Държавни ценни книжа

Държавните ценни книжа (ДЦК) обслужват вътрешния и външния дълг на държавата. Те се емитират за финансиране на бюджетния дефицит на страната. Всички ДЦК са гарантирани от държавата и ще бъдат изплатени на датата на падежа им по номиналната стойност, независимо от цената на покупката им. Към ДЦК принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации. Според начина на емитиране те биват налични и безналични. Според начина на формиране на дохода те биват сконтови и лихвоносни.Също така се формират и според вида на дохода. Брейди облигациите са държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България.

Същност и характерни особености

Държавните ценни книжа представляват задължение на държавата. Те са прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично. ДЦК имат дефинирана доходност и падеж. Под държавни ценни книжа / ДЦК / най-общо се разбират всички дългови ценни книжа емитирани от държавата. Чрез издаването им правителството набира необходимите за нормалното му функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг. Този дълг е секюритизиран (материализиран и лесно прехвърлим) и представлява договорно задължение на емитента към инвеститорите да плати основната сума и лихвите на падежа.

ДЦК материализират заемите, които държавата в лицето на правителството тегли и ползва за определен период от време. Те материализират парично вземане за техните притежатели с размер номиналната стойност на книгата. Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. Времето от деня на издаване до деня на падежа (деня, в който ще се изплати заема) се нарича матуритет. Той варира от 1 месец до няколко години. Номиналната стойност представлява една част от заема, който титулярът на книжата е предоставил на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно на 100 или 1 000 парични единици. Лихвеният процент е своеобразна цена на получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК често е под формата на купони които отразяват процента за определен период - за 6 месеца , за 1 година и т. н.

Предназначение на ДЦК

Предназначението на ДЦК е да финансират бюджетния дефицит, да финансират някакво мероприятие, да покрият натрупания от кредити държавен дълг. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на ликвидността преди всичко на търговските банки, те са атрактивно инвестиционно направление на институционалните инвеститори от типа пенсионни и инвестиционни фондове.

Държавните ценни книжа, представляващи дълг на държавата, се смятат за най-ниско рисковите инвестиции, тъй като са гарантирани с пълната законодателна сила на правителството. Това качество ги прави доминиращ инструмент на финансовите пазари. Инвестициите в ДЦК и доходите от тях са данъчно защитени, което е още една тяхна привлекателна характеристика.

Видове ДЦК

Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации (вътрешен и външен дълг)

Според срочността на емисиите

В страните с развита пазарна икономика се емитират три основни вида ДЦК краткосрочни (treasury bills), средносрочни (treasury notes) и дългосрочни (treasury bonds). Разликата между тях е в срока, за който са издадени, и начина на определяне на дохода.

• Краткосрочни - до 1 г. ценни книжа с матуритет най-много до 1 година или съкровищни бонове. По правило те се продават с отстъпка от номинала, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите).
• Средносрочни - от 1 до 5 г.Наричат се още съкровищните полици.Те се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на ТБ и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна лихва на приносителя си. Според лихвения процент те биват:

- Съкровищни полици с фиксиран лихвен процент (При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие.)

- Съкровищни полици с плаващ лихвен процент

• Дългосрочни - над 5 г. Наричат се още съкровищни облигациии са почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален ценови аукцион. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.

Според начина на емитиране

• Налични ДЦК- тe притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.
• Безналични ДЦК- характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу фалшифициране. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни инвеститори и е по-добре да се водят безналично по регистри, определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. Book-entry system. По този начин се намалява рискът от забавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява рискът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и сделките с тях.

Според начина на формиране на дохода

• Сконтови ДЦК Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от номинала. Носят доход на притежателя си под формата на сконто (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с матуритет една година.

• Лихвоносни ДЦК Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с премия).

• Сконтови-лихвоносни ДЦК Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа МФ (в лицето на БНБ) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.

Според вида на дохода

• ДЦК с фиксирана доходност- Дохода не се променя и е равен на посочената доходност на емисията.

• ДЦК с плаваща доходност биват:

- Базирана на ОЛП (основен лихвен процент) - доходността се променя съобразно измененията на ОЛП

- Базирана на ИПЦ (индекса на потребителскa ценa) - доходността се формира от стойността на ИПЦ и допълнителна премия .

Вижте също

• Репо сделка
• Брейди облигация
• Корпоративна облигация
• Депозитар
• БВП
• Инвестиция

Източници

• Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София
• Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.

Външни препратки

Българска народна банка

Видове ДЦК