Разлика между версии на „Многофакторен модел“
| Ред 31: | Ред 31: | ||
* [[Инвестиционен портфейл]] | * [[Инвестиционен портфейл]] | ||
* [[Пазар]] | * [[Пазар]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Риск]] | * [[Риск]] | ||
| − | |||
* [[Пазарно равновесие]] | * [[Пазарно равновесие]] | ||
* [[Пазарен дял]] | * [[Пазарен дял]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
Версия от 14:12, 27 март 2014
Многофактореният модел е модел, при който възвръщаемостта на активите се обяснява и прогнозира като резултат от влиянието на няколко (поне два) фактора.
Същност
Многофакторните модели се използват за изграждане на портфейли с определени характеристики, като например риск, или следене на индекси. При изграждане на мулти-факторен модел, е трудно да се реши колко и кои фактори да се включат.
Многофакторните модели могат да бъдат разделени в три категории: макроикономически, основни и статистически модели. Макроикономическите модели сравняват връщането на сигурността на такива фактори, като заетост, инфлация и лихва. При основните модели се анализира връзката между завръщането на сигурността и нейните основни финансови показатели.Статистически модели се използват за сравнение възвръщаемостта на различни ценни книжа.
При многофакторните модели - са вадни същите закономерности на диверсификацията. Правилно разпределение на ресурса ще предизвика оптимизиране на стойностите на факторния риск и намаляване на нефакторния. Вид многофакторен модел е секторният модел. Там всяка ценна книга се класифицира според принадлежността си към даден пазарен сектор. При двусекторният модел всяка книга се класифицира като прилежаща за някой от двата сектора. При този модел за всяка ценна книга ще са необходими само 2 параметъра ai и ei. Понякога факторните модели се наричат индексни модели. Най-често те съдържат общ фактор, който оказва влияние на всички ценни книги. Факторните модели не са равновесни. Основна цел е да дефинират действителната възвръщаемост и цената на активите.
АРТ (Арбитражната теория за оценяване) е многофакторен модел за оценяване на активите . Приема се, че рисковата премия е съставна от n фактора, към които фирмата реагира с различен β коефициент: например:
- индекс на производството
- реална rf – т.е. намалена с инфлацията
- кр.ср. очаквана инфлация – CPI или хармонична CPI
- дългосрочна очаквана инфлация – разликата между доходността на Т-bill-ове и държавни облигации
- показател за премията за кредитен риск – разлика между доходност от първокласни ЦК и junk ЦК.
В следната формула с ri, i = 1,2…n са обозначени факторите, а с β чувствителността на фирмата:
Един такъв многофакторен АРТ е 3-факторния модел на Фама и Френч (Fama/French). При тях факторите са:
- пазарен фактор –въввращаемост на пазарен индекс минус безрискова възвращаемост. Те си правят една регресия за 1963 – 1994 и намират премията за този фактор равна на 5.2%
- факторът “големина” – възвращаемост на малки фирми минус въвращаемост на големи. По същата регресия – 3.2%
- факторът “счетоводна към пазарна стойност” – възвращаемост на фирми с висок коефициент “счетоводна към пазарна стойност” минус възвращаемост на фирми с нисък (5.4%).
Фирмите си изчисляват β към тези три фактора и намират рисковата премия за определени акции.
Вижте още
Източници
- Haim Levy, The Capital Asset Pricing Model in the 21st Century: Analytical, Empirical, and Behavioral Perspectives
- Rainer Schwabe, Optimum Designs for Multi-Factor Models (Lecture Notes in Statistics)
- Steve E. Shreve, Stochastic Calculus for Finance II: Continuous-Time Models (Springer Finance)
- John Knight and Stephen Satchell, Linear Factor Models in Finance (Quantitative Finance)