Разлика между версии на „Управленски школи“

Версия от 12:37, 5 август 2013

В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.

Класическа

„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант.

По съществен принос на школата на научното управление:

Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.

Човешки отношения

Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

По съществен принос на школата на човешките отношения:

Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.

Организационно поведение

По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лайкърт и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

Вижте още

Източници

Управленски теории и школи

Външни препратки

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант.
-По съществен принос на школата на научното управление:
+По съществен принос на школата на научното [[управление]]:
 * Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
-* Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
+* Подбор на най – подходящи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
-* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
+* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълнение на конкретни задачи;
-* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
+* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на [[производителност]]та.
 ==Човешки отношения==
-Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
+Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са [[Мери Паркър Фолет]] и [[Елтън Мейо]].
 По съществен принос на школата на човешките отношения:
 * Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
-* Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
+* Прилижение на науката за човешко поведение с [[цел]] най – пълно използване [[потенциал]]а на отделния работник и групата.
 ==Организационно поведение==
-По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, [[Ренсис Лайкърт]] и [[Дъглъс Макгрегор]]. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
 През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.