Фредерик Тейлър
Фредерик Тейлър (1856-1915) обръща внимание на научната организация на труда и се занимава с ефективността на работното място - получаване на най-добри резултати от дадено количество ресурси. Това води до появата на редица методи за проектирането на машините, окомплектовката на цеховете, нови методи на работа.
Биография
Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант. Фредерик Тейлър, е роден през 1856г. в Джърмънтаун, близо до Филаделфия, САЩ. След завършване на средното си образование той започва работа като обикновен работник в местната металообработваща компания Midvale Steel Company. За да не работи цял живот нискоквалициран труд, Тейлър постъпва във вечерния факултет на Stevens Institute и го завършва със степен „Магистър по машиностроене”. В качеството си на дипломиран специалист, той провежда серия от изследвания на технологичните операции в Midvale Steel. Първите изследвания на Тейлър били свързани с анализ на скоростта на рязане на метала от гледна точка на повишаване на производителността на труда. Именно резултатите от тези изследвания стават основата на развитие на школата на научно управление.
Произведения
През 1903г. Тейлър издава книгата си „Управление на предприятието” и получава широка известност като автор, лектор и консултант по управление. По това време той бива избран за президент на „Американското общество на инженер-механиците”, пред което са представени за обсъждане и двата му значими доклада – „Системата за сделно заплащане” (1895г.) и „Управление на фабриката” (1903г.). През 1911г. излиза фундаменталната му книга „Принципите на научното управление” и името му придобива небивала популярност.
Принципи на Тейлър
Принципите на управление на Тейлър започват да се внедряват мащабно в много предприятия в САЩ, а и самият той ги популяризира (вече в качеството си на консултант по управлението на оръжейните заводи Watertown в Масачузетс), като провежда многобройни срещи с едри индустриалци и авторитетни представители на бизнес средите. Принципи:
- Развитие на научни знания в областта на мениджмънта
- Осигуряване на прилагането на научните знания в практическата дейност на научно
подбраните и обучени работници
- Стремеж към разделение на физическата работа между работниците от една страна и
управата – от друга. Всички действия на работника се съчетават със съответни действия на управата
- Научен подбор и развитие на способностите на работниците
- Наука за всеки елемент от работата на изпълнителя
- Специализация на труда
- Правилен подбор, разпределение и развитие на кадрите
- Планиране на работата и разпределянето й по график
- Определяне на стандарти
- Парични поощрения
Много значим е принципа на Тейлър за заплащането. Той доказва, че високата работна заплата осигурява евтина продукция. Ето защо, той съветва да се установи справедливо и приемливо минимално ниво на изпълнение на работата, а после да се разработи система, която да стимулира и възнаграждава онези, които работят над приетото минимално ниво на изпълнение.
Управление на фабрика
През 1903 г. Фредерик Тейлър представя пред АSМЕ нов доклад, озаглавен „Управление на фабриката". Докладът се състои от две части: „Заплащане на труда" и Администрация". В раздела „Заплащане на труда" се обосновава един от основните принципи на Тейлър - „Високата работна заплата осигурява евтина продукция". Този принцип намира израз в три неща:
- на всеки работник да се възлага по-сложна работа, от-колкото са неговите умения. Всеки работник трябва да получава ежедневно определено задание, което да му бъде ясно и точно описано;
- всеки работник трябва да бъде поощряван, за да даде максимума на което е способен;
- на всеки работник, работещ с темповете на първокласен работник, следва да се доплаща от 30 до 100% в сравнение с останалите.
В раздела “Администрация" се излагат за първи път възгледите на Фредерик Тейлър за системата за управление на организацията. Той подлага на критика съществуващата система В „Управление на фабриката" се излага и идеята за необходимостта от разчленяване на операциите на най-прости елементи.