|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | '''Хотърнските експерименти''' представляват '''същинско начало на социологическия подход в [[управление|управлението]] на промишленото предприятие'''. Формалното основание за тези експерименти е решението на Националния изследователски съвет в САЩ и приемането на специалната изследователска програма по тези проблеми, ръководена от професора по електроинженерство Д. Джаксън. | | '''Хотърнските експерименти''' представляват '''същинско начало на социологическия подход в [[управление|управлението]] на промишленото предприятие'''. Формалното основание за тези експерименти е решението на Националния изследователски съвет в САЩ и приемането на специалната изследователска програма по тези проблеми, ръководена от професора по електроинженерство Д. Джаксън. |
| | | | |
| − | ==Етапи== | + | ==Същност== |
| | [[ Image: elton-mayo-1.jpg | thumb | right | alt=Elton Mayo – amerikanski sociolog i organizacionen psiholog. | Елтън Мейо – американски социолог и организационен психолог.]] | | [[ Image: elton-mayo-1.jpg | thumb | right | alt=Elton Mayo – amerikanski sociolog i organizacionen psiholog. | Елтън Мейо – американски социолог и организационен психолог.]] |
| | [[Елтън Мейо]] извършва експерименти през периода 1927 – 1932г. известни като Хотърнските експерименти. Един от неговите най-прости, но убедителни опити е [[експеримент]]ът с работничките в една от фабриките на компанията „Уестърн Електрик”. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда. Хонтърските експерименти продължават дълго, от 1924г. до 1932г. По своите резултати те преминават през четири етапа. | | [[Елтън Мейо]] извършва експерименти през периода 1927 – 1932г. известни като Хотърнските експерименти. Един от неговите най-прости, но убедителни опити е [[експеримент]]ът с работничките в една от фабриките на компанията „Уестърн Електрик”. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда. Хонтърските експерименти продължават дълго, от 1924г. до 1932г. По своите резултати те преминават през четири етапа. |
| | | | |
| − | ===Първи етап=== | + | ===Резултати и изводи=== |
| − | | |
| − | През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците.
| |
| − | | |
| − | За един от обектите на проучванията са избрани предприятията на Западната електрическа компания - дъщерна фирма на Американската телефонна и телеграфна компания в град Хотърн. Били са заети около 29 хил. работници и служители. Характерно за тези компании е било, че са предоставяли на работниците кухня, болница и редица звена за професионално ориентиране. Това било основна причина Хотърнските предприятия да бъдат избрани за проучванията, поради благоприятният [[климат]] за работа, който те предоставяли на работниците. Считало се, че това ще благоприятства за провеждането на експеримента. Целта на експериментите е била да се разкрият оптимални варианти за условията на труд, които да повишат производителността на работниците и в същото време да им запазват работоспособността.
| |
| − | | |
| − | За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и [[контрол]]на. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете [[група|групи]]. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.
| |
| − | | |
| − | Проведените експерименти през този етап обаче не са безплодни, те открояват два много важни момента. Те отхвърлят [[хипотеза]]та за влиянието на осветеността върху резултатите от работата на работниците. И това, че почти през цялото време на експериментите с осветлението е било установено или повишаване на производителността или задържането й на равнище, което не е смущавало производителността. Това засилва интересът на експериментаторите.
| |
| − | | |
| − | [[ Image: hotorn2.jpg | thumb | right | alt=Predpriqtiqta v grad Hotorn. |Предприятията в град Хотърн.]]
| |
| − | | |
| − | ===Втори етап===
| |
| − | | |
| − | През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на [[температура]]та, влагата, [[време]]то за [[индивид]]уален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение.
| |
| − | | |
| − | През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.
| |
| − | | |
| − | За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока от всякога. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.
| |
| − | | |
| − | [[ Image: workers.jpg | thumb | left | alt=rabontici v predpriqtieto v grad Hotorn. |Работници в предприятието в град Хотърн.]]
| |
| − | | |
| − | ===Трети етап===
| |
| − | | |
| − | През третият етап експериментите поканили Елтън Мейо да работи по експеримента. Това се случило през април 1928г.
