Мартингейл

Мартингейл.

Стратегията „Мартингейл” представлява съвкупност от определени правила, използвани най-често при игри, свързани със залози. Правилата и специфичният алгоритъм на действие предлагат един логичен начин за печалба, макар и той да не е особено сигурен.

Същност

Играта се стартира с определен залог, който се препоръчва да е най-ниският възможен, който играта позволява. При евентуална печалба, следващият залог е равен на първия, но при евентуална загуба следващият залог е равен на удвоената стойност на първия. Идеята на стратегията е, че все някога залогът, които сме направили ще е печеливш и дори преди това да сме претърпяли поредица от загуби, този залог ще ни възвърне загубената сума плюс допълнителна печалба, която е равна на първоначалния залог. След това системата трябва да се започне отначало.

Стратегията Мартингейл.

История

Стратегията за залагане Мартингейл възниква през 18 век във Франция. Тогава тя се е използвала предимно за залагания с шанс 50 на 50, като играта на ези/тура. Няма източници, които да доказват точния произход на стратегията, но грешно в обществото се утвърждава, наименованието Мартингейл, в чест на известен по онова време комарджия, които често е посещавал Френската Ривиера. Друга теза твърди, че името на стратегията произлиза от наименованието на жителите на гард Мартиг, които били описвани в местни анекдоти като наивни глупаци. В последствие стратегията добива популярност из целия свят, като и до днес тя е приемана и в същото време критикувана и отхвърляна от много комарджии. В днешни дни стратегията се използва най-вече в казината и то за играта на рулетка.

Приложение

Модерните методи за анализ твърдят, че системата Мартингейл се основава на просто отгатване на бъдещите промени. За тази цел се използват множество способи, с цел улесняване на играча, при взимането на решение. Често тези методи се прилагат в търговията и лесно се адаптират към статистически изследвания.

Недостатъци

Повечето системи, измислени за рулетка се базират на заблудата на комарджията или по-точно казано на неговото предположение, че евентуалната победа или загуба е свързана с конкретни минали събития( кои са предните няколко числа, които са се паднали; какъв е бил предният цвят – червено или черно или коя от трите дузини на рулетката се е падала най-често за последните 10 завъртания на топчето). В действителност обаче, шансовете всеки залог да бъде печеливш или губещ са еквивалентни на факта, че резултатите от всяко едно завъртане са напълно случайни.

Играчитe, които са се спряли на тази стратегия приемат за факт това, че в даден бъдещ момент печалбата, която ще им донесе Мартингейл ще успее да покрие всички техни загуби в цялата хазартна сесия. В действителност съществува вероятност, макар и малка играчът да губи всеки залог и в един момент следващият залог, който трябва да направи да надвишава определения лимит на масата, който всяко казино несъмнено определя, за да гарантира, че няма да има прекалено високи залози, които казиното да не може да изплати на играча. В такъв случай играчът няма да получи възможност да възстанови загубите си. Именно подари тази причина се препоръчва играта да се започва с възможно най-ниския залог, които масата позволява, за да се избегне надхвърлянето на лимита.

Играчът действително няма шансове да преодолее предимството, което казиното има в играта. В играта участва и числото нула, което намаля шансовете на играча за печалба под 50%(някои казина използват и рулетки, които имат и т.нар двойна нула 00). Именно тази нула на масата е разликата между предполагаемите шансове на играча и реалните изплашания на залозите му. Въпреки използването на тази система е установено, че в дългосрочен план, играейки срещу казиното, играчът е на загуба.

Пример

Европейска рулетка.

Пример за използването на стратегията за игра на рулетка или по-точно най-елемантарната игра на червено и черно.Първият залог на играча е 1 долар на червено. Ако загуби, удвоява залога - залага 2 долара на същия цвят. Ако пак загуби, отново удвоява залога - 4 долара, отново на червено. Ако отново загуби, отново удвоява залога - 8 долара. Да предположим, че на четвъртия път се падне цвета, на който е заложил: казиното изплаща 8 долара - размера на залога. Играчът има общо 16 долара: 8 спечелени плюс осемте, които е бил заложил. Така при заложени 1 + 2 + 4 + 8 = 15 долара, се печелят 16 долара. Когато обаче играчът няма късмет, е възможно лошата серия да се проточи и тогава ще му трябват повече пари, за да издържи, така че при тази система обикновено се препоръчва да се започне с по-малки залози.

В казината са въведени различни правила, които правят тази система неприложима или неизгодна за играча, например:

• Полето „нула“ (0) има зелен цвят, при което не печели нито черно, нито червено. Това намалява вероятността за печалба от цвят под 50%. В някои рулетки има допълнително поле „двойна нула“ (00), което допълнително намалява шанса на играча.
• При печалба крупието поставя малка цилиндрична тежест над спечелилите чипове, показвайки че същият залог трябва да бъде заложен повторно – играчът няма право да вземе сумата, която е заложил, а само печалбата от нея.

Вижте още

• Теория на хаоса
• Рулетка
• Теория на игрите
• Предположение

Източници

• The Origins of the Word "Martingale"
• David Williams, Probability with Martingales (Cambridge Mathematical Textbooks)
• L. C. G. Rogers and D. Williams, Diffusions, Markov Processes, and Martingales: Volume 1, Foundations (Cambridge Mathematical Library)
• Marek Musiela, Martingale Methods in Financial Modelling (Stochastic Modelling and Applied Probability)
• Nicolas Bouleau, Financial Markets and Martingales: Observations on Science and Speculation

Външни препратки

• Полезни съвети за играчите на рулетка
• Стратегии за залагане
• Стратегии за игра на рулетка - Мартингейл