Хипотеза

Хипотеза hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;теза; индукция; дедукция; риск при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е предложено обяснение на дадено явление. В науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.

Същност

Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и процеси, от една страна, и съпътстващи го резултати - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства

Основните черти на всяка хипотеза са:

• Тя се изгражда върху твърдения, които са малко доказани, но достатъчни, за да се аргументира определено априорно предположение. Доказването на истинността на хипотезата е същевременно разширяване на теорията, в т. ч. на нейните познавателна сила и приложна функция.

• Предположението е вероятно и подлежи на доказване. То съдържа ново знание, което трябва да се потвърди с доказателства.

• Хипотезата се поражда, когато наличните факти не могат да обяснят дадено явление, т.е. търсят се нови доказателства.

• Във всяко изследване се генерират различни хипотези, които са неговата опорна точка. Те са потенциална новост до доказване на тяхната истинност. В този смисъл новостта е външната форма на постоянния процес на възпроизводство на хипотези.

• В изследването някои хипотези се потвърждават, а други се оказват невалидни – това е пътят „проба-грешка” в реалния процес на търсенето на истината. Хипотезата е основоположен елемент на теорията в стадия на нейното формиране и проверка. С нейната правдивост се доказва адекватността между теорията и практиката.

• Някои от основните изисквания към хипотезата са:

• да е максимално конкретна;

• да е формулирана разбираемо и еднозначно;

• да носи ново знание;

• да се изгражда върху достатъчен изходен материал от теорията и практиката – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен контингент;

• да може да се провери чрез дискусия, анализ, експеримент и др.;

• да има предсказателна сила;

• да бъде коректно дефинирана;

• да предполага тенденция, а не разнообразни факти;

• да съдържа потенциал на саморазвитие на знанието и др.

• В специализираната литература се обобщават следните правила за формулиране на хипотезата (2):

• да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост;

• да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания феномен;

• да не съдържа морални оценки и съждения;

• по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези;

• да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти.

Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от йероглифа на научното познание.

Видово разнообразие

Хипотезата е условно категориално умозаключение, силует на бъдещ феномен. Ако тя се докаже, става продукт на изследването, негова огледална форма, част от теорията и практиката.

Разработването на хипотеза (3) се осъществява в две фази: зараждане и окончателно формулиране. Зараждането й е изходната фаза на изследователския процес, свързано е с догадка, интересна идея, озарено авторово прозрение. Неговата честота и интензивност са в зависимост от интуицията и опита на изследователя. Окончателното формулиране на хипотезата предполага внимателното й осмисляне, критично анализиране на генетични, текущи и преходни стойности, редактиране на нейния запис, диференциране на изграждащото я съдържание, микроконкретизация и др.

Теорията разполага с арсенал от хипотези, чиито основни класификации са:

• От гледна точка на последователността в тяхното функциониране – работни и доказани (тези) хипотези.

• От гледна точка на изразяваните връзки – причинно-следствени и описателни хипотези.

Първите са свързани с пряката детерминираност на предполагаемите черти на изследвания предмет. Тяхната конструкция може да бъде различна: ”колкото повече, толкова…”, „ на единица от Х, У нараства със …” и др.

Вторите са свързани с непряко детерминирани твърдения и се конструират с „ако….., то…..” или „нарастването на…..води до……” и др.

• От гледна точка на техния характер хипотезите биват абстрактни (общи) и конкретни. Обикновено общите хипотези са характерни за фундаменталните изследвания, а конкретните – за приложните проучвания.

• Съобразно статистическия признак биват статистически значими и нулеви и др.

Изследователска хипотеза

Изследователска хипотеза-научна гледна точка върху неразрешен проблем, която се обляга върху направените достижения, изградена е върху съществуващата теория, но предполага нови разрешени в рамките на рационалното научно действие. Хипотезата рационализира очакваните резултати като аргументира тяхната висока вероятност на случване чрез убедителни изследователски и експериментални процедури.

