Разлика между версии на „Ситуационен подход в управлението“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
(→==) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Ситуационния подход''' е '''концепция на управлението в конкретна ситуации, за да бъдат ефективно постигнати поставените цели'''. | ||
| + | |||
==Специфики на ситуационния подход== | ==Специфики на ситуационния подход== | ||
| − | |||
| − | |||
През [[1970]]г. учени от [[Харвард]]ската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат '''ситуационен подход''' за [[мениджмънт|управление]]. Той изисква при дефиниране на [[организация]]та да се отчита конкретната [[ситуация]], в която се намира тя. При '''ситуационния подход''' се разглеждат отношенията между организацията и нейната среда - както външната (обкръжаващата), така и вътрешната. Тя използва мениджърските функции от класическата школа, сътрудничеството и хуманизма от [[школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] и количествените методи и стратегиите на конкурентната борба от третата школа. '''Ситуационния подход''' не проповядва само един най-добър начин на управление, а предпочита да се набляга на гъвкавостта, адаптивността, оцеляването като свои цели. Всеки '''подход''' на управление може да доведе до отрицателни или положителни последствия, в [[зависимост]] от това дали е подбран в съответствие със ситуацията на организацията. | През [[1970]]г. учени от [[Харвард]]ската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат '''ситуационен подход''' за [[мениджмънт|управление]]. Той изисква при дефиниране на [[организация]]та да се отчита конкретната [[ситуация]], в която се намира тя. При '''ситуационния подход''' се разглеждат отношенията между организацията и нейната среда - както външната (обкръжаващата), така и вътрешната. Тя използва мениджърските функции от класическата школа, сътрудничеството и хуманизма от [[школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] и количествените методи и стратегиите на конкурентната борба от третата школа. '''Ситуационния подход''' не проповядва само един най-добър начин на управление, а предпочита да се набляга на гъвкавостта, адаптивността, оцеляването като свои цели. Всеки '''подход''' на управление може да доведе до отрицателни или положителни последствия, в [[зависимост]] от това дали е подбран в съответствие със ситуацията на организацията. | ||
| − | |||
| − | |||
==Възникване== | ==Възникване== | ||
| − | |||
| − | |||
Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и [[функция|функции]] варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като [[наука]] не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа. | Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и [[функция|функции]] варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като [[наука]] не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа. | ||
==Теории, основани на ситуационния подход== | ==Теории, основани на ситуационния подход== | ||
| − | |||
| − | |||
Ситуационният подход изхожда от разбирането, че не съществува някакъв оптимален стил на ръководство. За да се определи успешното поведения на [[лидер]]а трябва да се вземе предвид не само един или друг [[фактор]], но ситуацията като цяло. На тази основа се създават различни ситуационни [[модел]]и. Подобренията трябва да се извършват в съответствие с динамично протичащите промени и развилите се обстоятелства, както и с отчитане на особеностите на конкретния [[бизнес]]. | Ситуационният подход изхожда от разбирането, че не съществува някакъв оптимален стил на ръководство. За да се определи успешното поведения на [[лидер]]а трябва да се вземе предвид не само един или друг [[фактор]], но ситуацията като цяло. На тази основа се създават различни ситуационни [[модел]]и. Подобренията трябва да се извършват в съответствие с динамично протичащите промени и развилите се обстоятелства, както и с отчитане на особеностите на конкретния [[бизнес]]. | ||
| + | [[ Image: situacionen_podhod1.jpg | thumb | right | alt= Shema na dinamichno protichashtite promeni v organizaciqta. | Схема на динамично протичащите промени в организацията.]] | ||
| − | + | ===Разбиране на контекста на промените=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | === | ||
| − | |||
| − | |||
* Защо се извършват промени? | * Защо се извършват промени? | ||
