Разлика между версии на „Многокритериална оптимизация“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 1: Ред 1:
'''Многокритериалната  оптимизация'''  (на англ. [[Multi-objective optimization]]) или [[програмиране]], известна също като оптимизация с няколко [[критерий|критерия]] или няколко атрибута, е [[процес]] на [[оптимизиране]] едновременно на две или повече противоречиви [[цел]]и при спазване на определени [[ограничение|ограничения]].
+
'''Многокритериалната  оптимизация'''  (на англ. [[Multi-objective optimization]]) или [[програмиране]], известна също като оптимизация с няколко [[критерий|критерия]] или няколко атрибута, е '''[[процес]] на [[оптимизиране]] едновременно на две или повече противоречиви [[цел]]и при спазване на определени [[ограничение|ограничения]]'''.
 
 
 
 
  
 
[[Проблем]]и за многокритериалната оптимизация могат да се намерят в различни области: [[продукт]]и в процеса на проектиране, [[финансиране]], конструкция на въздухоплавателни средства, петролна и газова [[промишленост]], автомобилен дизайн или където трябва да се вземат оптимални [[решения]] в присъствието на компромиси между две или повече противоречиви цели. Повишаването на [[приходи]]те и намаляването на стойността на продукта; увеличаването на производителността и свеждането до минимум [[разход]]а на гориво на превозното средство; свеждане до минимум на теглото като същевременно се  увеличава максималното съдържание на даден компонент са примери за многоцелеви проблеми на  оптимизацията.
 
[[Проблем]]и за многокритериалната оптимизация могат да се намерят в различни области: [[продукт]]и в процеса на проектиране, [[финансиране]], конструкция на въздухоплавателни средства, петролна и газова [[промишленост]], автомобилен дизайн или където трябва да се вземат оптимални [[решения]] в присъствието на компромиси между две или повече противоречиви цели. Повишаването на [[приходи]]те и намаляването на стойността на продукта; увеличаването на производителността и свеждането до минимум [[разход]]а на гориво на превозното средство; свеждане до минимум на теглото като същевременно се  увеличава максималното съдържание на даден компонент са примери за многоцелеви проблеми на  оптимизацията.
 
 
  
 
Ако многокритериалният проблем е добре оформен не трябва да има отделно решение, което едновременно намалява всяка цел, към своята най-голяма. Във всеки случай, една цел трябва да е достигнала връх така, че когато се опитва да оптимизира целта по-нататък, другите цели „страдат” като резултат. Намирането на такова решение и определяне с какво това решение е по-добро в сравнение с  многото други такива решения е целта при създаването и решаването на един проблем, свързан с многокритериалната оптимизация.
 
Ако многокритериалният проблем е добре оформен не трябва да има отделно решение, което едновременно намалява всяка цел, към своята най-голяма. Във всеки случай, една цел трябва да е достигнала връх така, че когато се опитва да оптимизира целта по-нататък, другите цели „страдат” като резултат. Намирането на такова решение и определяне с какво това решение е по-добро в сравнение с  многото други такива решения е целта при създаването и решаването на един проблем, свързан с многокритериалната оптимизация.
 
 
  
 
==Въведение==
 
==Въведение==
Ред 22: Ред 16:
  
 
където μ i е i-та целева [[функция]], g и h са неравенства и  ограничени равенства, съответно, и х е векторът на оптимизиране, или променливо решение. Решението на по-горния проблем е множеството от точки на [[Парето]] (на англ. [[Set of Pareto points]]. По този начин, вместо да бъде уникално решението на проблема, решението на многокритериалния проблем е вероятно безкрайно множество от точки на  Парето.
 
където μ i е i-та целева [[функция]], g и h са неравенства и  ограничени равенства, съответно, и х е векторът на оптимизиране, или променливо решение. Решението на по-горния проблем е множеството от точки на [[Парето]] (на англ. [[Set of Pareto points]]. По този начин, вместо да бъде уникално решението на проблема, решението на многокритериалния проблем е вероятно безкрайно множество от точки на  Парето.
 
