Разлика между версии на „Контролинг“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 1: Ред 1:
'''Контролингът''' е '''система за целево-адаптивно управление.''' Определя се като концепция за [[информация]] и [[управление]] . Контролингът е нова, модерна, но доказала своята необходимост управленска концепция, която е насочена към дългосрочна жизнеспособност и дееспособност на бизнес [[организация]]та, чрез: оптимизиране и управление на [[разход]]и, формиране на центрове на разходи; оптимизиране на [[приход]]ите и [[печалба]]та; формиране на центрове за печалба, изготвяне на система за гъвкаво ценообразуване.
+
'''Контролингът''' е '''система за целево-адаптивно управление.''' Определя се като концепция за [[информация]] и [[управление]] .  
 
 
 
==Същност==
 
==Същност==
 +
Контролингът е нова, модерна, но доказала своята необходимост управленска концепция, която е насочена към дългосрочна жизнеспособност и дееспособност на бизнес [[организация]]та, чрез: оптимизиране и управление на [[разход]]и, формиране на центрове на разходи; оптимизиране на [[приход]]ите и [[печалба]]та; формиране на центрове за печалба, изготвяне на система за гъвкаво ценообразуване.
  
Контролингът (от англ. ез. control – [[ръководство]], регулиране, [[управление]], [[контрол]] не се изчерпва с традиционното разбиране за контрол. В основата на разбирането на контролинга лежи стремежа да се осигури успешно функциониране на организацията преди всичко в дългосрочна перспектива. Това се постига чрез:
+
В края на ХХ век се очертаха и към началото на XXI век, въпреки достигнатата висока степен на зрялост на концепцията на контролинга, продължават да съществуват три относително самостоятелни концептуални подхода към нейното разработване:
 
+
*При първия подход концепцията се развива предимно в рамките на управленското счетоводство и се разглежда като системна основа за управлението на стойностните показатели на предприятието.
* [[Адаптация]] на стратегическите цели към изменящите се условия на външната среда;
+
*При втория подход концептулната рамка на контролинга се разширява чрез подчертаване на неговата информационна насоченост (разглежда го в рамките на информационните системи) и разглеждането му като средство за информационно осигуряване на вземането на управленски решения в предприятието.
* [[Съгласуване]] на оперативните със стратегическите планове на развитие на организацията;
+
*При третия концептуален подход се акцентува върху координиращата роля на контролинга (разглежда го в рамките на системите за управление) и той се разглежда като мета управленска функция по координацията на управлението в предприятието.
* [[Координация]] и [[интеграция]] на оперативните планове на различните [[бизнес-процес]]и на организацията;
 
* Осигуряване на [[мениджър]]ите с информация за различните нива на управление на организацията;
 
* [[Контрол]] на изпълнението на плановете на организацията и тяхното коригиране при необходимост на базата на комплексен анализ на бизнес-процесите;
 
* Адаптация на организационната структура на управление на организацията на изменящите се изисквания на външната среда.
 
 
 
Контролингът осигурява методиката и инструменталната основа за основните функции на управление. Цикълът на контролинга включва в себе си итеративни етапи на [[планиране]]то, контрола на изпълнението и вземането на коректиращи решения. Различното от практиката на планирането в неговия класически вид (“отгоре” – “надолу”) – разработването на методиката на планирането, координирането и детайлизацията на плановете по нива е, че се осъществява т.нар. насрещно планиране (“отдолу” – “нагоре”). По този начин се реализира една от основните задачи на контролинга – разработването на методика за коригиране на заданията, координиране на отделните процеси, обвързването на отделните планове в единния план на организацията.  Що се отнася до етапа на контрола за изпълнение на плана – предвижда се не само констатацията на факта, а и анализ на фактическите данни по контролираните параметри. И нещо повече – извеждат се причините за отклонението и разработването на препоръки за отстраняване на нежелателните отклонения. От позицията на активната корпоративна сигурност (АКС) – всеки работник и служител трябва да действа активно за отстраняване на отклоненията в границите на определената му компетентност. Разбира се, че когато отклоненията превишават неговата компетенция той трябва да се обръща към съответното ниво в йерархията на управлението за съгласуване и указания.
 
