Разлика между версии на „Управленски школи“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | '''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]] | + | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]]. |
| − | |||
*[[Поведенческа школа на управление]] | *[[Поведенческа школа на управление]] | ||
| Ред 22: | Ред 21: | ||
В) Интегриран подход към управлението на коя да е организация. | В) Интегриран подход към управлението на коя да е организация. | ||
| − | |||
| − | |||
Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо. | Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо. | ||
Версия от 12:28, 5 август 2013
В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.
Същност
„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.
- Поведенческа школа на управление
- Школа на човешките отношения
- Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.
По съществен принос на школата на научното управление: - Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи; - Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи; - Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи; - Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
- Представителите на класическата школа са започнали своята кариера като ръководители от висок ранг в големия бизнес. Така например Анри Файол, който се счита за основоположник на школата, е бил ръководител на голяма френска въгледобивна компания. И останалите представители са се занимавали с усъвършенстване на управлението в рамките на цялата организация. Целта на класическата школа е била формулирането на универсални принципи на управление.
По съществен принос на класическата школа: А) Формул;иране на принципите на управление. Б) Описание на управленските функции. В) Интегриран подход към управлението на коя да е организация.
Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
По съществен принос на школата на човешките отношения: - Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността. - Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
- По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.
- В началото на петдесетте години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението.
Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словестните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението се оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и по-адекватни на реалната действителност. Повечето от специалистите са единодушни, че количествения подход не е бил толкова модерен, както бихевиористичния подход. Причината е толкова проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, от колкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се добави и фактат, че през шестдеете години, ръководителите не са били достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на деветдесетте години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри. По съществен принос на школата на количествените методи:
- Решаване на сложни управленски проблеми с помощта на модели;
- Развитие и усъвършенстване на количествените методи в помощ на ръководителите, вземащи решения в сложни ситуации.
Вижте още
- Когнитивна наука
- Ейбрахам Маслоу
- Бъръс Фредерик Скинър
- Фридрих фон Хайек
- Блез Паскал
- Теория на игрите
- Управление на операциите
- Хотърнски експеримент
- Аристотел