Сключване на договор

От Администрация и управление
Версия от 14:24, 26 февруари 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на договаряне.

Същност

Според чл. 9 от ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Веднъж сключен, договорът става задължителен за страните. Нещо повече, според чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Сключването на договора означава да бъде постигнато съвпадение на две противоположни волеизявления, които съвпадат по предмет. Обичайно, преди сключването на договора се провеждат преговори. При сключване на договора, една от страните отправя предложение - оферта. Тя може да има конкретен адресант, но може да е отправена и към неограничен брой лица. Офертата трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор.

Вижте още

Източници

  • Голева, П., Облигационно право. ИК Фенея, С., 2006
  • Марков, М., Облигационно право, Сиби, С., 2008
  • Петров, Г., и др. Основи на правото. ИМХ, Пловдив, 2005

Външни препратки