Разлика между версии на „Прости хаотични схеми“
(Нова страница: thumb|left|alt= lorenc.|Едуард Лоренц, считан за баща на Теорията на хаоса Хаотични могат ...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Image: lorenc.jpg|thumb| | + | [[Image: lorenc.jpg|thumb|right|150px|alt= lorenc.|Едуард Лоренц, считан за баща на Теорията на хаоса]] |
Хаотични могат да са и '''прости [[система|системи]] без [[диференциално уравнение|диференциални уравнения]]. ''' | Хаотични могат да са и '''прости [[система|системи]] без [[диференциално уравнение|диференциални уравнения]]. ''' | ||
Версия от 11:41, 6 януари 2014
Хаотични могат да са и прости системи без диференциални уравнения.
Същност
Пример е логическото представяне, което описва изменението в количеството на населението с течение на времето. Логическото представяне се явява полиноминално представяне от втора степен и често се свежда в качеството на типичен пример за това, как хаотичното поведение може да възникне от много прости нелинейни динамични уравнения. Друг пример е моделът на Рикер, който също описва динамиката на населението. Клетъчния автомат – това е набор от клетки, образуващи някои периодични решетки със зададени правила на прехода. Клетъчният автомат се явява дискретна динамична система, поведението на която напълно се определя от термините за локална зависимост. Еволюцията даже на простите дискретни системи, като клетъчния автомат, може силно да зависи от първоначалните условия. Стивън Волфрам изследвал това свойство на клетъчния автомат и го нарекъл Правило N 30. Простия модел на консервативното (обратимото) хаотично поведение демонстрира така нареченото представяне – кот Арнолд. В математиката представянето – кот Арнолд се явява модел на тор, който той демонстрирал през 1960 година с използването на образа на котката.
Вижте още
- Странен атрактор
- Беноа Манделброт
- Фрактал
- Фрактална размерност
- Карл Вайерщрас
- Закон за фотоелектричния ефект
- Едуард Лоренц
- Фрактална графика
- Векторна графика
- Фрактална геометрия на Манделброт
- Видове фрактали
Източници
- Ахромеева Т. С., Курдюмов С. П., Малинецкий Г. Г., Самарский А. А. Нестационарные структуры и диффузионный хаос. М.: Наука, 1992.
- Малинецкий Г. Г. Хаос. Структуры. Вычислительный эксперимент. Введение в нелинейную динамику. 3-е изд. М.: УРСС, 2001.
- Милева, В. "Теория на хаоса и катастрофите", Бръсначът на Окам, 2012, [1]