Милтън Фридман

Милтън Фридман (1912- 2006) - американски laissez-faire икономист, професор в Чикагския университет и един от водещите консервативни икономисти от втората половина на 20 век. Награден е с Нобелова награда по икономика през 1976.

След като завършва Rutgers University и Чикагския университет, Фридман получава докторската си степен от Колумбийския университет през 1946 и започва като преподавател в Чикагския университет същата година. Той става един от водещите американски защитници на монетаристката школа в икономиката, който смята, че бизнес цикълът зависи преди всичко от паричните запаси и лихвените проценти и по-малко от правителствената фискална политика. В "Капитализъм и свобода" (1962; написана заедно с жена му Роуз Фридман) Фридман привежда доводи в полза на ниските данъци и кредитирането, които трябва заместят централизираните, бюрократични социални служби, които според него вредят на традиционните ценности на индивидуализма и резултатната работа.

Милтън Фридман( 1912 – 2006 год. ).

Биография

Милтън Фридман е роден на 31 юли 1912г. в Ню Йорк. Скоро след раждането му, семейството се премества в Рахуей, щата Ню Джърси. В този град Фридман завършва гимназиално образование на 16-годишна възраст през 1928г. По-късно учи и се дипломира в Rutgers University в Ню Джърси, след което и в Чикагския университет, където през 1933г. получава магистърска степен. През 1933-1934г. е стипендиант в Колумбийския университет, където изучава статистика .

Професионалната кариера на Фридмън е интересна, но същевременно и с големи отговорности. Той е заемал различни отговорни длъжности и е работил като научен сътрудник по теория и изследване на търсенето в Чикагския университет (1934-1935г.), в Националния комитет по ресурсите (1935-1937г.), в отдела за Данъчни изследвания на Мининстерството на финансите на САЩ (1937-1943г.), помощник-директор на Отдела за военнни изследвания в Колумбийския университет (1943-1945г.).

През 1946г. Милтън Фридман защитава дисертация и получава научна степен “доктор” в Колумбийския университет. Приема предложението да преподава икономическа теория в Чикагския университет и там работи до пенсионирането през 1977г. като професор. Допринася за създавенето на интелектуалната общност, известна в цял свят като “Чикагска школа по икономика”. Милтън Фридман има Нобелова награда по икономика (1976г.) за приноса му в анализа на потреблението, монетарната история и теория и комплексната политика за стабилизиране на икономическата конюнктрура.

Докато е професор по икономика, Фридман е бил икономически съветник на висши служители на Министерството на финансите на САЩ, на кандидата на Републиканската партия за Президент през 1964г. Бари Голдуотър (той между впрочем губи от Линдън Джонсън), на Роналд Рейгън през 1980г. Бил е съветник също така на Председателя на Консултативния съвет на Рейгъновата администрация, а през 1975г. – съветник на Пиночет в Чили.

Произведения

Ето и основните трудове на Милтън Фридман:

• “The Methodology of Positive Economics” (1953);
• “A Theory of Consumption Function” (1957);
• “A Monetary History of the United States” (with Anna Schwartz) (1963);
• “Monetary Statistics of the United States” (with Anna Schwartz) (1979),
• Monetary Trends of the United States and the United Kingdom (1981).

Фридман и икономиката

Не само публикациите, но и цялостната дейност на Милтън Фридман му донасят известността на един от най-влиятелните икономисти на ХХ век. За годините на своята изключителна кариера, той има значителен принос в развитието на икономическия анализ, включващ въпросите на методологията, парите, потреблението, икономическата политика, инфлацията и безработицата, както и по дискусията за политиката на обменния курс. На основа на емпирични изследвания Фридман убедил икономистите, че продължителните инфлации са в резултат на печатането на твърде много пари. Този извод му дава основание да препоръчва ограничения върху използването на монетарната политика за стимулиране на икономиката.

Една от тезите на Фридман е, че голямата депресия е основно парична катастрофа. И това според него е означавало, че решението на Кейнс с рецесиите – големите увелечения на разходите на правителството, са загубили голяма част от мощта, която са имали. По този начин Милтън Фридман оглавява атаката на представителите на Чикагската школа на кейнстианството. Той критикува много икономисти за това, че в аналаза на циклите на деловата активност и инфлацията, те не са оценявали значението на парите и монетарната политика . Базирайки се на данните от подробен исторически анализ на парите, Фридман формулира отново теорията на паричното търсене, която позволява да се постигне реално състояние на паричното равновесие. Диагнозата на на Фридман е накарала икономистите да заключат, че монетарната политика е по-важна от фискалната политика за регулиране на икономиката и за предотвратяването на рецесии.