* Какви [[икономика|икономически]], [[политика|политически]] и социални трансформации влияят на бизнеса? | * Какви [[икономика|икономически]], [[политика|политически]] и социални трансформации влияят на бизнеса? | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
=== Оценка на съдържанието на промените=== | === Оценка на съдържанието на промените=== | ||
| − | |||
| − | |||
* Какво трябва да се промени в бизнеса, за да съответства той на контекста? | * Какво трябва да се промени в бизнеса, за да съответства той на контекста? | ||
* Какво е необходимо да се адаптира? | * Какво е необходимо да се адаптира? | ||
* Какви работни практики трябва да се променят? | * Какви работни практики трябва да се променят? | ||
| − | |||
| − | |||
=== Провеждане процеса на промени=== | === Провеждане процеса на промени=== | ||
| − | |||
| − | |||
* Как трябва да протичат промените? | * Как трябва да протичат промените? | ||
| Ред 56: | Ред 31: | ||
=== Промяна на стратегията=== | === Промяна на стратегията=== | ||
| − | |||
| − | |||
* Къде искаме да се намираме? | * Къде искаме да се намираме? | ||
| Ред 64: | Ред 37: | ||
=== Промяна на структурата=== | === Промяна на структурата=== | ||
| − | |||
| − | |||
* Как да организираме дейността си, за да съответства на избраната стратегия? | * Как да организираме дейността си, за да съответства на избраната стратегия? | ||
* Доколко е необходима формализация, детайлизация и специализация? | * Доколко е необходима формализация, детайлизация и специализация? | ||
| − | |||
| − | |||
=== Промяна на културата=== | === Промяна на културата=== | ||
| − | |||
| − | |||
* По какъв начин трябва да променим [[ценност]]ите и взаимоотношенията в организацията? | * По какъв начин трябва да променим [[ценност]]ите и взаимоотношенията в организацията? | ||
* [[организационна култура|Организационната култура]] формира знание за това какво е невъзможно да се промени. То може да послужи като източник на сила или слабост при провеждане на промените. | * [[организационна култура|Организационната култура]] формира знание за това какво е невъзможно да се промени. То може да послужи като източник на сила или слабост при провеждане на промените. | ||
| − | |||
| − | |||
=== Работа с хората=== | === Работа с хората=== | ||
| Ред 87: | Ред 52: | ||
* Комуникация, информираност, прозрачност; | * Комуникация, информираност, прозрачност; | ||
* Обучение, развитие на персонала. | * Обучение, развитие на персонала. | ||
| − | |||
==Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта== | ==Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта== | ||
| − | |||
| − | |||
Ситуационния подход подхожда към управлението от различна гледна точка в сравнение с официалните школи. Вместо да се прилага една универсална техника при всяка ситуация подходът подсказва, че различните ситуации изискват различни техники. Той поддържа използването в различни ситуации на идеи от различни школи в зависимост от състоянието на външната и вътрешната среда. Основните управленски функции - планиране, организиране, ръководство и контрол са важни елементи на всеки управленски подход. Но те трябва да се нагласяват върху ситуацията. [[Планиране]]то винаги е важно, но е ефективно само дотолкова, доколкото са ефективни [[качество]]то и количеството на получената [[информация]]. Организациите трябва да определят целите, но тези цели да са съобразени с възможностите и ресурсите на фирмата. Колкото и сложен да е нашия [[математика|математически]] модел, ненадеждната информация ще доведе до ненадеждно решение - затова трябва да се внимава при прилагането на количествените методи на управление. Наблягайки на проучването, наблюдението и анализа на различните управленски проблеми и възможните начини на действие, този възглед подчертава концептуалните и диагностичните умения, фокус, отсъстващ при другите подходи. | Ситуационния подход подхожда към управлението от различна гледна точка в сравнение с официалните школи. Вместо да се прилага една универсална техника при всяка ситуация подходът подсказва, че различните ситуации изискват различни техники. Той поддържа използването в различни ситуации на идеи от различни школи в зависимост от състоянието на външната и вътрешната среда. Основните управленски функции - планиране, организиране, ръководство и контрол са важни елементи на всеки управленски подход. Но те трябва да се нагласяват върху ситуацията. [[Планиране]]то винаги е важно, но е ефективно само дотолкова, доколкото са ефективни [[качество]]то и количеството на получената [[информация]]. Организациите трябва да определят целите, но тези цели да са съобразени с възможностите и ресурсите на фирмата. Колкото и сложен да е нашия [[математика|математически]] модел, ненадеждната информация ще доведе до ненадеждно решение - затова трябва да се внимава при прилагането на количествените методи на управление. Наблягайки на проучването, наблюдението и анализа на различните управленски проблеми и възможните начини на действие, този възглед подчертава концептуалните и диагностичните умения, фокус, отсъстващ при другите подходи. | ||
