Интегрираност

Интегрираността пряко може да се обясни с думите “недокоснат”, “цялостен”, здрав (в германските езици етимологично думата е свързана с цялост), последователен, морален, както и истинен. Обикновено се добавя към описанието и думата “неподкупен”. Терминът „интегритет” произхожда от латински език и неговото значение е „непокътнат” (in tangere). Отнася за някой, който е „непокътнат” т.е. неповлиян, неопетнен, непорочен или незасегнат. Когато превеждаме терминът “интегритет” на български обикновено използваме думи като: “честност”, “ почтеност” и “непоквареност”. Интегритетът е идеал, ценност, която в практиките на администрацията се въплъщава в конкретни принципи и норми за поведение, които са задължителни за публичните служители.

Принципи

Според Закона за администрацията българските публични институции са длъжни да осъществяват своята дейност при спазване на следните принципи:

Според Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация дейността на българския държавен служител е подчинена на принципите:

Интегритетът означава:

Да бъдеш верен на себе си и да имаш доверие на хора, които имат способността да са верни на себе си и са считани за добър пример на интегритет.
Да бъдеш верен и открит към другите, като приемаш техните нужди и интереси сериозно и си готов да се отнасяш с тях честно и справедливо; също в смисъл, че частните ти интереси не се смесват с професионалния живот;
Да бъдеш верен на организацията, в която работиш, т.е. да си отдаден на организационните цели и ценности, а не да използваш организацията за постигане на собствените си цели (които произтичат от и водят до конфликти на интереси) е проява на интегритет.

Прозрачността е ключово условие, за да се полват публичните инстиуции с доверие. Повечето от инструментите за постигане на интегритет са създадени за постигане на по-голяма прозрачност и насърчават поведение, което заслужава доверие и изразява ценностите и целите на организацията.

Примери

Аз съм гражданин и искам да получа разрешение за строеж на къща. Знам процедурите, но не знам как протичат, нито времето, в което трябва да се случат. Общинската администрация изобщо не ми е разяснила това. Отивам в Общината, където се срещам с човека, на който трябва да подам молбата си. Всичко изглежда наред и ми казват, че сега трябва само да чакам. Колко дълго? Трудно е да се каже. Търпението е важно. Чакам и след месец отивам отново в Общината. Не могат да открият папката с документите ми, но ми обещават, че ще я търсят. Чудесно. Седмица по-късно ми казват, че определен документ все така липсва. Защо не ми го казаха по-рано? Както и да е, предоставям липсващия документ и отново трябва да чакам. Минава месец, после още един. Пролетта идва, а аз все още нямам разрешението за строеж, но забелязвам, че някой строи къща наблизо. Питам съседите кой строи. Очевидно е някой близък до кмета и взел разрешението само за няколко седмици. Браво на него, но аз все още чакам...Историята продължава. Всъщност човекът не се отказал. Няколко седмици по-късно срещнал общински съветник и споделил с него преживяването си. Историята прозвучала много познато на съветника и той решил да зададе въпроси на заседание на съвета. Отговорите, които получил били мъгляви и той продължил да твърди, че Общината има проблем. Кметът не се съгласил, казвайки че това е само един инцидент, за който не си заслужава много да се шуми. За съжаление накрая мнозинството в Общинския съвет се съгласило, че няма проблем и нещата били оставени така. Единственото положително нещо било, че не всички общински съветници били убедени. Напротив, някои от тях били разтревожени и темата за интегритета била силно заложена в техния политически дневен ред. Семената на нарастващата обществена чувствителност били посяти. Хората с власт може грубо да пресичат всеки опит да им се покаже, че дадена ситуация е откровено проблематична за някои от страните. В такива случаи използването на властта е само по себе си израз на липса на интегритет, защото кметът отказва да чуе или с други думи отказва “да бъде верен и да заслужи доверието” на някои от съгражданите си и общинските съветници.

Интегрирана система за управление

Международните стандарти са разработени въз основа на т.нар. "Процесен подход", който има четири принципа:

Изискванията на тези стандарти се допълват взаимно и позволяват изграждане на Интегрирана система за управление (ИСУ), която обхваща всички аспекти на дейността на организацията, свързани с качеството, околната среда, безопасните и здравословни условия на труд.Интегрираната система за управление включва всички добри бизнес практики, които съществуват в организацията – финансово управление, управление на човешките ресурси и др.Последователното внедряване в една организация на допълващи се системи за управление изисква изразходването на значителни финансови средства. Непрекъснато нараства броят на бизнес-организациите, които предпочитат разработването и внедряването на единна Интегрирана система за управление в съответствие с изискванията на няколко международни стандарта, без това да води до отделяне на непосилни финансови ресурси.Внедряването на интегрираната система за управление позволява постигането на непрекъснато усъвършенстване и максимална ефективност на всички процеси.

Вижте още

Източници

Stephen L. Carter (Author) - Integrity
Stephen L. Carter - Civility
Stephen L. Carter - The Culture of Disbelief
Henry Cloud - Integrity: The Courage to Meet the Demands of Reality
Mark Salzman - Lying Awake
John Lewis Gaddis - The Landscape of History: How Historians Map the Past
Dr. Henry Cloud - Integrity
Vamvakidis, Athanasios. How Important Is a Large Market for Economic Growth?” Mimeo, International Monetary Fund and Harvard University, 1997
Anderson, James E. and Douglas Marcouiller. 1999. “Trade, Insecurity, and Home Bias: An Empirical Investigation.” NBER Working Paper No. 7000, March
Bergsten, C. Fred. 1993. “The Rationale for a Rosy View: What a Global Economy Will Look Like.” The Economist . September 11.
Casella, Alessandra and James Rauch. 1997. “Anonymous Market and Group Ties in International Trade.” NBER Working Paper No. W6186, September
Feldstein, Martin S. and Charles Horioka. 1980. “Domestic Saving and International Capital Flows.” Economic Journal . June, 90, pp. 31 29.
Frey, Bruno. 1996. “FOCJ: Competitive Governments for Europe.” International Review of Law and Economics . 16, pp. 315–27.
Friedman, Thomas L. 1999. The Lexus and the Olive Tree: Understanding Globalization New York Farrar, Straus and Giroux.
Helliwell, John F. 1998. How Much Do National Borders Matter? Washington, DC: Brookings Institution
Keynes, John Maynard. 1920. The Economic Consequences of the Peace . New York: Harcourt, Brace, and Howe.
Lawrence, Robert Z. 1996. Regionalism, Multilateralism, and Deeper Integration Washington, DC: Brookings Institution.

Външни препратки