Разлика между версии на „Етапи на синектичния процес“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: ==Етапи на синектчния процес== ===Формулиране на проблема в общ вид=== Особеност на този етап е...)
 
Ред 1: Ред 1:
==Етапи на синектчния процес==
+
'''Етапи на синектичния процес могат да се обощтят в няколко основни точки.'''
  
===Формулиране на проблема в общ вид===
+
==Формулиране на проблема в общ вид==
  
 
Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
 
Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното [[условие]] на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.
Ред 11: Ред 11:
 
В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[задача|проблем]].
 
В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения [[задача|проблем]].
  
===Анализ на проблема===
+
==Анализ на проблема==
  
 
При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
 
При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.
Ред 17: Ред 17:
 
Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
 
Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква [[концепция]]та, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.
  
===Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка===
+
==Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка==
  
 
Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
 
Започва обзор на различни области като [[техника]]та, живата природа, политиката, [[религия]]та, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв [[подход]] позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.
Ред 23: Ред 23:
 
Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.
 
Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място [[ситуация]], сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.
  
1.Пряка – при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
+
===Пряка===
 +
Пряка – при нея [[обект]]ът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.
  
 
Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
 
Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.
Ред 29: Ред 30:
 
Тази аналогия може да се раздели на три подвида:  
 
Тази аналогия може да се раздели на три подвида:  
  
* Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия.
+
#Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. [[Бионика]]та – симбиозата на [[биология]]та и техниката, се основава на тази аналогия.
 +
#[[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
 +
#Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.
  
* [[Структура|Структурната]] аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
+
===Символна===
 
+
[[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
* Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.
 
 
 
2. [[Символ]]на аналогия – в [[парадокс]]ална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.
 
  
 
Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
 
Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.
  
3. [[фантазия|Фантазна]] аналогия – решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
+
===Фантазна===
 +
Фантазна аналогия – решаване на задача във фантазни [[условие|условия]]. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на [[ускорение]]то при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични [[закон]]и, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.
  
 
Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
 
Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.
Ред 45: Ред 46:
 
За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
 
За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на [[Жул Верн]]:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.
  
4. Лична аналогия – [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
+
===Лична===
 +
Лична аналогия – [[емпатия]], субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.
  
 
Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
 
Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.
  
===Приложение на синектиката в училищна среда===
 
 
Първоначално синектиката се е създала като методика за стимулиране на творческата работа при търсене на [[иновативност|иновационни]] решения в [[промишленост]]та и управлението, но по-късно на основата на „промишления” образец, в Сащ започнали да провеждат [[експеримент]]и по разработката й в „учебен” вариант – в началното, средното и висшето [[образование]].
 
 
Синектиката в сферата на образованието се използва в качеството й на метод, при който учениците генерират оригинални решения за даден проблем, а също така и при използване на метафората за предаване на познати признаци при изучаване на сложни и непознати понятия в учебния процес.
 
 
В социален и психологически аспект синектиката има редица положителни особености по отношение на развитието на емоционална [[зрелост]], оказване на взаимопомощ, координирането на общи действия в групата, способност да се обобщава, позитивната взаимозависимост, словесно и зрително [[общуване]], [[индивид]]уалната [[отговорност]], социалните навици, груповата обработка на информацията, абстрактно мислене и т. н.Синектиката е целесъобразно да се прилага, когато целта на обучението е да се стимулира творческото мислене, да се осъществява връзка между нови и стари знания (от неизвестното към известното) и да се задълбочи осмислянето на изучения учебен материал (от известното към неизвестното).
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  

Версия от 10:10, 27 февруари 2014

Етапи на синектичния процес могат да се обощтят в няколко основни точки.

Формулиране на проблема в общ вид

Особеност на този етап е, че само ръководителят на сесията е запознат с конкретното условие на изобретателската задача. Счита се, че преждевременното формулиране на задачата затруднява абстрактния мисловен процес.

Етапът започва с обсъждане на някои признаци на задачата (например: разглеждане на физическия принцип на процеса). Той обхваща по-широк диапазон от проблеми, които постепенно се стесняват под ръководството на водещия, който е длъжен да ги направлява в определени рамки.

На синектическите заседания се канят експерти (специалисти в областта на дадения проблем), които изясняват проблемната ситуация. Експертът е длъжен да бъде подготвен към обсъждане и да е запознат със синектиката. Той се явява помощник-ръководител, дава пояснения в областта на техническата политика в дадения отрасъл и задава насочващи въпроси. Главната му задача е да се изразят полезни и конструктивни идеи по пътя на оперативния анализ на изказванията.

В началния стадий участниците се стремят бавно и внимателно да намерят решение на проблема. Пътят на анализа има своите слаби страни, защото първите идеи нерядко довеждат до затормозяване на творческото мислене у участниците и е необходимо отново да се разяснява същността на поставения проблем.