| |
| − | | |
| − | Мейо е трябвало да реши загадката за истинските причини, които влияят върху поведението и резултатите от работата на работничките. След дълги интервюта със самите работнички и преглеждане на резултатите от експеримента, Мейо стига до извода, че търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. Той открил, че по време на експеримента работничките са се превърнали в група. И по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. В откриването на групата, като фактор на индивидуалното поведение на човека в процеса на труда се вижда първият революционизиращ принос на хотърнските изследователи. Също така стигнал до становището, че беседите са добра възможност да се помага на работниците, да разберат по-добре причините за тяхното недоволство и за тяхното по-лесно приспособяване в [[организация]]та.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ===Четвърти етап===
| |
| − | | |
| − | През четвъртия етап се проучвало как групата въздейства върху трудовото поведение на своите членове. За експеримента е формирана група от 14 работника с различни професии, отделени в помещение с близки условия като останалите помещения във компанията. [[Труд]]ът им се заплащал по акордна [[система]], като възнаграждението нараства пропорционално на изработката. Изследователите считали, че производителността в групата ще нарасне като по сръчните окажат влияние върху по-бавните за увеличаване на изработката им. Но и сега резултатите се разминават с очакванията им. Оказало се, че отношенията на групата към основната цел - високата производителност се влияе от вътрешни групови норми на поведение. С помощта на тестове те измерват уменията и интелигентността на всеки работник. Резултатите са неочаквани: работникът с най-висока интелигентност и умения имал най- ниска производителност, а работникът на последно място по интелигентност и на седмо място по професионални умения имал най- висока производителност. Стига се до извода, че основният фактор е мястото, което всеки заема в неформалната организация на групата. Открит е [[феномен]]ът на неформалното лидерство и влиянието му върху трудовото поведение на групата. Изследователите установяват и друг важен момент, с който се установява поведението на групата. Той бил, че на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна функция срещу целите на организацията. Групата осъждала онези, които били готови да повишат „справедливата за всички норми” и по този начин ги отказвала от подобни намерения.
| |
| − | | |
| − | ==Резултати и изводи от експериментите==
| |
| | | | |
| | Резултатите от Хотърнските експерименти довели до принципно нови изводи за поведението на човека в процеса на работа. Въз основа на тях е разработена цялостна концепция за човешките отношения в [[управление]]то. Те разкриват нови пространства за изследователска работа с основен обект човека и неговото поведение. | | Резултатите от Хотърнските експерименти довели до принципно нови изводи за поведението на човека в процеса на работа. Въз основа на тях е разработена цялостна концепция за човешките отношения в [[управление]]то. Те разкриват нови пространства за изследователска работа с основен обект човека и неговото поведение. |
Хотърнските експерименти представляват същинско начало на социологическия подход в управлението на промишленото предприятие. Формалното основание за тези експерименти е решението на Националния изследователски съвет в САЩ и приемането на специалната изследователска програма по тези проблеми, ръководена от професора по електроинженерство Д. Джаксън.
Същност
Елтън Мейо – американски социолог и организационен психолог.
Елтън Мейо извършва експерименти през периода 1927 – 1932г. известни като Хотърнските експерименти. Един от неговите най-прости, но убедителни опити е експериментът с работничките в една от фабриките на компанията „Уестърн Електрик”. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда. Хонтърските експерименти продължават дълго, от 1924г. до 1932г. По своите резултати те преминават през четири етапа.
Резултати и изводи
Резултатите от Хотърнските експерименти довели до принципно нови изводи за поведението на човека в процеса на работа. Въз основа на тях е разработена цялостна концепция за човешките отношения в управлението. Те разкриват нови пространства за изследователска работа с основен обект човека и неговото поведение.
Изследователите установяват и друг важен момент, с който се обяснява поведението на групата - на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна функция срещу целите на организаторите.
Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.
Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.
Освен това той отчита значението на управленския стил при балансирането между загрижеността за хората и отношението към свършената работа.
Основните идеи и резултати от тези експерименти са изложени в книгата му „Човешките проблеми на индустриалната цивилизация”.
Ролята на Хотърнските експерименти днес
Хотърнските експерименти и теориите за управление и на други учени се използват и в наши дни и то с много добър краен резултат. Приносът им е не само за повишаване на качеството на работа, условията на труд и възнаграждението, но и се дава възможност на работниците да вземат участие дори и „символично” в управлението на фирмата.
Приложение на Хотърнските експерименти.
Вижте още
Източници
Външни препратки
