Разлика между версии на „Двуфакторна теория на лидерството“
(Нова страница: Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ) ...) |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Модели на лидерство]] |
| + | *[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]] | ||
| + | *[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]] | ||
| + | *[[Теория за трите стила на лидерство]] | ||
| + | *[[Видове лидери]] | ||
*[[Лидерски стилове]] | *[[Лидерски стилове]] | ||
*[[Лидерски качества]] | *[[Лидерски качества]] | ||
| − | *[[ | + | *[[Лидер]] |
Версия от 14:38, 9 август 2013
Теорията е изградена в резултат на изследвания, които са проведени в университета Охайо (САЩ)
Двуфакторната теория на лидерството се опира на две основни променливи- внимание към подчинените и отношение към организацията на работата. Според теорията по-ефективни са лидерите, които отделят достатъчно внимание едновременно на организация на работата и на изпълнителите. Правилното структуриране и организация на работата води до повишаване на професионализма и качеството на изпълнение на задачите. Преимущественото акцентиране върху проблемите на изпълнителите обратно, намалява равнището на професионализъм.
Решетката на управление на Блейк и Моутон. Разработена е през 80-те години на XX век. Решетката измерва степента на значимост, която мениджърът отдава на производството и хората.
Взаимната връзка се изразява с 9 бална оценка. С бал 1 се измерва най-ниската степен, а с бал 9-най-високата. Според отношението към производството и хората се определят пет типа на ръководство. Всеки тип се дефинира с индивидуални характеристики и поведение на ръководителя