Разлика между версии на „Система за лидерството на Ренсис Лайкерт“

Текуща версия към 16:52, 9 август 2013

Снимка на Лайкерт

Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за производството и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход.

Същност

Той с помощта на своя екип извършва проучвания и установява 4 основни системи, които се разглеждат като стилове на ръководство, а всяка система е от своя страна означена с номер и се представя като комплексна управляваща система:

система 1 - експлрататорско-авторитарна;

система 2 - доброжелателно-авторитарна;

система 3 - консултативно-демократична;

система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).

I система

Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система - целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. Ръководителите, не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват с техните мнения. Контролът е централизиран, а отношенията ръководител-подчинен са формални, ограничени като външни проявления. Поради тези причини ефективността на управленските въздействия е ниска, а социалният климат - неблагоприятен.

II система

Втората система, наречена благосклонно авторитарен стил, поддържа авторитарни отношения с подчинените, но разрешава ограничено участие на сътрудниците във вземането на решения, фундамент на мотивацията са възнагражденията и наказанията. Изборът на цели се извършва от „върха" но са възможни предложения от подчинените. Комуникации от типа “от долу - на горе” като правило са рядкост. Ръководителите приоритетно са ориентирани към изпълнение на стопанските задачи.

III система

Третата система или стил на ръководство, известен като консултативен, се характеризира с проява на значително по-голямо доверие към сътрудниците и по-активното им участие при вземането на управленските решения. Съществуват комуникации от типа “от горе - на долу” и от типа “от долу - на горе”. При вземане на решение задължително се провеждат консултации е подчинените.

IV система

На последния, четвъртия стил (партисипативната система) на ръководство са присъщи групови решения с участие на сътрудници на фирмата. Този стил създава пълно доверие, а взаимоотношенията между ръководители и подчинени са дружески и взаимно взискателни. Комуникациите са във всички посоки, а контролът е децентрализиран. Особено внимание се отделя на използването на потенциала на всички категории персонал.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[File:rlik.jpg|thumb|right| Снимка на Лайкерт]]
-'''Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за производството и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход.'''
+'''Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за [[производство]]то и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход.'''
 ==Същност==
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 * система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).
 ===I система===
-Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система - целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. Ръководителите, не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват с техните мнения. Контролът е централизиран, а отношенията ръководител-подчинен са формални, ограничени като външни проявления. Поради тези причини ефективността на управленските въздействия е ниска, а социалният климат - неблагоприятен.
+Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система - целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. [[Ръководител]]ите, не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват с техните мнения. Контролът е централизиран, а отношенията ръководител-подчинен са формални, ограничени като външни проявления. Поради тези причини ефективността на управленските въздействия е ниска, а социалният климат - неблагоприятен.
 ===II система===
-Втората система, наречена благосклонно авторитарен стил, поддържа авторитарни отношения с подчинените, но разрешава ограничено участие на сътрудниците във вземането на решения, фундамент на мотивацията са възнагражденията и наказанията. Изборът на цели се извършва от „върха" но са възможни предложения от подчинените. Комуникации от типа “от долу - на горе” като правило са рядкост. Ръководителите приоритетно са ориентирани към изпълнение на стопанските задачи.
+Втората система, наречена благосклонно авторитарен стил, поддържа авторитарни отношения с подчинените, но разрешава ограничено участие на сътрудниците във вземането на решения, фундамент на [[мотивация]]та са възнагражденията и наказанията. Изборът на цели се извършва от „върха" но са възможни предложения от подчинените. Комуникации от типа “от долу - на горе” като правило са рядкост. Ръководителите приоритетно са ориентирани към изпълнение на стопанските задачи.
 ===III система===
 Третата система или стил на ръководство, известен като консултативен, се характеризира с проява на значително по-голямо доверие към сътрудниците и по-активното им участие при вземането на управленските решения. Съществуват комуникации от типа “от горе - на долу” и от типа “от долу - на горе”. При [[вземане на решение]] задължително се провеждат консултации е подчинените.