Разлика между версии на „Мотивационни модели“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''В практиката, както и в теорията съществуват няколко мотивационни | + | '''В практиката, както и в теорията съществуват няколко мотивационни [[модел]]а.''' |
==Модел на икономическата рационалност== | ==Модел на икономическата рационалност== | ||
В основата на този модел стои разбирането, че човекът е мотивиран единствено и само от средствата, с които задоволява своите материални потребности – парите. | В основата на този модел стои разбирането, че човекът е мотивиран единствено и само от средствата, с които задоволява своите материални потребности – парите. | ||
| − | Разбирана по този начин мотивацията затвърждава Тейлъровото схващане за ролята на човека в трудовия процес, а именно: „В дългосрочен план е невъзможно работниците да бъдат накарани да работят много по-усърдно от средното за хората, които са около тях, освен ако не бъдат уверени, че ще получават значително и постоянно увеличение на заплащането им”. | + | Разбирана по този начин мотивацията затвърждава [[Фредерик Тейлър|Тейлъровото]] схващане за ролята на човека в трудовия [[процес]], а именно: „В дългосрочен план е невъзможно работниците да бъдат накарани да работят много по-усърдно от средното за хората, които са около тях, освен ако не бъдат уверени, че ще получават значително и постоянно увеличение на заплащането им”. |
Няма съмнение, че мотивацията посредством финансовите стимули е твърде успешен подход да се накарат хората да работят повече и по-ефективно. Но в никакъв случай той не е единственият. Практиката показва, че понякога хората получават високи трудови възнаграждения, но въпреки това не са удовлетворени, дори отказват да работят на съответните работни места. Изводът е, че парите не са единствени мотиватори и удовлетворители. | Няма съмнение, че мотивацията посредством финансовите стимули е твърде успешен подход да се накарат хората да работят повече и по-ефективно. Но в никакъв случай той не е единственият. Практиката показва, че понякога хората получават високи трудови възнаграждения, но въпреки това не са удовлетворени, дори отказват да работят на съответните работни места. Изводът е, че парите не са единствени мотиватори и удовлетворители. | ||
| − | Мотивационния подход, базиран на този модел се прилага повсеместно и може да бъде временно успешен, защото не отразява сложната човешка същност. Тя е причина за наличието на разнообразен комплекс от потребности, при което финансовите стимули не са единственият начин за тяхното удовлетворяване. | + | Мотивационния [[подход]], базиран на този модел се прилага повсеместно и може да бъде временно успешен, защото не отразява сложната човешка същност. Тя е причина за наличието на разнообразен комплекс от потребности, при което финансовите стимули не са единственият начин за тяхното удовлетворяване. |
==Модел на социалните човешки отношения== | ==Модел на социалните човешки отношения== | ||
| − | При този модел за основен мотиватор се приемат социалните потребности на хората. Желанието за принадлежност към определена социална група и осъществяване на взаимодействие с нейните членове кара хората да полагат повече усърдие. Чрез изграждането на принадлежност в тези случаи може да се постигне много повече, отколкото прилагането на каквито и да било стимули и санкции. На преден план тук излиза значението на груповите роли, сплотеност, норми на поведение и тяхното значение за повишаване на производителността на труда. | + | При този [[модел]] за основен мотиватор се приемат социалните потребности на хората. Желанието за принадлежност към определена социална група и осъществяване на взаимодействие с нейните членове кара хората да полагат повече усърдие. Чрез изграждането на принадлежност в тези случаи може да се постигне много повече, отколкото прилагането на каквито и да било стимули и санкции. На преден план тук излиза значението на груповите роли, сплотеност, норми на поведение и тяхното значение за повишаване на производителността на труда. |
==Японски мотивационен модел== | ==Японски мотивационен модел== | ||
| − | В основата на този модел стои умението да се накарат хората да бъдат съпричастни с работата на | + | В основата на този модел стои умението да се накарат хората да бъдат съпричастни с работата на [[организация]]та и да работят за постигането на нейните [[цел]]и. |
==Модел на самообновяването== | ==Модел на самообновяването== | ||