 
 
Другият важен компонент на контролинга е резултатът, което означава:  
 
 
 
* Фокусиране върху [[рентабилност]]та и ясна представа и разбиране на контрола по [[разходите]] и мерките по тяхното [[оптимизиране]], като непрекъснат процес;
 
* Нарастването на сумата на [[актив]]ите на организацията в едно от важните средства за достигане на стратегическите цели;
 
* Обвързано ориентиране към клиентите с достигане на високи доходи – т.е. непрекъсната оценка на клиентите по критерия доходоностност. С други думи казано – баланс на това колко организацията и конкретния клиент са спечелили;
 
* Съчетаване целите на организацията и личните цели (заплата, кариера). Оценка на конкретният принос на всеки участник за достигане целите на организацията.
 
 
 
Контролингът е едно свързващо звено между планирането и контрола без да ги покрива изцяло. Основната му управленска мисия (без да е управленска функция) е да поддържа и устоява създадената стратегическа ръководна концепция, чрез осигуряване на избраните цели и активно координиране на многообразния информационен поток от и към финансовата институция. Една от спорните характеристики на контролинга като връзка между планиране и контрол, контролинга предлага варианти на top мениджмънта за оптимизиране на редица управленски и осигуряващи функции, без обаче съответните контролинг офиси да вземат категоричните отношения за това. Във вариантите се посочват виновните лица, които се санкционират. Този контролинг е невъзможно да се отстоява без много широка основа, откъдето черпи [[информация]]. Естествените източници на такава информация са [[IT мениджмънт]]а, [[планиране]]то, управленското [[счетоводство]], комуникационния микс. Като свързващо звено между планиране и контрол, което функционира в рамките на биполярния управленски модел (включва стратегически и [[оперативен мениджмънт]], същността на контролинга се представя в 2 насоки:
 
 
 
* Той подготвя базата за реализация и приема сигналите на/от активната обратна връзка контрол-планиране – в посока отзад-напред и типизира контролната функция в рамките на оперативния мениджмънт, а от тук следва че това представлява оперативната принадлежност на контролинга в текущ план;
 
* Стратегическата принадлежност на контролинга се изразява в това, че всички констатации, варианти на решения, предложения на оптимизационни модели съдействат за актуализиране на стратегическата планова концепция на финансовата институция.
 
 
 
Тези две характеристики на контролинга го превръщат в един [[иноватор]] и [[навигатор]] на мениджмънта. Приносът на контролинга по отношение на 2) – т.е. за иновация на планирането се установява във връзка с участието му при изготвянето на различни по характер прогнози и диагностики.
 
 
 
==Приложение при изготвяне на прогнози==
 
 
 
* Твърди сигурни [[прогноза|прогнози]] – при стабилни [[инфлация|инфлационни]] очаквания, валутен курс, стабилен [[пазар]]. Участието на контролинга е до изготвяне на прогнози, които ще съдействат за един нормален (неконфликтен) [[мениджмънт]].
 
* Прогнози, свързани, със [[ситуационен мениджмънт]] – мениджмънт по изключение, а това е един конфликтен мениджмънт. Основният му принцип what-if и тук е мястото на контролинга да минимизира случаите, когато може да се задава този въпрос какво – “ако”.
 
 
 