 
  
 
Дизайнът на точка в обективното пространство μ*  се нарича оптималност на Парето (на англ. [[Pareto optimality]]) , ако не съществува друга възможна цел за проектиране на вектор μ  такaва, че µi  ≤ µi*  за всяко i ={1,2,…,n} и µi  < µi*  , за най-малко един индекс на j, j = ={1,2,…,n}  .
 
Дизайнът на точка в обективното пространство μ*  се нарича оптималност на Парето (на англ. [[Pareto optimality]]) , ако не съществува друга възможна цел за проектиране на вектор μ  такaва, че µi  ≤ µi*  за всяко i ={1,2,…,n} и µi  < µi*  , за най-малко един индекс на j, j = ={1,2,…,n}  .
  
 
==Методи за решение==
 
==Методи за решение==
 
 
 
 
  
 
Съществуват много методи за намиране на решение на проблема многокритериална оптимизация, някои от които са обяснени по-долу:
 
Съществуват много методи за намиране на решение на проблема многокритериална оптимизация, някои от които са обяснени по-долу:
 
 
  
 
===Изграждане на обединена целевата функция (AOF) ===
 
===Изграждане на обединена целевата функция (AOF) ===
 
 
  
 
Това е интуитивен подход към решаването на многокритериалния проблем. Основната идея е да се обединят всички обективни функции в единна функционална форма, наречена AOF, също позната като претеглена линейна сума на целите.  
 
Това е интуитивен подход към решаването на многокритериалния проблем. Основната идея е да се обединят всички обективни функции в единна функционална форма, наречена AOF, също позната като претеглена линейна сума на целите.  
Ред 50: Ред 34:
  
 
===Методи NBI, SPO, DSD===
 
===Методи NBI, SPO, DSD===
 
 
  
 
Методите NBI (Normal Boundary Intersection или Нормални Гранични Пресечки), NC (Normal Contraint или Нормални Ограничения), SPO (Successive Pareto Optimization или Последователна Оптимизация на Парето) и DSD (Directed Search Domain или Пряко Търсене на Доминиране) се използват за решаване на многокритериални оптимизационни проблеми чрез изграждане на няколко AOF-а. Решението на всяка AOF „ражда” точка на Парето.
 
Методите NBI (Normal Boundary Intersection или Нормални Гранични Пресечки), NC (Normal Contraint или Нормални Ограничения), SPO (Successive Pareto Optimization или Последователна Оптимизация на Парето) и DSD (Directed Search Domain или Пряко Търсене на Доминиране) се използват за решаване на многокритериални оптимизационни проблеми чрез изграждане на няколко AOF-а. Решението на всяка AOF „ражда” точка на Парето.
Ред 62: Ред 44:
  
 
Еволюционните [[алгоритми]] са популярни подходи за решаване на многокритериална оптимизация. В днешно време, най-еволюционно оптимизиране използва Парето - базиран на [[рангови схеми]]. Генетичните алгоритми, като например за неразпространение на доминиращото сортиране на генетичен алгоритъм-II (NSGA-II) и силата на еволюционния подход на Парето 2 (SPEA-2) са станали стандартни подходи, въпреки че някои схеми, базирани на частиците „рояк” оптимизация и симулираното техническо закаляване са значителни.
 
Еволюционните [[алгоритми]] са популярни подходи за решаване на многокритериална оптимизация. В днешно време, най-еволюционно оптимизиране използва Парето - базиран на [[рангови схеми]]. Генетичните алгоритми, като например за неразпространение на доминиращото сортиране на генетичен алгоритъм-II (NSGA-II) и силата на еволюционния подход на Парето 2 (SPEA-2) са станали стандартни подходи, въпреки че някои схеми, базирани на частиците „рояк” оптимизация и симулираното техническо закаляване са значителни.
 
