Разлика между версии на „Подход“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Подход''' – '''Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек'''. | '''Подход''' – '''Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек'''. | ||
| − | == | + | ==Същност== |
Управленският процес е ориентиран към постигането на предварително поставени определени [[цел]]и. Това изисква ръководните кадри във всяка фирма да притежават комплекс от знания, умения, иновационни решения, между които са висок професионализъм на всяко равнище в управленската йерархия, рационално поведение и др., които да им позволяват пълноценното използване на професионалния потенциал на подчинените им изпълнителски кадри. | Управленският процес е ориентиран към постигането на предварително поставени определени [[цел]]и. Това изисква ръководните кадри във всяка фирма да притежават комплекс от знания, умения, иновационни решения, между които са висок професионализъм на всяко равнище в управленската йерархия, рационално поведение и др., които да им позволяват пълноценното използване на професионалния потенциал на подчинените им изпълнителски кадри. | ||
Версия от 13:23, 8 август 2013
Подход – Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек.
Същност
Управленският процес е ориентиран към постигането на предварително поставени определени цели. Това изисква ръководните кадри във всяка фирма да притежават комплекс от знания, умения, иновационни решения, между които са висок професионализъм на всяко равнище в управленската йерархия, рационално поведение и др., които да им позволяват пълноценното използване на професионалния потенциал на подчинените им изпълнителски кадри.
Професионалният потенциал, умението да се вземат бързи и точни решения, поведенческата адекватност при преодоляването на възникващите ситуации, са в основата на успеха на всяка бизнес единица или институция. Важен елемент от поведенческата адекватност е рационалното мислене и вземането на най-подходящото в дадената ситуация решение. Често пъти обаче, в реална ситуация рационалното мислене се замества от емоцията, затова надделява подходът, в който значение има чисто човешкото чувството, личностното отношение, оценката на позицията в йерархията, а не обективната преценка на момента. За да е налице поведенческа устойчивост, трябва да се намали именно ролята на емоцията в поведението на конкретната личност. Специалистите в тази област на професионални отношения съветват емоциите на работното място да бъдат забравени. Не винаги обаче това се спазва при комуникацията между ръководител и подчинен. И в повечето случаи на дългогодишна съвместна успешна дейност между мениджъра и някой от служителите да се създадат приятелски контакти, които не рядко се оказват препятствие при преодоляването на възникнал във фирмата проблем, когато причина за него е именно служителят-приятел на мениджъра. В такива случаи за управляващия екип на компанията решаването на проблема е прекратяване трудовата дейност на причинителя на затруднението за фирмата.
В също не малко идентични случаи мениджърът взема решение да не се съобрази с правилника за вътрешния ред на компанията и “прощава” на своя подчинен. След време ситуацията се повтаря и тогава потърпевши са и мениджърът, и служителят. Оценката на такива случаи е, че емоцията на работното място и при вземане на управленските решения затрудняват прилагането на професионализъм в отговорна ситуация. Затова, когато мениджърът е отговорен за или пред голяма група хора, той е длъжен да премисля всяко свое действие, да намира точния модел на поведение и вземане на решение, което е в интерес на компанията, а не на отделния индивид. Противното ще означава, че проявената емоция го довела до вземането на неадекватно и нерационално решение. А то може да повлияе негативно за развитието на фирмата – загуба на доверие от страна на клиенти, партньори, висшестоящите институции, или да създаде следващ проблем, който да има отношение към комуникацията с останалите служители. С цел да се избегнат такива последици, управленските кадри трябва да овладяват емоциите си и винаги да защитават с решенията си интересите на компанията.
Всеки индивид притежава различен потенциал, ценностна система, предприемачески способности, а главната цел на управляващия екип / мениджър на фирмата, е да стимулира и развива този потенциал, за да може той от своя страна да създава продукт, който да формира печалба от производствената или друга дейност. Натрупването на положителни или негативни емоции е стъпка за ограничаване на рационалното мислене и поведение в определена ситуация. Ако към нея се подхожда само емоционално, не би могло да съществува рационално мислене и отношение, защото емоцията деформира представите за нейното действително съдържание. Често дори и при висок професионален потенциал, липсата на поведенческа адекватност към проблемите може да доведе до неефективно управление. Затова изследванията на тези процеси показват, че емоцията и бизнесът са две пълни противоположности.
Вижте още
Източници
- Ян Хенрик Андерсон, Методологичен подход и концептуален модел на Интернет базирани стратегии за създаване и развитие на "Е - Здраве" в България
- Левон Апик Апиосян, Елементарен подход при решаване на вид неопределени уравнения в цели числа
- А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
- Момчил Баджаков, В какво общество живеем? : Методологични подходи и теоретични модели на преходното общество
- Иван Стойнов Баръмов, Маркетингов подход за оценка на конкурентната позиция на предприятието
- Гэри С. Беккер, Человеческое поведение