В българската практика тази прогноза “what-if” е известна  чрез метода на пробата и грешките. В корпорациите този ситуационен мениджмънт се налага по отношение на стратегическите бизнес полета. Въпрос какво би станало, ако се повишат или намалят инвестициите по отношение на сделките. Контролингът ще дойде със стрес сценарии, за да моделира проблема, за да поднесе най-добрия вариант. Тества се поносимостта на финансовата институция към рискове. Това обяснява защо контролингът се разглежда в неделима връзка с риск мениджмънта. В редица корпоративни центрове има един обединен риск – контролинг офис. Но това обяснява и друго обстоятелство – участието на контролинга в процеса на минимизиране на [[риск]]овете, доказва тезата, че съвкупният глобален институционален мениджмънт е риск мениджмънт. Участието на контролинга е задължително в процеса на стратегическо планиране. С помощта на due diligence се установяват стратегически значимите зависимости между клиенти и продукти от тук сделките – ядро и се актуализира бизнесстойностаната верига сама. Опитът за дефиниране на много тънката граница между контрол и контролинг води до следния извод: “контролът е една управленска функция, а контролингът е една методика и начин на мислене, което поддържа тази функция”. Този принцип показва, че мисията на контролинг мениджмънта е важна, и компетенциите на контролинг [[мениджър]]ите са комплексни, сложни, доколкото трябва да отговарят на изискванията за комплексни специалисти. В по-детайлен план, управленските сфери на контролинга се търсят в управление на портфейли на престижни клиенти, в управление на балансовата структура. В процеса по бюджетиране т.е. изготвяне на [[бюджет]]а на [[разход]]ите, [[резултат]]ите, [[материал]]ите и самия баланс.
 
 
 
==Стратегии за въвеждане==
 
 
 
* “[[стратегия на хвърлената бомба]]” – характерна за един авторитарен управленски стил, при една силна централизация на власт, респект. Проблемът е, че ниските нива, оперативните равнища не разбират проблема – кога трябва, защо трябва и се конфронтират с top мениджмънта. Средните ешалони са най- консервативни срещу всяка иновация;
 
* [[стратегия на малките стъпки]] – предвижда поетапно въвеждане на проекта контролинг. Популяризира се сред персонала, но това коства много време и могат да се изгубят конкурентни предимства;
 
* [[стратегия на приемливия консенсус]] – консенсусът се постига от специалисти, агенти на промяната, които са наети от top Мениджмънта, да подготвят съответната инфраструктура, да убедят горните и оперативните равнища в целесъобразността на тази мярка и да предотвратят възможните [[конфликт|конфликти]];
 
 
 
==Функции и задачи==
 
 
 
*Функциите на контролинга се определят от поставените пред организацията цели и включват тези направления на дейности, които осигуряват достигането на тези цели. Към тях се отнасят:
 
::* [[Отчетност]]та;
 
::* Подпомагане на планирането;
 
::* [[Контрол]]а на реализацията на плановете;
 
::* Оценката на текущите процеси;
 
::* Откриване на отклоненията и на техните причини;
 
::* Разработване на препоръки за ръководителите за отстраняване на причините предизвикали тези отклонения.
 
 
 
*Задачите на контролинга' включват създаването на система за събиране и обработване на съществена [[информация]] за вземане на [[решение|управленски решения]], на различни нива на [[управление]]то. Това предполага:
 
::* Разработване и поддържане на системата за отчитане протичането на процесите вътре в [[организация]]та;
 
::* Информация за процесите в деловата (непосредствената) среда на организацията ([[клиент]]и, [[доставчик|доставчици]], [[партньор]]и, [[конкурент]]и, държавна и местна администрация) и др.;
 
::* Разработване (или адаптиране) на методика за отчитане, а така също за оценка на дейността на организацията като цяло и на нейните подразделения.
 
 
 
==Анализ, оценка и консултиране==
 
 
 
Контролерите съпътстват процеса на управление при определянето на цели, [[планиране]]то и [[контрол]]а и отговарят заедно с управленския екип за достигането на поставените цели. Контролерът се грижи за това всеки да има възможност сам да се контролира в рамките на разработените цели и планове. Контролерите се грижат за прозрачност на [[стратегия]]та, икономическите резултати, финансите и процесите и по този начин допринасят за по-добра икономическа ефективност. Контролерите координират вторичните цели и планове и организират система за отчитане, ориентирана към бъдещето и обхващаща предприятието като цяло. Контролерите моделират и организират процеса на определяне на цели, планиране и контрол така, че всеки отговорен за вземането на решения да може да действа в съответствие с поставените цели. Контролерите осигуряват необходимите за мениджмънта данни и информация. Контролерите разработват и поддържат контролинг - системи.
 
