Разлика между версии на „Теория за справедливостта на Джон Адамс“
(Нова страница: ===Теория на справедливостта на Джон Адамс=== Създател на теория на справедливостта е Дж.С...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група'''. | |
| − | Създател на теория на справедливостта е Дж.Ст.Адамс. Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група(референт-реално | + | ==Същност== |
| + | Създател на теория на справедливостта е Дж.Ст.Адамс. Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група(референт-реално същесвуващи или въображаеми. Справедливостта е на лице, ако работещия е установил ,че отношението на неговите усилия към възнаграждението е еквивалентно на аналогично на други работещи в сходни условия.Ако има разминаване това поражда определена несправедливост, която ще доведе до напрежение у индивида,а то от своя страна води до поведение, с което ще се цели възстановяване на справедливостта. Според Адамс са възможни шест типа реакции на човека спрямо възстоянието на неравенство: | ||
# човек може да реши да съкрати усилията влагани в работата, което ще доведе до снижаване на качеството на труда | # човек може да реши да съкрати усилията влагани в работата, което ще доведе до снижаване на качеството на труда | ||
Текуща версия към 10:12, 31 март 2014
Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група.
Същност
Създател на теория на справедливостта е Дж.Ст.Адамс. Същността на теорията се състои в това, че работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група(референт-реално същесвуващи или въображаеми. Справедливостта е на лице, ако работещия е установил ,че отношението на неговите усилия към възнаграждението е еквивалентно на аналогично на други работещи в сходни условия.Ако има разминаване това поражда определена несправедливост, която ще доведе до напрежение у индивида,а то от своя страна води до поведение, с което ще се цели възстановяване на справедливостта. Според Адамс са възможни шест типа реакции на човека спрямо възстоянието на неравенство:
- човек може да реши да съкрати усилията влагани в работата, което ще доведе до снижаване на качеството на труда
- индивида може да предприеме опити да увеличи възнаграждението си изчисленията показват, че когато хората считат ,че не им се плаща справедливо ,те започват да работят по лошо.
- човек може да преоцени възможносттите си ,да рещи ,че има грешна самоприценка, а от там и да се понижи равнището на увереността му.
- неравнопоставения може да се опита да повлияе на организацията и на сравняваните лица като цели намаление на възнагражденията на хората, с които се сравнява
- индивида може да смени лицето или групата, с които се сравнява
- човека може да се стреми към смяна на поделението или смяна на организацията
По-общо може да групираме действията в две категории:
- мислени действия-при което липсва каквото и да е било физическо действие,а само чрез мислени корекции (пр.смяна на референта)
- реални действия-представлява физическо поведение, целящо връщане към желаното състояние.Да напусне работа,като потърси справедливост в друга организация е един от вариантите за” реално действие”
На основата на проведени емпирични изследвания е направен извод,че човек изпитва чуство на удоволетвореност ,ако съществува равенство.Равенството е лошо когато общото равнище на изпълнението е ниско. Ако общото равнище на изпълнение е високо ,то тогава равенстваото се проявява като важен мотивиращ фактор.
Така както теорията на очакването и теорията на справедливоста обръща специално внимание на системата за заплащане.Сопред нея хората се ориентират към комплексна оценка на възнаграждението.Заплащането на труда играе важна роля в тази комплексна оценка, но не е единственото. Препоръчително е ръководството да прави изследвания с с цел да се изясни как работещите оценяват възнаграждението си.
Друга обща характеристика на двете теории е трудността при изчисляване на използваните величини-не съществува правило ,което да определя как даден човек избира своя референт,много от величините не могат да се измерват количествено, не може да се обясни как се измерва началните и крайните етапи на мисловния процес ,за да се стигне до конкретно измерване,референтите и критериите се променят с времето,но не може да се каже кога и по какъв начин ще стане това.
Основния извод от приложението на тази теория на справедливостта в практиката се вежда до това ,че докато хората не започнат да считат ,че получават справедливо възнаграждение ,те ще работят по зле.В някои органзации ръководителите се опитват да решат проблема с чуството за несправелива оценка от труда на своите сътрудници, като запазват в тайна изплащаните суми.
Вижте още
- Теория на очакването на Виктор Врум
- Мотивация чрез цели
- Теория за усилването на Бъръс Фредерик Скинър
- Поведенческа школа на управление
- Кенет Ароу
- Мениджмънт
- Конфликт
- Мотивация
- Елтън Мейо
- Пирамида на Маслоу
- Кибернетика
- Околна среда
- Риск
Източници
Външни препратки
- Проектът „Гласиър” - англ. език
- Рафинерията във Фоули – англ. eзик