Анализ на проблема

При този етап участват и експертите. Изисква се непознатият, непривичен проблем да се превърне в нещо познато и оригинално и да се формулира целта на решението.

Дава се възможност на членовете на изследователската група да дадат предложение как да се дефинира същността на проблема, според това как те го разбират и как си го представят. Тук възниква концепцията, по която ще се осъществи търсенето на решението на задачата. В същността си този етап означава раздробяване на проблема на части, на подпроблеми. Най-уместната формулировка се избира от експерта или от ръководителя.

Генериране на идеи за решение на проблема в рамките на избраната формулировка

Започва обзор на различни области като техниката, живата природа, политиката, религията, психологията и др., с цел откриването на начините, по които са решени подобни (аналогични) проблеми в тези сфери. Основната цел енамирането на нова гледна точка на разглеждания проблем. Такъв подход позволява да се мисли встрани от обсъжданата тема и съдейства за активизиране на творческото мислене.

Ръководителят привежда примери-прецеденти, в които намира място ситуация, сходна с обсъжданата, задава въпроси, провокира възникването на аналогии. В процеса на търсенето на такива примери се използватчетири вида аналогии:пряка, символна, фантазна и лична.

Пряка

Пряка – при нея обектът се сравнява с други обекти от природата и техниката, в които съществува прилика с него в по-голяма или в по-малка степен.

Например: за да се усъвършенства процесът на боядисване на мебели, се разглеждат цветовете на минералите, птиците, цветята, а също така начините за оцветяване на хартията, филмовата лента и др.

Тази аналогия може да се раздели на три подвида:

  1. Функционална аналогия - пример за подобна аналогия е следният: чрез изследване на медузата, която предусеща бурята 12-15 часа по-рано, да се създаде електронен уред, който да предупреждава, че идва буря. Биониката – симбиозата на биологията и техниката, се основава на тази аналогия.
  2. Структурната аналогиясе използва тогава, когато се създава обект със сходна структура на даден обект от околния свят. Например при по-внимателно вглеждане в длетото можем да видим зъбите на динозавър.
  3. Аналогия по външния видсе използва тогава, когато създаваният обект напомня на някой известен обект от действителността. Например: изкуствените скъпоценни камъни са изобретени по аналогия на истинските.

Символна

Символна аналогия – в парадоксална форма се формулира съчетание от две думи - прилагателно и съществително, противоположни по смисъл, за да се изрази същността на явлението.

Например: книга = ням събеседник, пламък = видима топлина, атом = енергетична незначителност, здравина = принудителна цялостност, множество = благоразумна ограниченост и т. н. Тази аналогия е незаменим инструмент да се види непознатото като познато.

Фантазна

Фантазна аналогия – решаване на задача във фантазни условия. Мислено се въвеждат необикновени същества като джуджета, извънземни и др. или свръхестествени процеси като отмяна на гравитацията, промяна на ускорението при свободното падане на телата и др. При тази аналогия могат да се измислят несъществуващи физични закони, да се използват нереални вещи от приказки като бързоходни ботуши, шапка-невидимка, вълшебно килимче и др.При търсене нафантастичното решение се анализират причините – отговаря се на въпроса какво пречи то да се реализира в нормални условия, и се отстраняват пречките.

Например: при разработването на закопчалка за космически скафандър първоначално се родила идеята да се използват два реда насекоми, които се вкопчват помежду си с крайниците си и пристягат скафандъра. В развитието на тази идея било предложено вместо насекоми да се вземат две пружини, които се закачат една за друга. Ако в образуваното сцепление се постави метална жица, която да не им дава възможност да се разкачат, се получава една оригинална и проста закопчалка.

За девиз на фантастичната аналогия могат да послужат думите на Жул Верн:"Всичко, което човек може да си представи благодарение на своето въображение, други ще го претворят в живота". И ако се замислим над количеството идеи, изказани от писателите фантасти, ще установим, че много от тях са се превърнали в реалност.

Лична

Лична аналогия – емпатия, субективна аналогия. Тя се състои в отъждествяване на изследователя с разглеждания обект. Или това е така нареченото „влизане в образ”. Както актьорът се вживява в ролята, в мислите и чувствата на героя, така и изследователят се опитва да се слее мислено с предмета. Разглеждайки предмета отвътре, той вижда неговите недостатъци, трудности, достойнства, приема ги като свои собствени и търси път за отстраняването им.

Например: във фабрика за бонбони се използват орехи, за които трябва да се намери начин да бъдат почистени от черупката, без да се деформира ядката. Участниците представят себе си като ядка и се оставят на своите усещания: вътре има малко място, тясно е и не са подходящи никакви въздействия в посока отвътре-навън, но е възможно обратното - да се пробие дупка в черупката, да се напомпа въздух и да се повиши налягането.

Вижте още

Източници

Външни препратки