 
 
==Изисквания==
 
 
 
Контролинг системата изисква:
 
 
 
* Определяне на центрове за управление на [[разход]]ите и [[приход]]ите, [[актив]]ите и [[пасив]]ите
 
* Кадрово обезпечаване
 
* Определяне на сферите на отговорност при управлението на разходите и приходите, активите и пасивите
 
* Класифициране на разходите и приходите, активите и пасвите
 
* Определяне на калкулационните единици, калкулационните обекти, методите на калкулиране, обхвата и базите за разпределение на непреките разходи
 
* Система за организация на документооборота и електронна обработка на информацията
 
  
==Кадрово обезпечаване ==
+
Независимо от различията в трите подхода и дефинираните от тях релевантни (значими) цели и задачи на контролинга в края на века се очертаха основните теоретични опорни точки на концепцията на контролинга, които имат системообразуваща роля в нейното структуриране, и за които се счита, че съществува високо равнище на общоприетост сред различните привърженици на концепцията.
 +
* Първа теоретична опорна точка контролингът има за задача разкриването на модела на факторната обусловеност на целите на предприятието (определянето на естеството на самите цели е прерогатив (привилегия) на висшия мениджмънт и е извън компетенциите на контролинга, чиято отговорност е свързана с определянето на тези променливи параметри от функционирането на предприятието и ограниченията им, от които зависи постигането на целите каква е тяхната съвкупност и влиянието на промените им върху значението на целите, т.е. става дума за дефинирането на факторните променливи Х1, Х2, Х3 ...Хn и ограничителните условия на целевата функция на предприятието при зададена цел Y: Y = f (Х1, Х2, Х3 ...Хn); в този смисъл предназначението на контролинга е да концентрира вниманието в управлението върху факторите на успеха на предприятието и да го насочи към тяхното овладяване).
 +
* Втора теоретична опорна точка обединителната роля на концепцията относно осъществяването на функциите по планирането и контрола в предприятието. В основата на обединяването на функциите по планирането и контрола стои схващането за повишената роля на обратната връзка в управлението. Подкрепя се схващането, че сърцевината на контролинга / концепцията представлява сравняването на фактическите (ФС) и плановите значения (ПС) на резултативните и факторните променливи от дейността на предприятието и диагностиката на отклоненията (ДО).
 +
*Трета теоретична опорна точка контролингът обхваща информационната система на предприятието, определя нейната преднамерена насоченост и архитектура, изискванията към техническата и технологичната й организация (в неговото съдържание като единна управленска функция по планирането и контрола естествено се добавя организиращата му роля в дейностите по информационното осигуряване в предприятието).
  