Хипотезата е предположение и догадка относно изхода на изследването. Хипотезата не е присъща на всички типове изследвания. Например описателните изследвания никога не би трябвало да имат хипотези те просто описват възникнали обстоятелства и процеси. Хипотезата е приложима в области, където им натрупани изследвания, в състояние да формират вярна ориентация за възможността едно частно изследване да постигне определен резултат.

Нулева хипотеза допуска липсата или наличието на пренебрежимо малки различия между началото и [резултат]а; прави се с цел да няма пристрастност и преднамереност в посоката на изследването. Ако обаче подозираме съществени разлики между началото и изхода добре е да изградим хипотеза н насоката т.е. да очертаем различното в очаквания резултат спрямо съществуващи гледища.

Насочената хипотеза дава ясно определение на процедурите и преследваните цели, в същото време тя трябва да докаже насочеността си в процеса на самото изследване (а не да отстоява насочеността с цената на жертва на фактите, които се появяват “толкова по-зле за факта”). Насочената хипотеза изразява увереност на изследователския резултата, но пази възможността за опровергаване. В края на изследването може да сe стигне до противоположни или съществено различни резултати от предначертаните в насочената хипотеза например очакванията за доминация на белия цвят в поезията на Лилиев и факта, че доминира синият). В нулевата хипотеза изследователят не просто иска да покаже липса на разлики, а иска да подчертае липсата на информация за различаване в началния етап на изследването (is not enough information for the researcher to confidently predict a direction in the outcome). Възможен е и случаят, при който изследователят наистина се надява да няма съществени разлики между началото и изхода, т.е. изследвания обект да си остане в рамките на параметрите, характерни и за други обекти.

Всичко това показва, че изследователят няма задължение да предпоставя и поставя хипотеза. Няма задължение да предпоставя цели и очаквани резултати. Това е необходимо, само ако подпомага процеса на изследването и прави резултатите му ясни и категорични. Приложното значение на хипотезите, целите и очакванията се състои в стегната и кратка форма за изразяване на предишни постижения в дадена област (дошли от теорията или предишни търсения), ясно изразяване на важните насоки, състоянието на обектите и възможните промени в резултатите.

Конструиране на неизвестните (променливи структурации). Всяко предстоящо изследване се опира върху нещо, което приема за дефинирано. То извършва предварително доверяване, което ще се опита да докаже с изследователските процедури. Важен елемент е изясняването на тези променливи величини (фактори, обстоятелства, процеси) и тяхното предварително схематизиране (например инфлацията през изследвания период очакваме да се държи по даден начин). Конструирането на променливите позволява стъпка по стъпка да проверяваме тяхната валидност в процеса на самото изследване. Тези конструкции на променливи наричаме операционални дефиниции. (Например: Разказът от 19 към 20 век се движи по линия на съкращаване и намаляване на ролята на повествователя. За разлика от досега утвърденото мнение в критиката, че …)

Наблюдението е част от научното изследване, което се състои от описание, опиращо се върху непосредственото наблюдение на обект, при което това наблюдение влиза в системата на цялостна обективна процедура по фиксиране и запис на поведенията на даден обект. Тестовете например се разглеждат като своеобразна форма на наблюдение става дума за тест на поведения (не на знания).

Оглед, обследване състои се в описание, опиращо се върху разглеждане на ситуация, обстоятелства или възникнали събития, при което основен метод за добиване на информацията е интервюто или разговора, чрез които се изяснява характеристиката на събитието, непосредствените гледни точки за него, предпочитанията и мненията на хората, които са били в контакт със събитието или обстоятелствата.

Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.

Вижте още

• Икономика
• Образование
• Риск
• Инфлация
• Анализ
• Експеримент

Източници

• Umberto Cassuto, Joshua A. Berman (Introduction), The Documentary Hypothesis
• E. L. Lehmann, Testing Statistical Hypotheses (Springer Texts in Statistics)
• Lawrence B. Mohr, Understanding Significance Testing (Quantitative Applications in the Social Sciences)

Външни препратки

• Синонимен речник Българо-Английски речник
• Хипотеза
• Изследователска хипотеза
• Природа и основни черти Видово разнообразие Рискове на избора Някои обобщения