 
 
 
  
 
===Други методи===
 
===Други методи===
 
 
  
 
* Многокритериална оптимизация използваща еволюционни алгоритми (MOEA - Multiobjective Optimization using Evolutionary Algorithms)
 
* Многокритериална оптимизация използваща еволюционни алгоритми (MOEA - Multiobjective Optimization using Evolutionary Algorithms)
 
* Повърхностно размножаване на изпъкнали многокритериални случаи на Парето (PGEN - Pareto surface generation for convex multiobjective instances)    
 
* Повърхностно размножаване на изпъкнали многокритериални случаи на Парето (PGEN - Pareto surface generation for convex multiobjective instances)    
 
* Непряка оптимизация на базата на самоорганизация (IOSO - Indirect Optimization on the basis of Self-Organization)
 
* Непряка оптимизация на базата на самоорганизация (IOSO - Indirect Optimization on the basis of Self-Organization)
 +
 +
==Вижте още==
 +
 +
*[[Ефект]]
 +
*[[Резултат]]
 +
*[[План]]
 +
*[[Прогноза]]
 +
*[[Алгоритъм]]
 +
*[[Критерий]]
 +
*[[Решение]]
 +
*[[Избор]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==
Ред 84: Ред 71:
 
* Deb, K. Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms John Wiley & SonsCoello Coello, C. A.; Lamont, G. B. & Van Veldhuizen, D. A. Evolutionary Algorithms for Solving Multi-Objective Problems Springer, 2007.
 
* Deb, K. Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms John Wiley & SonsCoello Coello, C. A.; Lamont, G. B. & Van Veldhuizen, D. A. Evolutionary Algorithms for Solving Multi-Objective Problems Springer, 2007.
  
 +
==Външни препратки==
  
 
 
 
==Външни препратки==
 
 
* [http://www.calresco.org/lucas/pmo.htm Практическа многокритериална оптимизация]
 
* [http://www.calresco.org/lucas/pmo.htm Практическа многокритериална оптимизация]
 
* [http://demonstrations.wolfram.com/EvolutionaryMultiobjectiveOptimization/ Еволюционна многокритериална оптимизация]
 
* [http://demonstrations.wolfram.com/EvolutionaryMultiobjectiveOptimization/ Еволюционна многокритериална оптимизация]
  
 
[[category:Управленски решения и риск]]
 
[[category:Управленски решения и риск]]

Версия от 16:11, 2 април 2012

Многокритериалната оптимизация (на англ. Multi-objective optimization) или програмиране, известна също като оптимизация с няколко критерия или няколко атрибута, е процес на оптимизиране едновременно на две или повече противоречиви цели при спазване на определени ограничения.

Проблеми за многокритериалната оптимизация могат да се намерят в различни области: продукти в процеса на проектиране, финансиране, конструкция на въздухоплавателни средства, петролна и газова промишленост, автомобилен дизайн или където трябва да се вземат оптимални решения в присъствието на компромиси между две или повече противоречиви цели. Повишаването на приходите и намаляването на стойността на продукта; увеличаването на производителността и свеждането до минимум разхода на гориво на превозното средство; свеждане до минимум на теглото като същевременно се увеличава максималното съдържание на даден компонент са примери за многоцелеви проблеми на оптимизацията.

Ако многокритериалният проблем е добре оформен не трябва да има отделно решение, което едновременно намалява всяка цел, към своята най-голяма. Във всеки случай, една цел трябва да е достигнала връх така, че когато се опитва да оптимизира целта по-нататък, другите цели „страдат” като резултат. Намирането на такова решение и определяне с какво това решение е по-добро в сравнение с многото други такива решения е целта при създаването и решаването на един проблем, свързан с многокритериалната оптимизация.

Въведение

От математическа гледна точка, многокритериалния проблем може да се запише като

min(x) [µ1(x), µ2(x), …, µn(x) ]'
при следните ограничения
g(x)  ≤ 0
h(x) = 0
xi ≤ x ≤ xu

където μ i е i-та целева функция, g и h са неравенства и ограничени равенства, съответно, и х е векторът на оптимизиране, или променливо решение. Решението на по-горния проблем е множеството от точки на Парето (на англ. Set of Pareto points. По този начин, вместо да бъде уникално решението на проблема, решението на многокритериалния проблем е вероятно безкрайно множество от точки на Парето.

Дизайнът на точка в обективното пространство μ* се нарича оптималност на Парето (на англ. Pareto optimality) , ако не съществува друга възможна цел за проектиране на вектор μ такaва, че µi ≤ µi* за всяко i ={1,2,…,n} и µi < µi* , за най-малко един индекс на j, j = ={1,2,…,n} .

