Закон за запазване на информацията

Закон за запазване на информацията

Законът за запазване на информацията е преди всичко проява на едно от най-важните свойства на информацията – независимостта на информацията от времето. Това свойство е още едно потвърждение на нейната нематериалност. Но тъй като е нематериална страна на материята, информацията не може да съществува сама за себе си без материална страна. Даже тази вторична информация, която няма материален носител (напр. сянката няма материален носител, но не може да съществува без материалния свят). Носителят на информацията обаче винаги е материален, неговото съществуване зависи от времето и определя времето на съществуване на информацията. Зависимостта на информацията от времето на съществуване на носителя на информация е едно от най-важните информационни свойства на материята и се нарича памет. Отчитайки важността на това прекрасно свойство на материята да запазва информацията, с цел да защити паметта от случайни разрушаващи въздействия, природата е създала редица механизми за защита на паметта под формата на специални физически сили. Физическите сили са основата на съвременната наука. Именно с изучаването на силите започва формирането на физиката като наука. Основателят на физиката Исак Нютон се изказва по отношение на силите по следния начин: “Цялата трудност на физиката, както ще стане ясно, се състои в това чрез проявите на движение да се разпознаят природните сили, а след това с помощта на тези сили да се обяснят останалите явления.” Изучавайки силите на природата, Нютон наистина прави велики открития и неговия Втори закон и до сега определя методологията на научните изследвания. Но колкото повече са откривани действащите в природата сили, толкова повече са се появявали и въпросите за произхода на тези сили. Положението се усложнява от факта, че понякога учените при изучаването на силите забравят, че всяка сила има посока, а и освен това, в съответствие с Третия закон на Нютон, всички сили трябва да бъдат двойки, следователно съществува дуализъм на силите. В механиката например се разглеждат три закона за запазване на енергията – закона за запазване на механичната енергия, закона за запазване на импулса и закона за запазване на момента на импулса. Но импулса и момента на импулса са векторни величини, а закон за запазване на векторна величина означава, че остава непроменена не само силата (енергията) на въздействие, но и посоката, т.е. трите съставни части на вектора по трите взаимно перпендикулярни оси в пространството. В механиката по тази причина понякога се казва, че съществуват не три, а седем закона за запазване, въпреки че според Общата теория на информацията по-правилно е да се говори за два закона – Закон за запазване на енергията и Закон за запазване на информацията. Всички закони за запазване на енергията и действащите в тях сили са твърдо свързани с информационната страна на движението, но винаги приоритет е бил даван на енергийната страна на проявите на силите, като е било засенчвано основното – силите винаги действат в интерес на запазване на посоката на действие, т.е. на информацията. Интересно е да се отбележи, че още Лайбниц през 17 век посочва математически израз за измерване на количеството движение, формулирано от Нютон – “Закона за запазване на посоката” или “закона за запазване на движението напред”. Същото може да се каже и за силата на инерцията – силата на инерцията запазва равномерното и праволинейно движение на материалните тела. Съхранява се не само скоростта, но преди всичко посоката на движение. Силата на инерцията е сила, запазваща информацията. Във физиката има много сили, запазващи информацията – едни запазват плоскостта на въртеливото движение, други – посоката на оста на жироскопа, трети – формата и структурата на материалните тела, но всички те до днешно време се разглеждат поотделно, без да се разбира тяхното общо предназначение и механизъм на действие. Закона за запазване на информацията е сложен и многостранен закон, чиято теоретична обосновка е в процес на формиране. Но още сега смело може да се твърди, че по отношение на всяка информация винаги съществуват сили запазващи нейното съществуване. Законът за запазване на информацията разкрива е една от най-великите тайни на природата, а именно механизма на противодействие на разрушаващото действие на Второто начало на термодинамиката. Общата теория на информацията утвърждава, че Вселената не е заплашена от топлинна смърт.

Теория на информацията

36 KB (285 думи) - 07:52, 9 януари 2014

Основни информационни закони

Източници

• Claude E. Shannon, N.J.A. Sloane, Aaron D.Wyner - Claude Elwood Shannon: Collected Papers
• Claude E. Shannon and Warren Weaver - Mathematical Theory of Communication
• John Robinson Pierce - An Introduction to Information Theory: Symbols, Signals and Noise
• G.J. Chaitin - The Limits of Mathematics A Course on Information Theory and the Limits of Formal Reasoning
• G. Chaitin - Information, Randomness Incompleteness
• David J.C. MacKay - Information Theory, Inference, and Learning Algorithms
• Robert M. Losee - A Discipline Independent Definition of Information
• Tom Carter - An Introduction to Information Theory and Entropy
• G. Chaitin - Algorithmic Information Theory
• D. MacKay - A Short Course in Information Theory
• C.E. Shannon - A Mathematical Theory of Communication

Външни препратки

• Информация и Информатика
• Кариерно развитие теория и информация
• Портал Теория и Информация
• Теория на информацията и информационните науки
• Информация и алгоритми
• Ентропия
• Ентропия на съобщението
• Свойства на ентропията