|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| | '''Икономическият [[модел]]''' е '''формализирано описание на различните по естеството, сложността и стойността си [[икономически]] [[процеси]] и явления протичащи в обществото'''. | | '''Икономическият [[модел]]''' е '''формализирано описание на различните по естеството, сложността и стойността си [[икономически]] [[процеси]] и явления протичащи в обществото'''. |
| | | | |
| − | ==Същност на икономическия модел== | + | ==Същност== |
| | | | |
| | Икономическият [[модел]] като теоретична конструкция е опростена рамка, с цел да илюстрира за научни нужди обществените отношения в стопански план със сложните процеси протичащи в [[социума]]. Често, но не винаги, на теоретично ниво се използват математически техники за постигането на тази цел - посредством ползване на структурни параметри. Тези параметри могат да са от различно естество, и в зависимост от тяхното количествено-стойностно задание и промяна, могат да се създадат сравнително устойчиво конструирани прототипи, притежаващи различни свойства на икономическия модел на теоретично ниво. | | Икономическият [[модел]] като теоретична конструкция е опростена рамка, с цел да илюстрира за научни нужди обществените отношения в стопански план със сложните процеси протичащи в [[социума]]. Често, но не винаги, на теоретично ниво се използват математически техники за постигането на тази цел - посредством ползване на структурни параметри. Тези параметри могат да са от различно естество, и в зависимост от тяхното количествено-стойностно задание и промяна, могат да се създадат сравнително устойчиво конструирани прототипи, притежаващи различни свойства на икономическия модел на теоретично ниво. |
| − |
| |
| − | ==Класификация на моделите==
| |
| − |
| |
| − | ===Форма и степен на обобщение===
| |
| − |
| |
| − | Според външната форма : математически(алгебрични и геометрични); игрови; физични; описателни
| |
| − | * Игрови – при тях се задава първоначално условие с помощта на различни стратегии и се наблюдава влиянието на стратегиите
| |
| − | * Физични – макет на съответния обект в умален вид
| |
| − | * Описателни – описанията с които ще характеризираме избраните обекти(описание с думи)
| |
| − |
| |
| − | Според степента на обобщение :[[емпирични]] и [[теоретични]]
| |
| − |
| |
| − | ===Детерминистични и стохастични модели===
| |
| − |
| |
| − | # Детерминистични модели – описват закономерностите, характеризиращи отделната единица на дадена съвкупност. Проявяват се с точно определена механична причинност, описваща поведението на всяка единица
| |
| − | # Стохастични модели – описват закономерностите, обуславени от едновременното действие на група от фактори
| |
| − |
| |
| − | ===Икономически и иконометрични модели===
| |
| − |
| |
| − | Икономически – съвкупност от предположения, които описват приблизително поведение в икономиката
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Основни характеристики:
| |
| − | * Описват някаква икономическа система
| |
| − | * Описанието се извършва с различни информационни средства
| |
| − | * Моделът дава възможност да се получават определени производни количествени характеристики за икономическите системи.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Предположения при съставяне на икономически модели:
| |
| − | * Поведението на икономическите променливи се определя чрез съвместни и едновременни операции с определен брой икономически отношения.
| |
| − | * Моделът е опростена форма за отразяване на действителност с която се „улавят” главните характеристики на изучавания обект.
| |
| − | * Въз основа на получените резултати за изследвания обект могат да се прогнозират неговите бъдещи значения.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | [[Иконометричен]] модел – конкретна форма на икономическия, представена с оценки на реално съществуващи икономически параметри на съответни математически уравнения.
| |
| − | В него се включват:
| |
| − | * Съотношения.
| |
| − | * Твърдения за наличието на случайна грешка.
| |
| − | * Специфициране на вероятностното разпределение на случайния компонент(грешки на измерването).
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Основни причини за приложението на [[иконометричните модели]]
| |
| − | * С тяхна помощ се очертават основните взаимовръзки и причинно-следствени зависимости между изучаваните процеси и явления.
| |
| − | * Пести се време при всеобхватното изследване на дадено явление или процес, защото скоростта на протичане на процесите в иконометричните модели е много по-голяма, отколкото в първичния, реално съществуващ обект.
| |
| − | * С тях е възможно да се провеждат разнообразни експерименти, които са невъзможни за реализиране в реални условия или са прекалено скъпи.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Видове иконометрични модели:
| |
| − | # Динамични
| |
| − | # Модели от едно уравнение
| |
| − | # Системи от едновременни уравнения
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Елементи и свойства на иконометричните модели
| |
| − |
| |
| − | # Променливи величини
| |
| − | # Параметри
| |
| − | # Съотношения
| |
| − |
| |
| − | ==Приложение==
| |
| − | Икономическите модели имат следните приложения :
| |
| − |
| |
| − | * [[Прогнозиране]] на стопанската дейност по начин, по който заключенията са логически свързани с предположенията;
| |
| − | * Предлагане на икономическата политика да променя бъдещата стопанска дейност;
| |
| − | * Представяне на разумни аргументи, за да се обоснове политически икономическата политика на национално ниво, за да обясни и повлияе на [[стратегия]]та на [[компания]]та на фирмено равнище, или да предостави интелигентни съвети за икономическите решения на домакинството на равнището на самото домакинство.
| |
| − | * [[Планиране]] и разпределяне, в случай на централно планирани икономии, и при по-малък мащаб в областта на логистиката и управлението на бизнеса.
| |
| − | * Във финансите модели за предвиждане са били използвани от 1980 г. насам за търговия (инвестиции и спекулации), например пазарните облигации често са търгувани заради икономически модели предвиждащи растежа на развиващите се нации, който ги издават. От 90-те години на ХХ век много дългосрочни модели за управление на риска са включени в икономическите отношения между симулирани променливи, в опит да се постигне по-голяма надеждност на бъдещите сценарии (често чрез Монте Карло метод).
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |