Разлика между версии на „Ликвидност на пазара“
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност. | Ликвидността на даден [[пазар]] се изразява в способността на [[инвеститор]]ите да [[търговия|търгуват]] големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално [[повлиян]]. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова [[транзакция|транзакциите]] на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват [[сътресение на пазара|сътресения на пазара]]. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, [[ценна книга|ценни книжа]] или други [[инструмент]]и. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на [[сделка]]та, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и [[изменен]], откъдето следва че има ниска степен на ликвидност. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск== | ==Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск== | ||
Версия от 15:12, 25 март 2014
Ликвидност на пазара е едно от най-важните му качества, благодарение на които той е определим като повече или по-малко рисков.
Същност
Ликвидността на даден пазар се изразява в способността на инвеститорите да търгуват големи обеми без забавяне, така че той (пазарът) да бъде минимално повлиян. Колкото даден пазар е по-ликвиден, толкова транзакциите на участниците в него са по-бързи, по-ефективни, по-малко оскъпени и не предизвикват сътресения на пазара. Например даден търговец иска спешно да продаде имущество, ценни книжа или други инструменти. Продавачът дълго време търси копувач И вече отчаяно иска да продаде финансовите си инструменти (например). Копувачът е наясно с това, следователно преговаря относно цената. Понеже продавачът спешно се нуждае от паричните средства се съгласява с офертата. При извършване на сделката, дадения Пазар на който тя протича е силно повлиян и изменен, откъдето следва че има ниска степен на ликвидност.
Връзка между ликвидноста на пазара и показателите доходност и риск
Освен понятието „доходност” за инвеститорите и портфейлните мениджъри е много важно и понятието „риск”. Именно съотношението между доходността и риска е вероятно най-важният показател при управлението на един портфейл от активи, в това число и акции. За тази цел в световната финансова теория са разработени и се използват различни показатели. В българската практика, най-приложими са показателите за доходност-риск, които съотнасят реализираната доходност над едно ниво, считано за безрисково (примерно доходността на ДЦК) със стандартното отклонение на доходността или само с неговата „негативна” част, т.е. изчислено на база случаите реализирана доходност под средната /т. нар. „полустандартно” отклонение/. Такива например са мярка на Шарп/базирана на стандартното отклонение/, отношение на Сортино /базирано на полустандартното отклонение/ и др. Оказва се, че по-ниската ликвидност внася изкривяване в тези показатели. Когато пазарът „расте”, стандартното отклонение нараства по-бавно от доходността поради положителната асиметричност на вероятностното разпределение на доходността /т.е. реализира се доходност над очакваната с много по-голяма честота от обратния случай/. По този начин стандартното отклонение вече спира да е адекватен измерител на риска, възприеман като вероятност за понасяне на загуби. Когато пазарът започне да „пада” обаче, стандартното отклонение нараства, но асиметричността на вероятностното разпределение се „свива” или става отрицателна /т.е. вече доходност под очакваната или загуба се реализира в повече или толкова случаи колкото и доходност над очакваната/. Вече стандартното отклонение наистина показва риск и то голям, защото е нараснало и като стойност. Проблемът е, че тази положителна промяна в „информативността” на стандартното отклонение се случва, чак когато пазарният спад започне и загубите за инвеститорите вече са понесени. По емпиричен път се доказва, че ниската ликвидност на акциите е водещ фактор за това „изкривяване” на показателите за доходност и риск.
Вижте още
- Акция
- Облигация
- Тренд
- Пазарен дял
- Статистика
- Уравнения за търсене и предлагане на ликвидност
- Анализ
- Фючърс
- Икономика
- Сетълмент