Векторна графика

При векторната график изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива.

Изграждане на векторната графика

Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид(плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както ъгъла на наклона на допирателната така и от­ дължината на отсечката.

Векторните графики представят прецизни геометрични данни, топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени интеграли от стандартни модели като кръгове, правоъгълници и т.н. В повечето случаи, за да бъде видимо едно изображение, създадено чрез векторна графика, то трябва да бъде конвертирано до растерно изображение.

Пример за векторни графични примитиви

Векторната графика или геометричното моделиране е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от пиксели.

Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са:

радиусът r, мястото на централната точка от кръга, задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен), стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен). Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество информация се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, ние можем да определим временно увеличение или намаление на мащаба (zoom) върху обекта (крива) или да му променим размера и при това той да остане гладък. При временно намаляване на мащаба на изображението, линиите и кривите няма нужда да стават пропорционално по-широки. Често ширината или не е увеличена или е по-малко пропорционална. От друга страна, нерегулярните криви, представени чрез прости геометрични форми, могат да бъдат направени пропорционално по-широки, когато временно се увеличава техният мащаб (zoom in), за да може да изглеждат гладки и не като тези геометрични форми. Параметрите на обектите са запазени и могат да бъдат променяни по-късно. Това означава, че преместването, скалирането, завъртането, запълването и т.н. не намаляват качеството на рисунката. Много повече, това е нормално за определяне на разстоянието в независими от устройството единици, което дава като резултат най-добрата възможна растеризация на растер устройствата.

Векторната графика не е алтернатива на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена цел и се използва за различен вид неща. Растерната компютърна графика има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където принципът на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна.

Източници

• Компютърна Графика. Основни понятия. Видове
• Векторни компютърни графики
• James D. Foley, Andries van Dam, Steven K. Feiner ; Нова ред. и доп., Computer Graphics: Principles and practice
• Джон Макуейд, Професионален дизайн на бизнес материали
• Векторизиране

Външни препратки

• Програма с отворен код за векторно редактиране на изображения.