Разлика между версии на „Административна школа на управление“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Административна школа в мениджмънта '''набляга главно на подходи , касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те , производството и [[маркетинг]]а . | + | '''Административна школа в мениджмънта ''''''набляга главно на подходи , касаещи усъвършенстването на [[организация]]та като цяло'''. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на [[управление]] и на основните управленски функции, а именно: [[финанси]]те , производството и [[маркетинг]]а . |
| − | |||
| − | |||
==Представители== | ==Представители== | ||
| − | |||
| − | |||
Най-значителната фигура сред представителите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925). | Най-значителната фигура сред представителите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925). | ||
| Ред 14: | Ред 10: | ||
За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа [[организация]] на управлението. | За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа [[организация]] на управлението. | ||
| − | |||
| − | |||
==Анри Файол== | ==Анри Файол== | ||
| − | |||
| − | |||
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности. | Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности. | ||
| − | |||
| − | |||
* Техническа | * Техническа | ||
| Ред 35: | Ред 25: | ||
За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш | За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|left|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен).]] | [[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|left|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен).]] | ||
| − | |||
| − | |||
==Принципи на Файол== | ==Принципи на Файол== | ||
| − | |||
| − | |||
Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една [[организация]] в реалността. Той предлага 14 принципа на управление: | Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една [[организация]] в реалността. Той предлага 14 принципа на управление: | ||
| − | + | #специализация на функциите и разделяне на пълномощията с оглед осигуряването на необходимото разделение на труда | |
| − | + | #не може да има власт без отговорност, т.е. без някаква санкция - наказание или възстановяване на щетите | |
| − | + | #дисциплина - подчиняване на правила и процедури | |
| − | + | #единство на разпореждането (commandement): за някаква работа един сътрудник (agent) трябва да получава разпореждания само от един началник | |
| − | + | #единство на ръководството (direction): един единствен началник и една единствена програма за цялата съвкупност от дейности, преследващи една и съща цел | |
| − | + | #съблюдаване на йерархията, т.е. предаването на разпорежданията да се осъществява по йерархичен ред, като се подпомага от евентуални мостове със съгласието на началниците | |
| − | + | #справедливо [[възнаграждение]] | |
| − | + | #поощряване инициативата на сътрудниците от всички нива | |
| − | + | #[[централизация]] | |
| − | + | #подчинение на индивидуалните интереси на общия интерес | |
| − | + | #ред - материалите и хората да бъдат на определеното място в определеното време | |
| − | + | #стабилност на длъжностите на личния състав | |
| − | + | #справедливост | |
| − | + | #корпоративен дух | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно. | Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно. | ||
| − | |||
| − | |||
==Гълик и Ъруик== | ==Гълик и Ъруик== | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|left|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гърлик (1892 - 1993).]] | [[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|left|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гърлик (1892 - 1993).]] | ||
| − | |||
| − | |||
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та. | През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та. | ||
Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”. | Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”. | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|right|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]] | [[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|right|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
::# Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана. | ::# Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана. | ||
::# Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон. | ::# Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Макс Вебер== | ==Макс Вебер== | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер (1864 - 1920).]] | [[Image:administrativna_shkola_3.jpg|thumb|right|alt=Maks Veber (1864 - 1920).|Макс Вебер (1864 - 1920).]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Във Веберовия смисъл думата [[бюрокрация]] е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната [[бюрокрация]] се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението. | Във Веберовия смисъл думата [[бюрокрация]] е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната [[бюрокрация]] се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението. | ||
| Ред 122: | Ред 70: | ||
Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за [[мениджмънт]]а съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната [[организация]] на [[система|системите]], а [[управление]]то се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена [[система]] от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията. | Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за [[мениджмънт]]а съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната [[организация]] на [[система|системите]], а [[управление]]то се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена [[система]] от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | [[ | + | *[[Финанси]] |
| − | + | *[[Организация]] | |
| − | [[ | + | *[[Система]] |
| − | + | *[[Управление]] | |
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| Ред 143: | Ред 82: | ||
| − | + | ==Външни препратки== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | *[http://fbm.uni-ruse.bg/d/tu/l-tu-2.pdf Школи и подходи] | ||
| + | *[http://www.bg-finansi.info/oupravlenie2.html Развитие на управленската наука] | ||
| + | *[http://www.referati.org/klasicheska-shkola-nauchen-menidjmynt-i-administrativna-teoriq/57679/ref/p3 Административна теория] | ||
[[category:Основи на управлението]] | [[category:Основи на управлението]] | ||
Версия от 17:36, 27 март 2012
'Административна школа в мениджмънта 'набляга главно на подходи , касаещи усъвършенстването на организацията като цяло. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на управление и на основните управленски функции, а именно: финансите , производството и маркетинга .
Представители
Най-значителната фигура сред представителите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925).
През 30-те и 40-те години сред последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик.
За подобряване работата на висшите администратори Гълик и Ъруик препоръчват наличието на т.нар. „Генерален Щаб”.
За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа организация на управлението.
Анри Файол
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.
- Техническа
- Търговски
- Финансови
- Осигурителни (протекция на благата и личностите)
- Операций по отчетността
- Дейности - административни
За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш
Принципи на Файол
Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една организация в реалността. Той предлага 14 принципа на управление:
- специализация на функциите и разделяне на пълномощията с оглед осигуряването на необходимото разделение на труда
- не може да има власт без отговорност, т.е. без някаква санкция - наказание или възстановяване на щетите
- дисциплина - подчиняване на правила и процедури
- единство на разпореждането (commandement): за някаква работа един сътрудник (agent) трябва да получава разпореждания само от един началник
- единство на ръководството (direction): един единствен началник и една единствена програма за цялата съвкупност от дейности, преследващи една и съща цел
- съблюдаване на йерархията, т.е. предаването на разпорежданията да се осъществява по йерархичен ред, като се подпомага от евентуални мостове със съгласието на началниците
- справедливо възнаграждение
- поощряване инициативата на сътрудниците от всички нива
- централизация
- подчинение на индивидуалните интереси на общия интерес
- ред - материалите и хората да бъдат на определеното място в определеното време
- стабилност на длъжностите на личния състав
- справедливост
- корпоративен дух
Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно.
Гълик и Ъруик
През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в организацията.
Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”.
- Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана.
- Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон.
Макс Вебер
Във Веберовия смисъл думата бюрокрация е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната бюрокрация се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.
Според Вебер една организация от идеален тип следва да притежава следните основи характеристики: точно дефинирани групови цели, разчленяване на цялостната дейност, принципите на йерархията, систематизиран набор от правила, безпристрастност, съответствието на техническата квалификация със заеманата длъжност.
Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за мениджмънта съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната организация на системите, а управлението се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена система от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията.