|
|
| Ред 8: |
Ред 8: |
| | | | |
| | Информационната [[функци]]я на конкуренцията се изразява в това, че в хода на конкурентната борба, тя информира [[пазар]]ните участници за съотношението между търсене и предлагане, като база за вземане на [[пазар]]ни решения.Стимулиращата [[функция]] на конкуренцията се изразава в това, че всеки участник се стреми към подобряване на [[пазар]]ните поведения.Конкуриращата се изразява в това, че чрез нея непряко се влияе върху [[пазар]]ното [[поведение]]. | | Информационната [[функци]]я на конкуренцията се изразява в това, че в хода на конкурентната борба, тя информира [[пазар]]ните участници за съотношението между търсене и предлагане, като база за вземане на [[пазар]]ни решения.Стимулиращата [[функция]] на конкуренцията се изразава в това, че всеки участник се стреми към подобряване на [[пазар]]ните поведения.Конкуриращата се изразява в това, че чрез нея непряко се влияе върху [[пазар]]ното [[поведение]]. |
| − |
| |
| − | ==Форми на конкуренцията==
| |
| − |
| |
| − | Конкуренцията се проявява в различни форми.
| |
| − |
| |
| − | ===Съвършена конкуренция ===
| |
| − |
| |
| − | Съвършената (свободна, перфектна) конкуренция е такъв [[модел]] на съперничество, при който голям брой малки и средни фирми се съревновават по между си при [[производство]]то и реализацията на еднородна продукция в условията на свободен достъп до [[пазар]]а и информацията и има мобилност на производствените [[фактор]]и.
| |
| − |
| |
| − | ====Съвършената конкуренция протича при следните условия:====
| |
| − |
| |
| − | * Наличие на голям брой независимо действащи един от друг продавачи и купувачи, които предлагат и купуват еднородна продукция.
| |
| − | * Еднородност (хомогенност) на продукцията или производствените [[фактор]]и (капитали и труд), така че да няма възможност да се предпочете един или друг продавач или [[фактор]].
| |
| − | * Свободен достъп до всеки отрасъл и [[пазар]] и свободно влизане и излизане от тях (т.е. да няма никакви законодателни, технологически, финансови и др. бариери за това).
| |
| − | * Пълна прозрачност на [[пазар]]а. Фирмите участнички знаят цените на всички суровини и стоки, технолигиите на производство, продуктите или пазарите и прочее. Това им позволява да предприемат съответните стъпки за защита на своите интереси.
| |
| − | * Свободно движение на хора и капитали, свободен пазар на земя.
| |
| − |
| |
| − | ===Несъвършена конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | Представлява [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пазар пазарна] структура, при която са нарушени условията на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършена_конкуренция съвършената конкуренция], която дава възможност на даден [[пазар]]ен субект да влияе върху [http://bg.wikipedia.org/wiki/Търсене_и_предлагане търсенето, предлагането] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Цена цената] на даден [[продукт]].В зависимост от силата на влиянието на несъвършената конкуренция различаваме чист монопол, при който изобщо няма конкуренция, монопилистична конкуренция, олигопол, монопсон и олигопсон.
| |
| − |
| |
| − | ====Монопол====
| |
| − |
| |
| − | Монополът е [[пазар]]на структура със строго определен единствен продавач, който произвежда продукция без близки заместители. Монополът е пълно отрицание на конкуренцията. При чистия монопол на пазара има само един производител, които доминира на [[пазар]]а и манипулира цената на [[стокa]]ите, които предлага, тъй като те нямат заместители. Възможни са форми и с няколко производители. Цената, на която монопола продава, се нарича монополна и винаги е по - висока от равновесната. Това осигурява свръх[[печалба]] на монополистите и поражда неефективно използване на ресурсите и неравномерно разпределение на доходите.
| |
| − |
| |
| − | ====Монополистична конкуренция====
| |
| − |
| |
| − | Монополистична конкуренция при тази конкуренция на [[пазар]]а има много фирми, които произвеждат и продават близки по своите качества [[стокa]]и, което ги прави лесно заменими. Съществуващото разнообразие между предлаганите на [[пазар]]а [[стокa]]и е най-важната характеристика на монополистичната конкуренция. [[Продукт]]овата диференциация се изразява в разграничаването на [[продукт]]ите по търговски марки, знаци, гаранционно обслужване и реклама.
| |
| − |
| |
| − | '''''Олигопол'''''
| |
| − |
| |
| − | Олигопол представлява пазарна структура, при която малък брой фирми контролират производството и реализацията на еднородна или близка по предназначение [[продукция]]. На такъв [[пазар]] съществува сложна сис[http://www.referati.org/ тема] от взаимоотношения и връзки, при които [[печалба]]та, обема на производството и цялостното поведение на фирмите зависят и от [[политика]]та на конкурентите.
| |
| − |
| |
| − | '''''Монопсон'''''
| |
| − |
| |
| − | Монопсонът е единствен купувач на [[пазар]]а. Като такъв представлява монопол от страна на [[пазар]]ното търсене. Монопсонът налага монополно ниска цена на купуваните от него [[продукт]]и или [[фактор]]и на производство . По този начин монопсона присвоява дохода на самите продавачи.
