Разлика между версии на „Източници на вторични данни“
(Нова страница: ==Източници на вторични данни== Както и при първоначално проучване, вторичните данни могат ...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | Както и при първоначално проучване, '''вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията'''. | ||
| + | ==Видове== | ||
| + | *Количествени: преброяването на [[население]]то, жилищно настаняване, [[социална сигурност]], както и изборните [[статистически данни]] и други свързани [[база данни|бази данни]]. | ||
| − | + | *Качествени: полу-структурирани интервюта и [[структурирани интервюта]] , [[фокус групи]] , наблюдение и други лични документи, както и изследвания, свързани с документи. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | * | ||
| − | |||
| − | |||
Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика, които може и вече да са били използвани другаде. | Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика, които може и вече да са били използвани другаде. | ||
| Ред 14: | Ред 11: | ||
Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват. | Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват. | ||
| − | Най-общо вторичните данни могат да бъдат подразделени на вътрешни и външни. Вътрешни са данните, които са налични в съответната [[организация]], за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване ([[отчетни доклади]], [[анализ]]и, правени по различни поводи, сводки за [[управление]] и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.). Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън [[организация]]та. Към тях спадат [[количествните данни]] от националната и ведомствените статистики, данни от синдикатните изследвания (потребителски и [[търговски панел]]и, [[телеметрични панели]] и радиометрични панели), както и качествените данни – [[бизнес справочници]], статии от периодичния печат, специализирани доклади и др. | + | *Вътрешни и външни |
| + | Най-общо вторичните данни могат да бъдат подразделени на вътрешни и външни. | ||
| + | |||
| + | Вътрешни са данните, които са налични в съответната [[организация]], за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване ([[отчетни доклади]], [[анализ]]и, правени по различни поводи, сводки за [[управление]] и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.). | ||
| + | |||
| + | Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън [[организация]]та. Към тях спадат [[количествните данни]] от националната и ведомствените статистики, данни от синдикатните изследвания (потребителски и [[търговски панел]]и, [[телеметрични панели]] и радиометрични панели), както и качествените данни – [[бизнес справочници]], статии от периодичния печат, специализирани доклади и др. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Версия от 16:51, 2 януари 2014
Както и при първоначално проучване, вторичните данни могат да бъдат получени от две различни направления на изследванията.
Видове
- Количествени: преброяването на населението, жилищно настаняване, социална сигурност, както и изборните статистически данни и други свързани бази данни.
- Качествени: полу-структурирани интервюта и структурирани интервюта , фокус групи , наблюдение и други лични документи, както и изследвания, свързани с документи.
Очевидна полза от използването на вторични данни е, че голяма част от знанията, необходими за произвеждане са вече извършени. Например: литература, казуси, публикувани текстове и статистика, които може и вече да са били използвани другаде.
Това богатство на работата означава, че се работи с данни, които обикновено имат предварително установена степен на валидност и надеждност , която не трябва да бъде преразглждана от изследователя.
Освен това, вторични данни могат да бъдат полезни и в изследователския дизайн на следващите първични изследвания и да се осигури основа, с която събраните първични данни да могат да се сравняват.
- Вътрешни и външни
Най-общо вторичните данни могат да бъдат подразделени на вътрешни и външни.
Вътрешни са данните, които са налични в съответната организация, за която се прави изследването. Част от тези данни са готови за използване (отчетни доклади, анализи, правени по различни поводи, сводки за управление и др.). Друга част се нуждаят от по-нататъшна обработка, за да станат пригодни за използване (писма с препоръки и оплаквания, фактури и др.).
Външните данни се произвеждат и са налични в източници извън организацията. Към тях спадат количествните данни от националната и ведомствените статистики, данни от синдикатните изследвания (потребителски и търговски панели, телеметрични панели и радиометрични панели), както и качествените данни – бизнес справочници, статии от периодичния печат, специализирани доклади и др.
Вижте още
Източници
- „Процес на маркетингово проучване. Разработване план на проучването. Източници на данни”
- „Маркетингови изследвания”, Проф. Симеон Желев, Университетско издателство „Стопанство”
- Walter Rudin, Principles of Mathematical Analysis, Third Edition
- James Douglas Hamilton, Time Series Analysis
- David J. Lieberman, Instant Analysis