Физика

Физиката е една от най-старите области в познанието, и дълго време понятията Физика и Философия са се използвали като синоними, но с времето са се обособили като отделни науки. Терминът Физика е използван за първи път от древногръцкия философ и учен Аристотел през IV век пр.н. е.

Същност

Физиката (от гръцки език: φυσικός – естествен, φύσις – природа) е [ естественa наука ], която се занимва с изучаването на фундаменталната природна структура и закономерности, в материалния свят. Тя е точна наука, което значи че изразява конкретни количествено-измерими велични. Във Физиката, както във всяка друга наука съществуват теории, благодарение на които могат да се правят предвиждания за бъдещето. Освен теоретична, съществува и практическа, експериментална част, която извежда конкретно измерими резултати. Връзката между теоретичната и експерименталната част на физката се изразява в корелацията между тях. Създаването на една теория подтиква към нейното доказване по емпиричен път, или отхвърляне, а може и да провокира съзадаване на нови теории. В съвременния свят физиката има огромно значение, тъй като благодарение на нея се развиват множество други науки и отрасли. Нпример благодарение на термодинамикатае изобретен ДВГ и съответно автомобилите, от радиотехниката са произлезли компютрите, от електромагнетизма – електромоторът, телефонът, влаковете на магнитна възглавница и т.н.

Предмет

Физиката изучава широк спектър от предмети и явления, включвайки както изключително миниатюрни частици – молекулната физика така и огромни по мащабите си предмети като планети и звезди (астрономия). По своята същност науката физика цели да обясни защо физическите връзки и взаимозависимост между отделните частици и енергии, и начините по които те си взаимодействат, са такива? Защо фундаментални частици при своето групиране посредством различни връзки изграджат коренно различни физически форми? От какво зависят и как се образуват плътността, твърдостта, физическите свойства на телата, и начините по които тези тела реагират на влияния от външната среда? Например през 17 в. са открити две много важни явления, магнетизъм и електричество, които в последствие се обединяват е електромагнетизъм. Първото е открито в Древен Кирай като е установено, че определен вид скали (магнетит) се привличат една друга. Другото явеление е открито още по-рано, от гърците. То се изразява в това, че при триене в кожа се предизвиква ефектът на привличане.

 

Теория и практика

Между понятията теория и практика във физиката съществуват изестна разлика, тъй като от една страна физиците занимаващи се с теория не се занимават с практика и експериментална дейност, и обратното. Теоретиците се стремят да установят експерименталните резултати чрез развиване на математическимодели, докато физиците експериментатори доказват теориите. Тъй като това е една доста комплексна наука, много различна от всички останали, не е рядкост да се извърши експеримент който да опровергае една теория и получавайки диаметрално противоположни резултати на очаквание, да подтикне към създаване на нови теории. Точно на този вид корелация между теория и практиката (това че единият спектър предпоставя развитие и открития в другия) се основава прогресът на тази наука, образувайки своеобразен самозадвижващ се механизъм. Съществуват и друг вид физици, такива които се занимават едновременно и с теория и с практика, те се наричат феноменологисти.

Връзка с философията

Може да се приеме, че физиката произлиза от древногръцката философия, тъй като първи опити да дефинира материята е направил Талес, след него Демокрит е стигнал до извода, че материята трябва да се редуцира до инвариантно състояние, последван от астрономията на кристалния небосвод на Птоломей, и стигайки до съжденията на Аристотел, събрани в книгата „Физика“. Така физиката не се разграничава от философията чак до 18 в. наричайки се естествена философия (натур-философия). Тъй като физиката се отделя от философията, тя отговаря на някои по-рано поставени от философията въпроси, но в същото време възникват и множество нови. Съществуват не-малко философски въпроси, отнасящи се до физиката, като например какво представлява време-престранството, детерминизмът, емпиризмът, реализмът и т.н., а физици като Лаплас, който е разглеждал философските аспекти на каузалния детерминизъм; Ервин Шрьодингер, който пише за квантовата механика и др.

История на физиката

Ранните физични теории са били развивани като философии, а центрове на познанието и развитието в древността са били Вавилон, Египет, Индия, Китай, а по-късно Древен Рим и Древна Гърция. За първоприемник и баща на модерната физика е приет Галилео Галилей. Той първи е стигнал до идеята, че всяка теория трябва да бъде доказана експериментално. Негов последовател е англииският учен, математик и философ Исаак Нютон, който се ражда в годината, в кяото умира Галилей. Той използва за основополагащи идеите на Галилей и доразвивайки ги създава цял, много важен дял от физиката наречен Механика. Три века по-късно, през 20 в. , немският учен Албер Айнщайн прдължава развитието на тази наука. Много популярно е неговото уравнение: E = mc2 за еквивалентността на маса и енергия.

Така обособяването на науката физика като отделна наука, както и процесът на еволюция оказват огромно влияние върху развитието на всички аспекти от обществения живот на човечеството. Развитието на физиката продължава и до днешни дни, и ще продължава, тъй като има много въпроси на които физиката може да даде отговори.