| |
| − |
| |
| − | '''''Олигопсон'''''
| |
| − |
| |
| − | Олигопсонът е форма на несъвършена конкуренция,която съществува,когато на [[пазар]]а се установи влиянието на няколко купувача,всъщност олигопсона е групов монопол,осъществяван по отношение на продавачите чрез сис[http://www.referati.org/ тема] от монополно ниски цени.Олигопсонът най-често се наблюдава на [[фактор]]ните [[пазар]]и като негово противодействие е профсъюзното движение.
| |
| − |
| |
| − | ===Ценова конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | Ценовата конкуренция се използва главно от дребните предприятие в борбата им с монополите, за съперничество с които те нямат сили и възможности в сферата на неценовата конкуренция. Освен това, ценови [[метод]]и на конкуренция се използват за навлизането в даден [[пазар]] с нови [[стокa]]и, а така също и за укрепване на позициите на рязко изостряне на проблемите, свързани с продажбите.
| |
| − |
| |
| − | При пряката ценова конкуренция предприятията широко рекамират намалението на цените на произвежданите и наличните на [[пазар]]а стоки.При скритата ценова конкуренция предприятията въвеждат на [[пазар]]а нови [[стокa]]и със съществено подобрени потребителски свойства, а повишават цената непропорционално малко.
| |
| − |
| |
| − | ===Неценова конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | Неценовата конкуренция поставя на преден план по-високото [[качество]], отколкото при конкурентите.
| |
| − |
| |
| − | Към неценови [[метод]]и на конкуренция се отнасят и предоставянето на по-голям комплект [[услугa]]и на купувачите, намаленото потребление на енергия, екологично чиста продукция и други аналогични подобрения на потребителските свойства, които се наредиха през последните години сред най-важните [[аргумент]]и за конкурентноспособността на дадена [[стока]].[[Маркетинг]]овите [[метод]]и и средства за определение на предприятието също могат да бъдат отнесени към неценовите форми на конкуренцията. Едно от най-силните оръжия на неценова конкуренция е рекламата.
| |
| − |
| |
| − | ===Вътрешноотраслова конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | Вътрешноотрасловата е конкуренция за [[пазар]]и за реализация за най-доходно пласиране на [[стокa]]и и [[услугa]]и между фирми които функционират в един сектор на [[икономика]]та. Вътрешноотрасловата конкуренция характеризира отношенията между бизнесорганизациите от един бранш. Тя определя мястото и ролята на производителите на даден [[продукт]] на [[пазар]]а съобразно спецификата на тяхното развитие.
| |
| − |
| |
| − | ===Междуотраслова конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | Междуотрасловата е конкуренция за най-доходно приложение на [[капитал]]ите между конкуриращи се организации,които оперират в различни сектори на [[икономика]]та. Междуотрасловата конкуренция преследва по-изгодно инвестиране.
| |
| − |
| |
| − | ===Вътрешна и Външна конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | От гледна точка на източниците, конкуренцията се дели на вътрешна и външна. Вътрешната се нарича още национална и се отнася за дадено национално стопанство, а външната – когато в нея участват и икономически субекти в международен [[план]].
| |
| − |
| |
| − | ===Лоялна и Нелоялна конкуренция===
| |
| − |
| |
| − | В зависимост от това до колко конкуренцията се съобразява със законови и морални норми, можем да говорим за лоялна и нелоялна, честна и нечестна конкуренция.Към лоялната конкуренция се отнасят тези форми и [[метод]]и на съперничество, които се прилагат при спазване изискванията на закона и добросъвестната търговска практика, основаваща се на етичните норми в бизнеса.Нелоялната конкуренция е тази, която не е съобразена с тези норми и не подбира средствата си.
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
Конкуренцията възниква и се развива заедно със стоковото производство и потребление. Терминът “конкуренция” произлиза от латинската дума “co cure”, което означава бягам към целта. В ежедневната лексика, тя има смисъл на съперничество между хората за постигане на определена цел.Тя поражда предприемчивост, рационалност, изобретателност в действията на стопанските субекти.
Основни функции на конкуренцията
Конкуренцията е сложно икономическо явление, както по своята същност и съдържание, така и по формaите на своето проявление.Нейната същност се изразява чрез следните основни функцияи: информационна, стимулираща и контролираща.
Информационната функция на конкуренцията се изразява в това, че в хода на конкурентната борба, тя информира пазарните участници за съотношението между търсене и предлагане, като база за вземане на пазарни решения.Стимулиращата функция на конкуренцията се изразава в това, че всеки участник се стреми към подобряване на пазарните поведения.Конкуриращата се изразява в това, че чрез нея непряко се влияе върху пазарното поведение.
Вижте още
Източници
- Michael E. Porter, On Competition, Updated and Expanded Edition
- James H. Case, Competition: The Birth of a New Science
- Bruce C. N. Greenwald, Competition Demystified: A Radically Simplified Approach to Business Strategy
- Willie Pietersen, Strategic Learning: How to Be Smarter Than Your Competition and Turn Key Insights into Competitive Advantage
- Renée Mauborgne and W. Chan Kim, Blue Ocean Strategy: How to Create Uncontested Market Space and Make Competition Irrelevant
Външни препратки