| − | Повечето автори ( | + | Повечето автори ([[Ейбрахам Маслоу]], [[Фредерик Хърцбърг]]) застъпват в становището, че хората се мотивират от комплекс разнообразни потребности. Част от тези потребности имат значение за тяхната дългосрочна реализация. Това са потребности от себереализация, самообновяване и растеж. В този модел се акцентира върху ролята на вътршните мотиватори – развитие, напредък, престиж. |
==Модел на комплексния човек== | ==Модел на комплексния човек== | ||
| − | В този модел личността се разглежда като система, която е изградена от две подсистеми: човек и околна среда. Като елементи на подсистемата „човек” се включват: потребности, желания, способности, очаквания, ценности. Подсистемата „околна среда” съдържа: технология, техника, организация, цели, задачи, функции. Резултатите на индивида се разглеждат като функция от взаимодействието между | + | В този модел личността се разглежда като система, която е изградена от две подсистеми: човек и околна среда. Като елементи на подсистемата „човек” се включват: потребности, желания, способности, очаквания, ценности. Подсистемата „околна среда” съдържа: технология, техника, организация, цели, задачи, функции. Резултатите на индивида се разглеждат като функция от взаимодействието между [[елемент]]ите на тези две подсистеми. |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Лидерски качества]] | *[[Лидерски качества]] | ||
Текуща версия към 14:03, 10 август 2013
В практиката, както и в теорията съществуват няколко мотивационни модела.
Модел на икономическата рационалност
В основата на този модел стои разбирането, че човекът е мотивиран единствено и само от средствата, с които задоволява своите материални потребности – парите. Разбирана по този начин мотивацията затвърждава Тейлъровото схващане за ролята на човека в трудовия процес, а именно: „В дългосрочен план е невъзможно работниците да бъдат накарани да работят много по-усърдно от средното за хората, които са около тях, освен ако не бъдат уверени, че ще получават значително и постоянно увеличение на заплащането им”. Няма съмнение, че мотивацията посредством финансовите стимули е твърде успешен подход да се накарат хората да работят повече и по-ефективно. Но в никакъв случай той не е единственият. Практиката показва, че понякога хората получават високи трудови възнаграждения, но въпреки това не са удовлетворени, дори отказват да работят на съответните работни места. Изводът е, че парите не са единствени мотиватори и удовлетворители. Мотивационния подход, базиран на този модел се прилага повсеместно и може да бъде временно успешен, защото не отразява сложната човешка същност. Тя е причина за наличието на разнообразен комплекс от потребности, при което финансовите стимули не са единственият начин за тяхното удовлетворяване.
Модел на социалните човешки отношения
При този модел за основен мотиватор се приемат социалните потребности на хората. Желанието за принадлежност към определена социална група и осъществяване на взаимодействие с нейните членове кара хората да полагат повече усърдие. Чрез изграждането на принадлежност в тези случаи може да се постигне много повече, отколкото прилагането на каквито и да било стимули и санкции. На преден план тук излиза значението на груповите роли, сплотеност, норми на поведение и тяхното значение за повишаване на производителността на труда.
Японски мотивационен модел
В основата на този модел стои умението да се накарат хората да бъдат съпричастни с работата на организацията и да работят за постигането на нейните цели.
Модел на самообновяването
Повечето автори (Ейбрахам Маслоу, Фредерик Хърцбърг) застъпват в становището, че хората се мотивират от комплекс разнообразни потребности. Част от тези потребности имат значение за тяхната дългосрочна реализация. Това са потребности от себереализация, самообновяване и растеж. В този модел се акцентира върху ролята на вътршните мотиватори – развитие, напредък, престиж.
Модел на комплексния човек
В този модел личността се разглежда като система, която е изградена от две подсистеми: човек и околна среда. Като елементи на подсистемата „човек” се включват: потребности, желания, способности, очаквания, ценности. Подсистемата „околна среда” съдържа: технология, техника, организация, цели, задачи, функции. Резултатите на индивида се разглеждат като функция от взаимодействието между елементите на тези две подсистеми.