Разлика между версии на „Питър Дракър“
| Ред 9: | Ред 9: | ||
През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази: | През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази: | ||
* Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946) | * Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946) | ||
| − | * Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на | + | * Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на [[мениджмънт]]а“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974) |
* Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995) | * Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995) | ||
В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете. | В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете. | ||
| − | В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна компания, той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за | + | В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна [[компания]], той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за [[корпорация]]та“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава [[модел]] за такова изследване. |
| − | Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира | + | Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира [[мениджмънт]]а. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа. |
===Идеи=== | ===Идеи=== | ||
[[file:less.jpg|right]] | [[file:less.jpg|right]] | ||
Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество. | Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество. | ||
| − | Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да | + | Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да [[контрол]]ира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех. |
| − | Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде клиент. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - маркетинг и нововъведения.“ | + | Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде [[клиент]]. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата [[цел]] е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - [[маркетинг]] и нововъведения.“ |
| − | От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и прогрес на мениджмънта. | + | От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и [[прогрес]] на мениджмънта. |
В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия. | В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия. | ||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
*За пръв път толкова много хора се изправят пред необходимостта да управляват себе си. Но обществото е напълно неподготвено за това. | *За пръв път толкова много хора се изправят пред необходимостта да управляват себе си. Но обществото е напълно неподготвено за това. | ||
| − | *Времето е най-оскъдния ресурс и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано. | + | *Времето е най-оскъдния [[ресурс]] и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано. |
*Знанието дава възможност за избор. Това обяснява защо жените започнаха да заемат същите длъжности като мъжете. | *Знанието дава възможност за избор. Това обяснява защо жените започнаха да заемат същите длъжности като мъжете. | ||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
*Няма нищо удивително в това, че придобиването и разпределението на формални знания заема такова място в обществото на знания, каквото са заемали придобиването и разпределението на собствеността и дохода в продължение на тези два или три века,които ние наричаме “епоха на капитализма”. | *Няма нищо удивително в това, че придобиването и разпределението на формални знания заема такова място в обществото на знания, каквото са заемали придобиването и разпределението на собствеността и дохода в продължение на тези два или три века,които ние наричаме “епоха на капитализма”. | ||
| − | *Поставяйте високи | + | *Поставяйте високи [[стандарт]]и, но давайте на хората свободата и отговорността да си вършат [[работа]]та. |
*Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно. | *Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно. | ||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
*Да се задържиш на върха е два пъти по-трудно, отколкото да стигнеш до него. | *Да се задържиш на върха е два пъти по-трудно, отколкото да стигнеш до него. | ||
| − | *Предприемачът винаги търси | + | *Предприемачът винаги търси [[промяна]]та, реагира на нея и я използва като възможност. |
*Хората научават най-много, когато обучават други хора. | *Хората научават най-много, когато обучават други хора. | ||
Версия от 20:40, 14 ноември 2012
Питър Дракър е виден икономист на нашето време. Той създава и популяризира многжество теории и концепции, в контекста на икономиката. Може да се каже, че той е един от основоположниците на икономиката, такава каквато я познаваме днес.
Живот
Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.
Работа
През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:
- Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946)
- Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974)
- Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995)
В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете.
В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна компания, той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за корпорацията“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава модел за такова изследване. Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира мениджмънта. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа.
Идеи
Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество. Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да контролира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех.
Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде клиент. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - маркетинг и нововъведения.“ От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и прогрес на мениджмънта.
В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия. Дракър е автор и на исторически роман. Неговата автобиография „Приключенията на страничния наблюдател“ разкрива многообразните му интереси. Той обича да представя себе си по-скоро като интелектуалец, отколкото като учен или преподавател. Макар че идеите на Питър Дракър невинаги са били напълно новаторски, неговата способност да синтезира и комуникира остава недостигната. Той беше способен да ги представи по достъпен, лесен за четене, разговорен начин, който директно се обръща към бизнесмена, без да го назидава. Ръководителите на най-големите американски компании признават, че прилагат и до днес мотивационните подходи и техники на Дракър. Бившият директор на „Интел“ Анди Гроув казва, че лесно разбираемите съвети на Дракър винаги са довеждали идеите му до успех в практиката.
Цитати
- Хората, които не рискуват, обикновено правят около две грешки годишно. Хората, които рискуват, обикновено правят около две грешки годишно.
- Срещите и съвещанията са симптом на лошата организация. Колкото по-малко срещи, толкова по-добре.
- Плановете са само добри намерения, освен ако не се превърнат в усилена работа.
- За пръв път толкова много хора се изправят пред необходимостта да управляват себе си. Но обществото е напълно неподготвено за това.
- Времето е най-оскъдния ресурс и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано.
- Знанието дава възможност за избор. Това обяснява защо жените започнаха да заемат същите длъжности като мъжете.
- Когато видиш успешен бизнес, това означава, че някой някога е взел смело решение.
- Малко хора, дори сред високо ефективните, могат да отговорят на въпроси като “Знаете ли в какво сте най-силни? Знаете ли какво трябва да научите, за да извлечете максимална полза от силните си страни?” Което е по-важно – малко хора въобще си задават тези въпроси.
- Най-важното нещо в комуникацията е да чуеш онова, което не е било казано.
- Най-големите предизвикателства пред организациите е подобряване на катастрофално ниската производителност на работещите в областта на знанието.
- По-способният човек ще прави повече грешки, защото ще опита повече неща.
- Няма нищо удивително в това, че придобиването и разпределението на формални знания заема такова място в обществото на знания, каквото са заемали придобиването и разпределението на собствеността и дохода в продължение на тези два или три века,които ние наричаме “епоха на капитализма”.
- Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно.
- Ефективните лидери печелят уважение, но нямат потребност да бъдат харесвани.
- Отнасяй се с хората по различен начин, въз основа на техните силни страни.
- Продуктивността на работата е отговорност не на работника, а на мениджъра.
- Да се задържиш на върха е два пъти по-трудно, отколкото да стигнеш до него.
- Предприемачът винаги търси промяната, реагира на нея и я използва като възможност.
- Хората научават най-много, когато обучават други хора.
- Единственото определение за лидер е някой, който има последователи.
- Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш.
Вижте още
Източници
- Дракър - феноненът на нашето време
- Академия за лидери
- Станимир Йотов, „333 ключа към богатството” – ИК Пергамент