Синектика

Дефиниция

Синектиката е методика за психологическа активизация на творческата дейност и се счита за по-усъвършенстван вариант на мозъчната атака. В случая обаче тази атака се осъществява от професионална или полупрофесионална група, която с осъществяването на всяка следваща атака натрупва опит врешаването на задачи.

Възникване

През 1960 г. В. Дж. Гордън създал фирмата „Синектикс Инкорпорейтед”, която наемала групи специалисти от различни области и ги използвала като свои сътрудници да участват във взимането на решения, свързани с технически, организационни и други проблеми. Той стигнал до извода, че както добрата, така и лошата страна на мозъчната атака е забраната да се критикува, защото за развитието и за промените критиката е необходима. Гордън преодолял това противоречие, като формирал групи от постоянни участници. Те свикнали да работят съвместно, престанали да се страхуват от критиката и не се обиждали, когато дадено предложение се отхвърляло като неподходящо. Постепенно се натрупвал опит в решаването на задачи, пораствало взаимното разбирателство, а идеите се схващали с „половин дума”.

Развитие

Синектиката започнала да се развива като съвместна дейност на изследователски групи, които използват догадки, смели хипотези, луди идеи и интуитивни решения. Тези групи се състоят от 5-7 човека, които имат различни специалности, като желателно е даже всеки от тях даупражнява по няколко различни професии.

Допустимостта на критиката се обосновава с това, че при синектическото конфериране се създава психологическа устойчивост и увереност, която се поддържа от натрупаните успехи, специалния тренинг, взаимното доверие и общата заинтересованост в търсенето на оптималното решение на възникналия проблем.

Тренингът се състои в това, че професионалистите постепенно уточняват своите роли на „генератори на идеи” или на „критици”, встъпвайки ту в едната, ту в другата роля.

Етимология

Думата “синектикa” в превод от гръцки означава “съвместяване на разнородни елементи”. В английския речник е дадено следното определение: „Синектическите групи са групи от хора, които се срещат с цел да намерят творческо решение на даден проблем, като използват неограничено своето въображение и обединяват несъвместими елементи.”Основният инструмент за работа е аналогията(и метафората).

Синектика за решаване на ежедневни проблеми.

Етапи на синектчния процес:

Формулиране на проблема в общ вид

Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното условие на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.

Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на процеса). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.

На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата политика в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния анализ на изказванията.

В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения проблем.

Анализ на проблема

При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.

Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква концепцията, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.

Генериране на идеиза решение на проблема в рамките на избраната формулировка

Започва обзор на различни области като техниката, живата природа, политиката, религията, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв подход позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.

Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място ситуация, сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.

1. Пряка– при нея обектът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.

Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.

Тази аналогия може да се раздели на три подвида:

• Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на биологията и техниката, се основава на тази аналогия.

• Структурната аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.

• Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.

2. Символна аналогия– в парадоксална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.

Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.

3. Фантазна аналогия– решаване на задача във фантазни условия. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на ускорението при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични закони, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.

Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.

За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на Жул Верн:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.

4. Лична аналогия– емпатия, субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.

Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.

'Приложение на синектиката в училищна среда

Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на иновационни решения в промишлеността и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат експерименти по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето образование.

Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.

В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална зрелост, оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително общуване, индивидуалната отговорност, социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).

Виж още:

оптимално решение;

критик;

аналогия;

симбиоза;

знание.

Източници:

[1]     Дефиниция

[2]    Етимология 

[3] Възникване, развитие и етапи на синектичния процес