Делови игри

Деловата игра или управленската симулационната игра или просто играта е симулация или реконструкция на различни дейности или на "истинския живот" под формата на игра за различни цели: обучение, анализи или прогноза. Известни примери за това са военни игри, бизнес игри и ролева симулация.

Такива дейности произхождат от човешката праистория чрез игри посветени на антропологията от спазване на примитивни култури, където детски игри в значителна степен имитират дейности на възрастни: ловуване, воюване, медицинска помощ и т.н.

Като се започне от три основни типа стратегически, планови и обучаващи упражнения: игри, симулации и казуси - може да се отчете брой на хибридите, сред които са симулационни игри и симулационни игри, използвани като казуси. [1]

Сходствата на качествата на симулационните игри в сравнение с други техники на преподаване са били извършвани от много изследователи и редица изчерпателни прегледи са публикувани.

В тази статия понятията „делови игри”, „управленски игри” и „симулационни игри” са взаимозаменяеми.

Видове делови игри

Деловата игра имитира различните аспекти на човешката активност и социалните взаимодействия. Играта е метод за ефективно обучение, доколкото премахва различията между абстрактния характер на учебния предмет и реалния характер на професионалната дейност. Съществуват много названия и разновидности на деловата игра, които могат да се различават по методика на провеждане и поставяне на целите:

• дидактически игри;
• управленски игри;
• ролеви игри;
• проблемноориентирани;
• организационни игри и др. [2]

Характерни черти на използване на делови игри

Могат да се отбележат най-характерните черти за използваните в обучението компютърни делови (управленски) игри:

• Работа в екип
• Имитационни модели на стопански системи
• Инструкторски екип
• Съчетаване на различни педагогически методи
• Интегриращ характер на КУИ
• Компютъризация и INTERNET

Бизнес игри

Бизнес игра (наричанa още "бизнес симулационна игра”) спада към симулационни игри, които се използват като учебно средство за преподаване на бизнес. Бизнес игри може да се ползват за различни бизнес обучения като: общ мениджмънт, финанси, организационно поведение, човешки ресурси и т.н.

Бизнес игрите се използват като метод на преподаване в университетите, и по-специално в бизнес училищата.

Симулациите се считат за иновативен метод на обучение (Aldrich 2004 г.) и често са компютърно базирани. [4]

История на деловите игри

Играта съпровожда човечеството още от зората на неговото възникване, а всеки човек започва да играе още от най-ранна възраст и продължава да играе през целия си живот. Ако добавим към това възможностите, които компютърната техника и INTERNET предлагат, то става лесно обясним бързия прогрес в областта на компютърните образователни игри през последните десетилетия.

Светът на компютърната бизнес симулация има история, която започва в края на 1950г. И има своя произход от работата върху военните игри от военните (Уелс 1990 г.). Първите управленски игри са военните щабни игри, Германия, XIX в. По това време Германия е разполагала с многобройна армия, за която са били необходими управленски кадри – офицери. За обучение са се разигравали различни сценарии за протичане на известни от военната история битки и маневри. При тези игри е характерно наличието на два състезаващи се екипа и трети екип, включващ експерт, оценяващи резултатите от действията на съперниците като същевременно отчитат действието на външната среда.

Следващ етап от историята слагат управленските (делови) игри през 20-те години на XX в. Типичното индустриално предприятие тогава е използвало конвейрно производство и е ангажирало много на брой работници. Подобно на германската армия 50 години по-рано, и тук са били необходими управленски кадри. Този тип игри е бил предназначен за обучение на стажант-мениджъри. В извън работно време са били настанявани обучаваните на истинските работни места на мениджърите и са били поставяни в проблемни ситуации.

През 30те и 40те години на 20ти век биват използвани игри и симулации в управленската психология.

Бизнес симулационните игри са били използвани като значителен подход за обучение за преподаване на мениджмънт (Jackson 1959) (Andlinger 1958). Той се е използвал редовно в по-големите бизнес училища, по-конкретно в университетите. Например Университетът на Вашингтон е използвал бизнес симулационна игра в класове от 1957 г. (Сондърс 1996 г., стр. 49).

Симулации и игри в икономическото образование

Симулационна игра е "игра, която съдържа комбинация от умения, шанс, и стратегия за симулиране на един аспект на действителността, като фондова борса." По същия начин, според Ruohomaki (1995 г.): "симулационната игра съчетава функциите на игра (конкуренция, сътрудничество, правила, участници, роли) с тези на симулация (включването на критичните характеристики на реалността). Играта е симулационна игра, ако нейните правила се отнасят до емпиричен модел на реалността. "(стр. 14) Една добре построена симулационна игра, използвана да преподава или обучава по икономика, би следвала допусканията и правилата на теоретичните модели в тази дисциплина. Пример за икономическа симулационна игра, която моделира теоретичните пазарни структури, от съвършената конкуренция до чист монопол, е Beat The Market (Победи пазара). [6]

Употребата на делови игри в икономическото образование

Проучвания за икономическото образование препоръчват приемането на по-активни и сътруднически и методологии за обучение (Greenlaw, 1999 г.) Simkins (1999) заяви: "... учебни практики, които силно разчитат на формата на лекцията, не правят достатъчно да развият познавателните умения на учениците, да привлекат добри ученици в икономиката и да ги мотивира да продължат курсова работа по дисциплината. "(стр. 278). Това е в съответствие с резултатите от проучване, публикувано в американския Икономически преглед от Allgood (2004), който показва че студентите "рядко възприемат икономиката като свободно избираема - особено спрямо принципите им " (стр. 5). Още е необходимо да се направи в класната стая, за да бъдат студентите заинтересовани за икономическото образование.