Във връзка с анализа на инфлацията и безработицата и международната икономика, Фридман се застъпил за въвеждането на плаващ обмемен курс вместо установения през 50-те години на ХХ век фиксиран обменен курс. Това негово предложение има новаторски характер и правилността на неговата позиция става очевидна, когато по-късно световната икономика започва да преминава към използването на плаващи курсове.

Като цяло работите на Фридман по икономическа теория са довели до преоценка на връзката между парите, монетарната политика и икономическия ръст. Неговият прнос в новата интерпретацията на парично-кредитната и фискална политика при управлението на икономика са оказали значително влияние на икономическата политика на много държави, особено след 1970г.

Шокова терапия

Милтън Фридман е имал шанса да приложи своята неолиберална доктрина в реална икономика, която е в криза , каквато е била икономиката на Чили година и половина след преврата на генерал Пиночет от 1973г. През 1975г. по покана на една от големите чилийски банки Милтън Фридман отива в Сантяго. В лекции и в интервюта той обяснява своята неолиберална доктрина за излизане от кризата, която се изразява в масова приватизация на държавните предприятия, премахване на държавните регулации (свободна търговия) и драстично орязване на държавните разходи. В Чили Фридман призовава за “шокова терапия” – термин, който никога дотогава не е употребяван публично в контекста на икономическата криза.

На срещата с Пиночет, Милтън Фридман е твърдял, че шоковата терапия е“единственото лекарство” и че няма друго дългосрочно решение. Пиночет приема съветите на Фридмън за драстично повсеместно орьязване на държавните разходи (през 1975г. те са намалени наведнъж с 25%, а през 1980г. стига до 50%), приватизират се навъднъж 500 държавни предприятия, предприемат се мерки, водещи до напълно свободна търговия.

За 17-те години на своето управление на Пиночет се налага на няколко пъти да променя икономическата си политика. След шоковата терапия и придържайки се стриктно към Чикагската доктрина, през 1982г. чилийската икономика се срива напълно – дългът нараства експлозивно, отново се стига до хиперинфлация , а безработицата стига до 30%. Всичко това принуждава Пиночет да направи радикална корекция на поетия курс, като национализира голяма част от финансовите къщи (освободени дотогава от всякакъв контрол), които са изкупували активите на държавата с пари от кредити, генерирайки дълг в размер на 14 млрд долара.

Онова, което спасява Чили от пълен икономически колапс в началото на 80-те години, е фактът, че Пиночет не приватизира държавната медодобивна компания “Коделко”, национализирана от предшественика си Алиенде. Тя е реализирала 85% от експортните приходи на Чили, с което е била надежден източник на доходи. Десет години след шоковата терапия и след поетия курс на Пиночет, в Чили настъпва период на стабилен раснеж, което дава основание да се говори за “чилийското икономическо чудо”.

След Чили, Чикагската икономическа доктрина на Фридмън завладява територии по цял свят в страни, изпаднали в икономическа криза като Аржентина, Боливия, Уругвай, Бразилия и Русия. Цената на прехода към свободен пазар в тези страни е много болезнена за големи слоеве от трудоспособното население, което е доведено до прага на бедността и оцеляването, докато малък брой от хора са невероятно проспериращи и стават изключително богати.

Наградата "Милтън Фридман"

Преди няколко години институтът "Като" във Вашингтон учреди награда на името на Фридман, която се връчва за насърчаване на свободата. Първите й носители са английският икономист Петер Бауер, известният Хернандо де Сото и бившият премиер на Естония Март Лаар. Работейки всеотдайно за каузата на свободата, Милтън Фридман насърчи достатъчно последователи, които продължават достойно делото му. Той остави и голяма колекция от добри книги, известните му телевизионни серии, както и множество публикации в научни издания. Светът загуби голям защитник на

свободата, наследството му обаче е живо навсякъде около нас.

Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и градският съвет на Чикаго заедно с Университета Чикаго, сп. Икономист и др. обявиха 29 януари 2007 за ден на Милтън Фридман.

Виж още

Нобелова награда

бизнес

инфлация

безработица

политика

Източници

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2006/11/17/294606_miltun_fridman_neumorniiat_borec_za_svoboden_pazar/ Милтън Фридман – неуморният боец за свободен пазар

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rqcXqkvXUCMJ:www.broker.bg/content/view/872/99/+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD+%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BC%D0%B0%D0%BD&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Биографични данни

http://library.ime.bg/authors/miltyn-fridman/ Икономическа библиотека