени върху ограничена площ, например в рамките на един етаж.

За локална компютърна мрежа засега ще смятаме такова свързване на компютри (става дума за IBM PC съвместими компютри, но всички основни термини ще важат и в общия случай), което им позволява да комюникират помежду си. Това е един специфичен вид комуникация, която има за цел да осигури такъв достъп до отдалечени устройства (дискове,принтери и т.н.), физически свързани към други включени в мрежата компютри, така че ние да използуваме по същият начин, както ако те са част от нашия собствен компютър.

Предимства и недостатъци на типовете мрежи

Например случая с мрежата клиент – сървер, предимството е опростеното управление на мрежовите данни. В този случай по – голямата част от тях са съсредоточени на едно място – в компютъра, който служи за сървер. Системата на защита на данните и на цялата мрежа като такава е също опростена. Недостатък е това, че каквато и повреда да се случи в сървера, моментално е застрашена дейността на цялата мрежа.

Основното предимство при изграждане на мрежите от типа peer – to – peer е, че при тях практически може да се използват всички компютри, които досега са работили самостоятелно. Първата инвестиция в такъв тип мрежа обикновено е по – ниска, отколкото в мрежа клиент - сървер, където възможностите на закупените по – рано компютри се използуват много ограничено. Допълнителна изгода са и по – ниските изисквания към техническото осигуряване на сървера що се отнася до паметта, големината и скоростта на твърдите дискове ( това се отразява върху скоростта на цялата система, която обикновено при системите peer – to – peer е по – ниска ).

Вижте още

Източници

  • Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges
  • Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010
  • Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master

Външни препратки