Видове лидери

Съществуват рзлични типологии на лидерството.

Е.Богардс

Една от първите типологии на лидерството е създадена от Е. Богардс. Той разделя лидерите на 4 типа:

автократичен (среща се в силни организации),
демократичен (защитава интересите на групата),
изпълнител (изпълнява възложени му задачи),
рефлексивно-интелектуален тип (не може да ръководи голяма група).

Ф.Бартлет

Ф. Бартлет създава своя типология, която нарича “позиционна”. Лидерите биват три типа:

институционален тип (авторитета на лидера се определя от престижа на позицията, която заема),
доминиращ тип (лидера заема своята позиция с помощта на сила и влияние),
убеждаващ тип (умее да оказва влияние върху настроенията на подчинените и да ги подбужда към действие).

С.Кичело

С. Кичело обособява особен тип лидер – “лидер без офис” и го нарича “пророк”. Той смята, че пророците излизат на сцената на историята в смътни времена, спечелват подкрепата на своите поддръжници и се превръщат в символ на ръководените от тях движения.

Ф. Редъл

Ф. Редъл твърди, че институционалните и емоционалните групови процеси могат да произтичат само ако са свързани с някой от деветте типа личности. Според неговата типология тези личности са: “патриарх”, “лидер”, “тиран”, “обект на любов”, “обект на агресия”, “организатор”, “изкусител”, “герой”, “пример за подражание” (положителен или отрицителен).

Дж. Хетцел и Е. Губа

Дж. Хетцел и Е. Губа класифицират лидерството по следния начин:

“законодателно лидерство”, при него ролите и очакванията се определят от нормативните изисквания към дейността в обществените системи,
“идеографично лидерство”, при този вид потребностите и нагласите на индивидите определят личностните измерения на груповата дейност и на самия лидер,
“синтетично лидерство”, то примирява конфликтуващите страни.

В. Бел, Р. Хил и С. Милз

В. Бел, Р. Хил и С. Милз създават типология на четири типа лидери:

“формален тип” (заемащ официални постове),
“известен тип” (имащ влияние в обществото),
“влиятелен тип” (оказващ влияние върху мнението и поведението на групата),
“обществен тип” (активно участващ в самодейни организации).

М. Конвей

М. Конвей наблюдава лидерите на тълпите и ги разделя на три типа:

“вожд” (той се стреми да води тълпата, като я довежда до хипнотичен екстаз и я насочва по избрания от него път – например Наполеон),
“представител на тълпата” (той защитава “правилните” мнения и позиции на народа – например Т. Рузвелт),
“тълкувател на мнения” (той се стреми да артикулира това, което смътно чувства тълпата, нейните скрити страхове и преживявания).

Разгледаните типологии и класификации на лидерите са обобщения, направени на базата на наблюдения и логически конструкции. Макар и схематични, те подготвят почвата за по-мащабни изследвания.

Макс Вебер

Основната идея на Вебер е разбирането за рационалността като характерна черта за съвременната европейска култура. Рационалността се противопоставя на традиционните и харизматичните начини за организиране на обществените отношения. Наред с това немският социолог обяснява произхода на европейския капитализъм с протестанското религиозно-етично учение, възпитаващо в трудолюбие, пестеливост, честност, инициативност. В политическата социология той обръща специално внимание и прави анализ на конфликта на интереси на различни групи сред управляващата класа: статусни и престижни групи. Главният конфликт в социалния и политическия живот е в борбата между политическите партии и бюрократичния апарат. Привържениците на Вебер виждат в неговите трудове опровержение на материалистическото разбиране на историята и доказателство за водещата роля на етическите и религиозните фактори за историческото развитие на обществото.

Вебер е и един от първите учени, които въвеждат термина “харизма” в социологията. Харизма (гръцки произход karisma – “милост, благодат, божествен дар”) означава изключителна надареност. Харизматичната личност (пророк, проповедник, политически лидер) има множество привърженици и почитатели, които я възприемат за свята, непогрешима, свръхестествена и притежаваща лидерски качества.

Вебер създава типология на политическите лидери. Политическото лидерство се основава на определен тип лидерска легитимност.

“Легална легитимност”. Тя има рационална основа, която се проявява в легалността на нормативните правила и в правото на лидера, получил своето място благодарение на спазването на тези правила. При тази легитимност подчинението е следствие на легално установения обезличен порядък и не излиза от формалните рамки на властта в организацията. Това е власт на поста, на позицията, която заема човек. Това е “бюрократичен” тип и съответно стил на лидерство. Хората се подчиняват на бюрократа, понеже се чувстват безсилни пред множеството атрибути на властта, които тя притежава и демонстрира.

“Традиционна легитимност”. Нейната основа се корени във вярата в светостта на древните традиции и в “естествения” легитимен статус на традиционните управляващи. Подчинението тук е следствие на личната преданост и се приема като обществено задължение. Това е “традиционния” тип и съответно стил на лидерство. Това е властта на монарха, получавана по традиция, автоматично независимо от личните качества и водената политика. Хората се подчиняват на монарха или на всеки друг традиционен лидер, защото така е прието. Те не могат да не спазват традицията, не могат да й се противопоставят.

“Харизматична легитимност”. Афективната основа на този тип легитимност е специфичната преданост към харизматичния лидер. Предаността произтича от вярата в изключителната святост, героизъм и образцов характер на лидера, притежаващ безспорни качества и достойнства. За хората харизматичният лидер е олицетворение на нормативните образци и защитник на идеалния обществен ред. “Харизмата” е знамето, хоругвата, които носи човека, олицетворяващ мечтата, идеала и оглавяващ обществено движение от единомишленици. Подчинението на такъв лидер се основава на личното доверие и се определя от представите на индивида за харизмата. Хората се подчиняват не толкова на човека, колкото на харизмата, която му дава влияние и авторитет. Властта на харизматичния лидер – това е власт на символа, особено драматични са моментите, когато този символ се издига над тълпата. Това е властта, притежавана от силна и ярка личност, но тази власт не произтича само от конкретната личност, а и от следващите я маси. Тази власт е фанатична и същевременно ситуативна: ако се промени ситуацията, настъпи нова обстановка славата на лидера бързо може да повехне и той да загуби своето влияние.

Харизматичният лидер има две основни характеристики. Първо, той е дистанциран от своите подчинени, влиянието на харизматичния лидер расте правопропорционално на дистанцията от подчинените му. Второ, той притежава качества, които възбуждат емоционално неговите последователи. Съществува правилото, че харизматичният лидер никога не оставя хората равнодушни: те или го обичат, или го мразят.

М. Вебер разглежда харизмата в три аспекта:

харизмата като символно решение на вътрешни проблеми чрез тяхното проектиране върху харизмата и харизматичния лидер;
харизмата като защита от чужда власт чрез агресивни действия под ръководството на харизматичния лидер;
харизмата като приписвани на лидера атрибути, чрез които той ще удовлетвори интересите на своите привърженици.

От направения обзор на теориите и типологиите от първата половина на 20-ти век става ясно, че лидерите се класифицират едновременно според изпълняваните от тях функции (представител, изпълнител) и според стила на ръководство (доминиращ, демократичен). По-съвременните теории изучават преди всичко авторитарния и демократичния стил, като често ги наричат: “ориентиран към задачата” и “ориентиран към личността” лидерски стил.

Вижте още

Източници

Външни препратки