| − | |||
| − | |||
==Етапи на ситуационния подход== | ==Етапи на ситуационния подход== | ||
| − | |||
Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на [[мениджър]]ите: | Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на [[мениджър]]ите: | ||
| Ред 106: | Ред 65: | ||
* да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията. | * да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията. | ||
* да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация . | * да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация . | ||
| − | |||
| − | |||
==Разделения на ситуационния подход== | ==Разделения на ситуационния подход== | ||
| − | |||
Управленската наука може да бъде представена като [[система]], съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища: | Управленската наука може да бъде представена като [[система]], съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища: | ||
| + | #Индивид | ||
| + | #Организационна група | ||
| + | #Организационно подразделение (функция, отдел, област на дейност) | ||
| + | #Организацията като цяло | ||
| + | #Окръжаващата среда на организацията | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| − | + | *[[Конюнктура]] | |
| − | + | *[[Метод]] | |
| − | + | *[[Поведение]] | |
| − | + | *[[Процес]] | |
| − | + | *[[Планиране]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | [ | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.referati.org/syvremenni-podhodi-procesen-podhod-i-sistemno-mislene-situacionen-podhod-kym-izsledvaneto-i-upravlenieto/63898/ref/p2 Специфики на ситуационния подход] | ||
| + | *[http://fbm.uni-ruse.bg/d/tu/l-tu-2.pdf Възникване; Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта] | ||
| + | *[http://tuj.asenevtsi.com/BSC/BSC21.htm Теории, основани на ситуационния подход] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
[[category:Основи на управлението]] | [[category:Основи на управлението]] | ||
Версия от 01:59, 4 април 2012
Ситуационния подход е концепция на управлението в конкретна ситуации, за да бъдат ефективно постигнати поставените цели.
Специфики на ситуационния подход
През 1970г. учени от Харвардската школа по бизнес («Политика на бизнеса»,1965) предлагат ситуационен подход за управление. Той изисква при дефиниране на организацията да се отчита конкретната ситуация, в която се намира тя. При ситуационния подход се разглеждат отношенията между организацията и нейната среда - както външната (обкръжаващата), така и вътрешната. Тя използва мениджърските функции от класическата школа, сътрудничеството и хуманизма от школата на човешките отношения и количествените методи и стратегиите на конкурентната борба от третата школа. Ситуационния подход не проповядва само един най-добър начин на управление, а предпочита да се набляга на гъвкавостта, адаптивността, оцеляването като свои цели. Всеки подход на управление може да доведе до отрицателни или положителни последствия, в зависимост от това дали е подбран в съответствие със ситуацията на организацията.
Възникване
Ситуационния подход възниква от реалния опит на мениджърите - изследователи и консултанти. Много често те забелязват, че методите, техниките и предписанията, предложени от старите школи, не действат при всяка ситуация. Според ситуационния подход ефективността на различните мениджърски практики, стилове, техники и функции варира в зависимост от конкретните обстоятелства на ситуацията. Този подход също отчита, че състоянието на мениджмънта като наука не е стигнало нивото, на което да има дефинитивни предписания за най-добрия начин на управление във всяка ситуация. Дори някой смятат, че поради сложността на конюнктурата, организациите и хората в тях, можем никога да не достигнем до състояние, в което ще имаме отговори или подходи за решаване на повечето проблеми. Ето защо ситуационния подход не е признат като официална школа.
