Теория за трите стила на лидерство

Теорията на К. Левин за трите стила на лидерство (ръководство). Стилът на ръководство характеризира поведението на ръководителя по отношение на подчинените с оглед оказване на влияние и мотивиране към постигане на целите на организацията. Делегиране на правомощия, отношение и грижа към подчинените, вземането на решения и др. се отнасят към стила на ръководство, характеризиращ лидера.

Основни Характе- ристики	Стил на лидерство (ръководство)
	Авторитарен	Демократичен	Либерален
	Цялата власт и отговорност се концентрира в лидера (ръководителя)	Делегиране на правомощия, но ключовите позиции са на лидера	Отговорността и властта лидерът предоставя на групата
	Еднолично определяне на целите и средствата за постигането им	Приемане на решения при широко обсъждане със сътрудниците и изпълнителите	Предоставяне на големи възможните на групите за самоуправление
	Комуникацията е изградена на принципа “от горе надолу”	Комуникацията активно се осъществява по вер-тикални и хоризонтални информационни канали	Комуникацията е главно по хоризонталните канали
	Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-ниски нива	Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-високите нива	Недостатъчно въздействие върху нарушите-лите на дисциплината и изпълнителите с ниска квалификация
	Силно психологическо въздействие върху подчинените	Осигуряване на нормални условия за работа с подчинените	Лидерът (ръководителят) се намира под влияние на подчинените
Параметри на взаимодействие с подчинените	Авторитарен	Демократичен	Либерален
вземане на решения	Решенията се вземат еднолично	Решенията се вземат след обсъждане в група	Решенията се вземат или от групата или по указания на ръководителя Решения
Провеждане на решенията	Заповеди;разпореж-дания, команди	Предложения, съвети	Молби
Отношение към отговорностите	Или поема пълна отговорност или изцяло я прехвърля на подчинените	Колективна отговорност.	Снема от себе си всякаква отговорност
Отношение към инициативата	Ограничава я	Поощрява я	Изцяло я отдава на подчинените.
Отношение към квалификацията	Възприпяства я	Стреми се ефективно да я използва	Оставя я на подчинените
Отношение към професионалните знания и умения	Няма недостатъци по правило .	Постоянно повишава своята квалификация .	Няма голямо значение
Стил на общуване	Спазва дистанция .	Поддържа приятелски отношения .	Избягва общуването
Отношение към подчинените	Според настроението .	Равнопоставеност и сътрудничество .	Фриволно поведение.
Отношение към дисциплината	Стриктно спазване на формалната дисциплина	Спазва принципа на “разумна достатъчност”	Формално отношение .
Морално въздействие върху подчинените	Основен метод на въздействие е санкцията	Различни методи за стимулиране и санкциониране .	Безразличие .
Силни страни	Оперативност, ред, организираност	Силна мотивация на персонала, поради него-вото участие в управлението	Изпълнение на задачите без пряко участие на лидера (ръководителя)
Слаби страни	Ограничаване на личната инициатива	Реализирането на стила изисква време и усилия	Изпълнението на задачите може да започне без намесата на лидера (ръководителя)

Вижте още

• Модели на лидерство
• Лидерско поведение според системата на стимулиране
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидерски качества
• Лидер
• Управленска решетка на Блейк и Моутън

Източници

• Лидерство и стил на ръководство
• Лидерство и лидерски стилове
• Лидерски стилове