Разлика между версии на „Школа на научното управление“

Версия от 14:59, 8 април 2014

Школата на научното управление (1885г. – 1920г.) се свързва с името и идеята на Фредерик Тейлър (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на планирането, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на Фредерик Тейлър, в школа за разработване на научните основи на управлението на производството.

Същност

Франк и Лилиян Джилбърт

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции.

Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки кинокамера в съчитание с микрохронометър. Изобретен от Франк Джилбърт, микрохронометърът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката.

В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на ефективността на всяко работно място.

Възникване на научното управление

Чарлз Бабидж

Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на Фредерик Тейлър , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното производство в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на Чарлз Бабидж. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от Фредерик Тейлър, който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".

Принципи на научното управление

Фредерик Тейлър (1856 - 1915)

Виж: Принципи на научното управление

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Школата на научното управление''' (1885г. – 1920г.) '''се свързва с името и идеята на [[Фредерик Тейлър]]'''  (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на [[планиране]]то, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на [[Фредерик Тейлър]], в школа за разработване на научните основи на [[управление]]то на производството.
-==Създатели==
+==Същност==
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт]]
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от Франк Джилбърт, [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции.
+Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от Франк Джилбърт, [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката.
+В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
 ==Възникване на научното управление==
@@ Ред 13: / Ред 17: @@
 ==Принципи на научното управление==
 [[Image:shkola_nauchno_upravlenie.jpg|thumb|120px|right|alt=Frederic Taylor (1856 - 1915).|Фредерик Тейлър (1856 - 1915)]]
-Администрацията трябва да разработи нормите, да обучи работниците, да провежда подбор за работниците за всяка работа; да осъществява сътрудничество с работниците и равномерно разпределяне на задълженията им.
+Виж: [[Принципи на научното управление]]
-Разработване на норми - съчетаване на четири елемента за повишаване производителността на труда:
-*[[подбор]] на работниците;
-*определяне на задания;
-*определяне на норми от време;
-*определяне на метода на работа
-[[Фредерик Тейлър]] въвежда и функционалното управление и отделя четири групи от функции на управленския труд: избор на [[цел]]и; избор на средства; подготовка на средства; [[контрол]] на резултатите.
-Характерно за школата е, че се обръща голямо внимание на човешкия фактор: материални [[стимул]]и / производствена норма /, почивка, [[подбор]] на физически отговарящи на изискванията работници, [[обучение]]; девизът: “ Хората, които произвеждат повече да получават по високо заплащане “
-Тази школа е преломен етап в управленската мисъл, а управлението е признато за самостоятелна област за научни изследвания . Приносите касаят главно [[управление]]то на [[производство]]то – на най-ниско управленско ниво.
-По темата за "новото отношение към управлението", основна роля изиграва книгата на [[Фредерик Тейлър]] “ Принципи на научното познание “ - “ една [[организация]] може да се управлява системно и [[ефективност|ефективно]] за достигане на нейните [[цел]]и “.
 ==Вижте още==