Теории, основани на ситуационния подход
Ситуационният подход изхожда от разбирането, че не съществува някакъв оптимален стил на ръководство. За да се определи успешното поведения на лидера трябва да се вземе предвид не само един или друг фактор, но ситуацията като цяло. На тази основа се създават различни ситуационни модели. Подобренията трябва да се извършват в съответствие с динамично протичащите промени и развилите се обстоятелства, както и с отчитане на особеностите на конкретния бизнес.
Разбиране на контекста на промените
- Защо се извършват промени?
- Какви икономически, политически и социални трансформации влияят на бизнеса?
Оценка на съдържанието на промените
- Какво трябва да се промени в бизнеса, за да съответства той на контекста?
- Какво е необходимо да се адаптира?
- Какви работни практики трябва да се променят?
Провеждане процеса на промени
- Как трябва да протичат промените?
- Кой ще ги провежда?
Промяна на стратегията
- Къде искаме да се намираме?
- С какво трябва да се занимаваме и какви са нашите приоритети в този бизнес?
- Формирането на стратегия предполага реакция на промените, която трябва да отчита възможностите и способностите на организацията в конкретния бизнес.
Промяна на структурата
- Как да организираме дейността си, за да съответства на избраната стратегия?
- Доколко е необходима формализация, детайлизация и специализация?
Промяна на културата
- По какъв начин трябва да променим ценностите и взаимоотношенията в организацията?
- Организационната култура формира знание за това какво е невъзможно да се промени. То може да послужи като източник на сила или слабост при провеждане на промените.
Работа с хората
- Как трябва да се мотивират хората за изменение на стратегията, структурата и културата?
- Хората се явяват основен ресурс при трансформация. От тях в голяма степен зависи ефективността на стратегията, структурата и културата. Два са подходите те да бъдат активизирани:
- Комуникация, информираност, прозрачност;
- Обучение, развитие на персонала.
Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта
Ситуационния подход подхожда към управлението от различна гледна точка в сравнение с официалните школи. Вместо да се прилага една универсална техника при всяка ситуация подходът подсказва, че различните ситуации изискват различни техники. Той поддържа използването в различни ситуации на идеи от различни школи в зависимост от състоянието на външната и вътрешната среда. Основните управленски функции - планиране, организиране, ръководство и контрол са важни елементи на всеки управленски подход. Но те трябва да се нагласяват върху ситуацията. Планирането винаги е важно, но е ефективно само дотолкова, доколкото са ефективни качеството и количеството на получената информация. Организациите трябва да определят целите, но тези цели да са съобразени с възможностите и ресурсите на фирмата. Колкото и сложен да е нашия математически модел, ненадеждната информация ще доведе до ненадеждно решение - затова трябва да се внимава при прилагането на количествените методи на управление. Наблягайки на проучването, наблюдението и анализа на различните управленски проблеми и възможните начини на действие, този възглед подчертава концептуалните и диагностичните умения, фокус, отсъстващ при другите подходи.
Етапи на ситуационния подход
Методологията на ситуационния подход предполага неговото използване да се осъществява в следните стъпки, свързани с следните умения на мениджърите:
- да познават всички методи на управление .
- да познават и дългосрочните и крадкосрочните последствия от даден метод .
- да умеят да дефинират ситуацията , в която се намира организацията.
- да подбират подходящите методи на управление , адекватни на съответната ситуация .
Разделения на ситуационния подход
Управленската наука може да бъде представена като система, съставена от три дисциплини, изследващи феномена на организационната динамика на пет равнища:
- Индивид
- Организационна група
- Организационно подразделение (функция, отдел, област на дейност)
- Организацията като цяло
- Окръжаващата среда на организацията
Вижте още
Източници
- Специфики на ситуационния подход
- Възникване; Ситуационен подход и отношението му към мениджмънта
- Теории, основани на ситуационния подход