Разлика между версии на „Борсов арбитраж“
(Нова страница: Касови сделки на фондовата борса са тези, при които финансовите активи се предават неп...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Касови сделки]] на [[фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борси]], това е т.нар. "борсов арбитраж". | + | [[Касови сделки]] на [[фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''". |
| − | == | + | ==Борсов Арбитраж== |
Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазари]] или борси. | Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазари]] или борси. | ||
| − | === | + | ===Същност=== |
Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях. | Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
* Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване. | * Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване. | ||
* Достатъчно развита пазарна [[инфраструктура]]. Посредници и връзки между тях и максимално развита [[конкуренция]]. | * Достатъчно развита пазарна [[инфраструктура]]. Посредници и връзки между тях и максимално развита [[конкуренция]]. | ||
| − | |||
| − | |||
Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[деривати]], валути, [[стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи: | Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[деривати]], валути, [[стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи: | ||
| Ред 21: | Ред 19: | ||
* Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена; | * Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена; | ||
* Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, [[дисконтирана]] с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.). | * Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, [[дисконтирана]] с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.). | ||
| − | |||
| − | |||
За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др. | За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др. | ||
| − | |||
| − | |||
Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата. | Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата. | ||
| − | + | ===Особености=== | |
| − | |||
| − | === | ||
Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционните]] разходи, които могат да обезсмислят [[операцията]]. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н. | Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционните]] разходи, които могат да обезсмислят [[операцията]]. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н. | ||
| Ред 38: | Ред 30: | ||
Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност. | Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност. | ||
| − | + | ===Безрисков арбитраж=== | |
| − | |||
| − | === | ||
Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на [[риск]] съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба. | Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на [[риск]] съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба. | ||
| Ред 46: | Ред 36: | ||
Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики. | Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики. | ||
| − | + | ===Рисков арбитраж=== | |
| − | |||
| − | === | ||
Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне. | Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне. | ||
| Ред 54: | Ред 42: | ||
Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална [[ликвидация]]. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части. | Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална [[ликвидация]]. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части. | ||
| − | + | ===Видове=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | === | ||
Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси. | Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси. | ||
| Ред 69: | Ред 53: | ||
При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани. | При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани. | ||
| + | ==Борсов арбитражен съд== | ||
| + | Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на [[съдопроизводството]], което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право. | ||
| − | == | + | ===Борсовият арбитраж в България=== |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата. | Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата. | ||
| − | + | Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЦКФБИД, членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на [[сделки]] с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд. | |
Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки. | Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки. | ||
| Ред 89: | Ред 71: | ||
Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение. | Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение. | ||
| − | == | + | ==Вижте още== |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | *[[Борса]] | |
| + | *[[Фондова борса]] | ||
| + | *[[Ценни книжа]] | ||
| + | *[[Риск]] | ||
| − | + | ==Източници== | |
| − | + | *[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/pazaren-arbitraj,39451/ Пазарен арбитраж за начинаещи] | |
| + | *[http://econ.bg/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6_l.l_i.126425.html Същност на арбитража] | ||
| − | + | ==Външни препратки== | |
| − | + | *[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата] | |
| − | [[ | + | [[category:Финансови пазари и инструменти]] |
Версия от 19:13, 26 април 2012
Касови сделки на фондовата борса са тези, при които финансовите активи се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на ценните книжа на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните борси, това е т.нар. "борсов арбитраж".
Борсов Арбитраж
Арбитраж (борсов) – борсова сделка, която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, валута или злато на различните пазари или борси.
Същност
Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.
Пазарен арбитраж- едновременна покупка и продажба на даден вид с цел получаване на без рисков доход. Без рисковия характер на дохода означава, че в даден момент съществуват две различни цени за една и съща стока. Осигурява възможност да се купи по ниска и да се продаде по висока. Двупосочност. Резултат изравняване на цените на съответната стока. За достигане на резултата е необходимо наличието на следните условия:
- Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване.
- Достатъчно развита пазарна инфраструктура. Посредници и връзки между тях и максимално развита конкуренция.
Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, деривати, валути, стоки и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:
- Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
- Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена;
- Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, дисконтирана с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.).
За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др.
Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.
Особености
Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и транзакционните разходи, които могат да обезсмислят операцията. Средният инвеститор трудно може да се конкурира с маркет-мейкърите при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.
Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.
Безрисков арбитраж
Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на риск съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба.
Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики.
Рисков арбитраж
Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне.
Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална ликвидация. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части.
Видове
Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси.
Валутният Арбитраж бива:
- Конверсионен - когато има просто превръщане на едва валута в друга и диференциален-когато със спекулативна цел се купуват и продават няколко валути, за да се получи печалба от разликите в курсовете.
- Диференциален - при него се възстановява същата валута, с която е започнала операцията.
При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани.
Борсов арбитражен съд
Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.
Борсовият арбитраж в България
Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЦКФБИД, членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.
Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.
Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от трима арбитори. Страните по спора назначават по един арбитер. Назначаваните арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът на арбитрите се консолидира с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането им.
Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа от арбитри. Броят на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.
Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.