Неопределеност

По своята същност неопределеността представлява невъзможност да се предвиди поведението на системата, за която е взето дадено управленско решение или на системата, в която ще се реализира взетото решение. Мениджърите имат представа за целите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно риска, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива.

Ситуация на повишена неопределеност.

Основни причини

• Недостатъчна или бързо променяща се информация;
• Сложно поведение на системата,за която е взето управленско решение;
• Липса на научни или практически знания и опит в съответната област;
• Творчески възможности на субективния фактор;
• Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението.

Основни степени

• Ниска степен на неопределеност предполага поведението на системата на решението да се познава почти цялостно и в този смисъл е възможно почти еднозначно да се опишат поведението на системите и резултати те от практическото провеждане на решението. Това е ситуация близка до детерминираност.
• Средна степен на неопределеност е налице познаване на състоянието на факторите,при което може да се опише вероятностния изход от дадено решение.
• Висока степен на неопределеност при нея не могат да се предскажат даже възможните изходи от прилагането на дадено решение и не съществува вероятност за постигане на предполагаемите перспективни резултати.

Неопределеността предполага риск не само при вземане на решение,но и при неговата реализация.Рискът изразява различната вероятност за практическата реализация на решението и на набелязания ефект - технически, стопански, социален, екологичен

Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.

Аспекти на неопределеността

Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено, следователно съществува многозначното изображение F : DS. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта:

Рискова неопределеност

Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае вероятността на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очакванаполезност.Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защотофункцията на полезност има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме теорията на риска, която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.

Стратегическа неопределеност

При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в конфликтна ситуация. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – теория на игрите.

Неопределеност на средата или несигурност

Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.

Неопределеност на природата.

Частична неопределеност

Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме емпиричните данни и получените резултати помагат да се вземе оптималното решение. Тук използваме методите за вземане на статистически решения статистически игри.

Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.

Вижте още

• Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
• Същност на риска
• Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност
• Диверсификация
• Критерии за вземане на решение в условия на неопределеност и риск
• Критерий на абсолютния оптимизъм
• Критерий на Валд
• Критерий на Севидж
• Критерий на Хурвиц
• Критерий на Лаплас

Източници

• [1]
• Матилда Александрова, Управленски решения и риск; София 2009; Издателство - Авангард Прима

Външни препратки

• Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
• Диверсификация
• Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност
• Критерий на Валд
• Критерий на Хурвиц,Лаплас,Севидж