Симулации допълват стандартните лекции. И двете - компютърната и некомпютърно базираната симулация показват значителни нива на растеж в областта на образованието (вж. Lean, Moizer, Towler, and Abbey, 2006;[5] Dobbins, Boehlje, Erickson and Taylor, 1995; [6] Gentry, 1990; [7] и линковете: Game Developers Conference 2008 and Serious Games Initiative.

Пример за симулационна игра в монополистична конкуренция

Чрез симулационна игра студентите могат да участват пряко в пазар, като управляват симулирана фирма и вземат решения относно цените и производството, за да реализират максимална печалба. Един отличен преглед на използването на една успешна симулация на пазара е даден от Motahar (1994) в списание " Journal of Economics Education”.

Симулационна игра в монополистична конкуренция може да се използва като пример в стандартната класна стая по икономика или за експериментална икономика. Икономически опити със симулации на монополистична конкуренция могат да създадат реални стимули, които могат да бъдат използвани в преподаването и изучаването на икономика, за да помогнат на учениците да разберат по-добре защо пазарите и другите системи за обмен работят по определен начин. Обяснение на експерименталната икономика е дадено от Рот (1995).

Предположения на монополистична конкуренция в симулационната игра

Симулационна игра в монополистична конкуренция трябва да включи стандартните теоретични предположения на тази пазарна структура, в т.ч.:

• Много купувачи и продавачи

• Лесен пазар за влизане и излизане

• Някаква степен на продуктова диференциация

• Нулеви икономически печалби в дългосрочен план

В симулация на монополистична конкуренция всяка фирма трябва да е малка по размер, и не трябва да бъде в състояние да повлияе на посоката на целия пазар. И все пак всяка фирма има някакъв контрол върху цените поради продуктова диференциация. За да бъдат в съответствие с икономическата теория, симулационният модел следва да позволи навлизането на новости докато печалбите са по-големи от нормалното, и съществуват икономически изгоди. Навлизането на нови фирми ще намали цените на пазара, и в крайна сметка ще предизвика икономически изгоди стигнат до нула (вж. Baye, 2009 г.).

„Изиграването” на симулационна игра

От образователна гледна точка, студентите ще имат "възможност "да се учат от собствените си наблюдения и опит чрез участие в симулационна игра (виж Schmidt, 2003). В съответствие с теоретичния модел на монополистична конкуренция (вж. Baye, 2009 г.) , студенти ще наблюдават и докажат, че техните ценови решения се контролират от пазара. Те ще "докажат", че в симулацията ще трябва да понижат цените на тяхната фирма, за да бъде конкурентна, както са новите фирми на пазара. В дългосрочен план, те ще видят влиянието на променящите се размери. Те биха забелязали, че успешните фирми ще се възползват от икономиите от мащаба, но също така ще внимават да не причинят икономическа неефективност на мащаба в дългосрочен план. Студентите ще разберат, че икономическата печалба не може да се поддържа в дългосрочен план. Те ще видят, от първа ръка, че техните счетоводни печалби неизбежно ще спаднат и ще достигнат нивото на нормалната печалба. Този опит дава на студентите възможност да научат (като допълнение към лекцията и четивата) икономическите послания на монополистичната конкуренция.

Компютърни образователни игри

Трябва да се отбележи, че първите компютърни образователни игри, разработени през 50-години са предназначени за обучение на ръководни кадри и получават наименованието "делови игри" или "управленски игри". По това време компютрите са твърде скъпи и затова с тях могат "да си играят" само президенти на фирми и генерални директори, т.е. ръководители от високо ниво.

Първата в света компютърна управленска игра (КУИ) "Имитация на решенията във висше управленско звено" е разработена от Американската асоциация по управление през 1956г. През 60-те и особено от началото на 70-те години, в резултат от доказаните си преимущества и във връзка с разпространяването на компютрите, управленските игри навлязат широко в обучението на ръководни кадри (а после и на студенти) във всички развити страни.

На основата на натрупания досега световен опит, без никакво преувеличение може да се каже, че използването на компютърни делови игри (КДИ) е най-ефикасният метод за интензификация на учебния процес и активно обучение на възрастни (ръководни кадри, специалисти или студенти), особено ако обучението непосредствено в реални условия е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.

В момента всеки реномиран университет по стопанските дисциплини използува различни по съдържание и сложност делови игри. При това тяхното използуване непрекъснато се разширява и усъвършенствува.

Компютърни управленски игри в България

В България, първата КУИ за обучение на ръководни кадри (адаптирана версия на известната "IBM Business Game") е внедрена през 1970г. От 1972/73г. се преминава към използване на собствени, разработени специално за българските условия КУИ.

В обучението на студенти КУИ се използват експериментално от 1974г. и регулярно от учебната 1976/77г. За периода 1974-1990г. тези игри са използвани в обучението на няколко хиляди студенти от различни специалности.

През периода 1991-2005г. използуването на активни методи за обучение и конкретно КДИ рязко се увеличи и интензифицира.

Вижте също:

• Симулации и игри в икономическото образование
• Военна симулация
• Ролева симулация

Източници:

[1]http://www.articlesbase.com/computer-games-articles/best-simulation-games-845284.html

[2]Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, ВУМК-Добрич

[3] http://thai.anriintern.com/news/Business-game

[4]http://en.wikipedia.org/wiki/Simulations_and_games_in_economics_education

Външни препратки

• http://sbaweb.wayne.edu/~absel/bkl/vol17/17ak.pdf
• http://businessgames.net/
• http://www.businessgamesonline.com
• http://www.businessweek.com/technology/content/jun2007/tc20070613_838152.htm