Методи за решение

Съществуват много методи за намиране на решение на проблема многокритериална оптимизация, някои от които са обяснени по-долу:

Изграждане на обединена целевата функция (AOF)

Това е интуитивен подход към решаването на многокритериалния проблем. Основната идея е да се обединят всички обективни функции в единна функционална форма, наречена AOF, също позната като претеглена линейна сума на целите.

Например, ако някой се опита да увеличи силата на компонентите на една машина и да минимизира производствените разходи, и ако по-високото тегло е определено за обективен разход в сравнение със силата, решението ще бъде това, което благоприятства по-ниска цена за сметка на по-висока здравина.

Важно е да се отбележи, че методът на претеглената сума е по същество субективен, поради това решителният мениджър (DM) трябва да достави теглата. Освен това този подход не може да установи решенията, които не са доминиращи, а само решенията, които са разположени на изпъкналата предна част на Парето могат да бъдат намерени.

Обективният начин за решаване на многокритериални проблеми изискващи Парето – отстъпчив класификационен метод, отнасящ се до не-доминиращите решения, както се вижда в многокритериалните еволюционни подходи, като например NSGA-II и SPEA2.

Методи NBI, SPO, DSD

Методите NBI (Normal Boundary Intersection или Нормални Гранични Пресечки), NC (Normal Contraint или Нормални Ограничения), SPO (Successive Pareto Optimization или Последователна Оптимизация на Парето) и DSD (Directed Search Domain или Пряко Търсене на Доминиране) се използват за решаване на многокритериални оптимизационни проблеми чрез изграждане на няколко AOF-а. Решението на всяка AOF „ражда” точка на Парето.

Методите NC и DSD предполагат две различни процедури за филтриране, за да се отстранят точките на Парето на местно ниво. AOF са изградени с цел получаване на равномерно разпределени точки на Парето, които дават добро впечатление (приближаване) на действителните групи до точките на Парето.

Методите DSD, NC и SPO генерират решения, които описват някои периферни райони от множеството от точки на Парето, за повече от 2 обекта, които се знае, че не са представени от решенията генерирани с метода NBI.

Еволюционни алгоритми

Еволюционните алгоритми са популярни подходи за решаване на многокритериална оптимизация. В днешно време, най-еволюционно оптимизиране използва Парето - базиран на рангови схеми. Генетичните алгоритми, като например за неразпространение на доминиращото сортиране на генетичен алгоритъм-II (NSGA-II) и силата на еволюционния подход на Парето 2 (SPEA-2) са станали стандартни подходи, въпреки че някои схеми, базирани на частиците „рояк” оптимизация и симулираното техническо закаляване са значителни.

Други методи

  • Многокритериална оптимизация използваща еволюционни алгоритми (MOEA - Multiobjective Optimization using Evolutionary Algorithms)
  • Повърхностно размножаване на изпъкнали многокритериални случаи на Парето (PGEN - Pareto surface generation for convex multiobjective instances)    
  • Непряка оптимизация на базата на самоорганизация (IOSO - Indirect Optimization on the basis of Self-Organization)

Вижте още

Източници

  • Steuer, R.E. (1986). Multiple Criteria Optimization: Theory, Computations, and Application. New York: John Wiley & Sons
  • Sawaragi, Y.; Nakayama, H. and Tanino, T. (1985). Theory of Multiobjective Optimization (vol. 176 of Mathematics in Science and Engineering). Orlando, FL: Academic Press Inc
  • Deb, K.: Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms. Wiley, 2002
  • Das and J. E. Dennis. Normal-Boundary Intersection: A New Method for Generating the Pareto Surface in Nonlinear Multicriteria Optimization Problems. SIAM Journal on Optimization
  • A Messac and C. A. Mattson: Normal constraint method with guarantee of even representation of complete Pareto frontier
  • Deb, K. Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms John Wiley & SonsCoello Coello, C. A.; Lamont, G. B. & Van Veldhuizen, D. A. Evolutionary Algorithms for Solving Multi-Objective Problems Springer, 2007.

Външни препратки