Контролерите не са само интерпретатори на [[информация]]. Те са [[анализатор]]и и [[консултант]]и. От тяхната дейност се очаква да прибавя стойност към целия управленски процес. Често дейността на фирмата изисква да се формират контролинг отдели, чрез които да се осъществява [[мониторинг]] на различните отдели и структурни поделения в [[предприятие]]то, за да се определи дали се спазват предписаните икономически процедури във връзка с осъществяваната от тях дейност. Професионални преценки стоят в основата на решенията за това как да се организира и как да функционира контролинг системата. Компетентността на контролерите е ключов фактор за тяхната ефективност. От нивото на компетентност зависи как те ще изпълняват своите задължения по идентифициранетона уместна и точна информация в съответствие с определени правни, икономически и технически стандарти . Те трябва да представят вярна и обективна информация, която да е уместна по отношение на взимането на решения и оценката на минали, настоящи и бъдещи събития и процеси.
+
От посочените теоретични опорни точки на концепцията следват важни изводи за неговия характер като управленска дейност:
 +
*Първо. Контролингът по своя характер е информационно-аналитична дейност, която от позициите на системния анализ и научната евристика подпомага вземането на управленски решения. Той не представлява властова функция и неговото осъществяване не е властова дейност, обхващаща акта на вземане на самите решения. В този смисъл упражняващият функциите по контролинга е преди всичко аналитик, който играе ролята втори пилот, щурман, треньор, натоварен с изключително консултантски функции в процеса на управление; дори когато са му делегирани властови пълномощия, то това отново е рамките на взетите от съответния мениджър решения.
 +
*Второ. Естеството на функциите по контролинга определя неговата важна роля за целенасочване, координиране и интегриране на дейностите на предприятието. Тази роля се проявява в две направления:
 +
::*контролингът има пряко отношение към съдържателната координация и интеграция във функционирането на предприятието, което произтича от неговото предназначение за разкриване на променливите от целевата функция на предприятието и нейното моделиране и проектиране; т.е. в резултат от дейностите по контролинга се извежда взаимообвързана система от важните показатели за функциониране на предприятието и се препоръчват техните обосновани целеви стойности, като по-нататък отговорностите на контролинга са свързани с контрола върху фактическите стойности и анализа на отклоненията.
 +
::*от друга страна, контролингът има важна роля за технологичната координация и интеграция на дейностите по планирането, контрола и информационното осигуряване, за чието осъществяване е потребно прилагането на единни методологически и методически подходи, както и на единни стандарти за правила и процедури.
 +
Всъщност предназначението на контролинга е да подпомогне определянето и спазването на стандарти за функционирането на предприятието, които са както целеви показатели за дадени периоди, така и правила и процедури за планиране, контрол и информационно осигуряване (СИСТЕМА ОТ СТАНДАРТИ: стандарти за модела на ЦФ на предприятието + стандарти за значения на променливи от ЦФ + стандарти за правила и процедури за планиране и контрол).
 +
В крайна сметка, контролингът може да бъде дефиниран като мета управленска функция по определянето на целевата функция на предприятието, планирането и контрола на включените в нея променливи. Това е информационно-аналитична дейност, която подпомага процеса на вземане на управленски решения относно избора и преобразуването на целевата функция в система от вътрешни стандарти за функциониране на предприятието и нейното прилагане в процеса на управлението.
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==

Версия от 21:10, 7 август 2013

Контролингът е система за целево-адаптивно управление. Определя се като концепция за информация и управление .

Същност

Контролингът е нова, модерна, но доказала своята необходимост управленска концепция, която е насочена към дългосрочна жизнеспособност и дееспособност на бизнес организацията, чрез: оптимизиране и управление на разходи, формиране на центрове на разходи; оптимизиране на приходите и печалбата; формиране на центрове за печалба, изготвяне на система за гъвкаво ценообразуване.

В края на ХХ век се очертаха и към началото на XXI век, въпреки достигнатата висока степен на зрялост на концепцията на контролинга, продължават да съществуват три относително самостоятелни концептуални подхода към нейното разработване:

  • При първия подход концепцията се развива предимно в рамките на управленското счетоводство и се разглежда като системна основа за управлението на стойностните показатели на предприятието.
  • При втория подход концептулната рамка на контролинга се разширява чрез подчертаване на неговата информационна насоченост (разглежда го в рамките на информационните системи) и разглеждането му като средство за информационно осигуряване на вземането на управленски решения в предприятието.
  • При третия концептуален подход се акцентува върху координиращата роля на контролинга (разглежда го в рамките на системите за управление) и той се разглежда като мета управленска функция по координацията на управлението в предприятието.

Независимо от различията в трите подхода и дефинираните от тях релевантни (значими) цели и задачи на контролинга в края на века се очертаха основните теоретични опорни точки на концепцията на контролинга, които имат системообразуваща роля в нейното структуриране, и за които се счита, че съществува високо равнище на общоприетост сред различните привърженици на концепцията.

  • Първа теоретична опорна точка контролингът има за задача разкриването на модела на факторната обусловеност на целите на предприятието (определянето на естеството на самите цели е прерогатив (привилегия) на висшия мениджмънт и е извън компетенциите на контролинга, чиято отговорност е свързана с определянето на тези променливи параметри от функционирането на предприятието и ограниченията им, от които зависи постигането на целите каква е тяхната съвкупност и влиянието на промените им върху значението на целите, т.е. става дума за дефинирането на факторните променливи Х1, Х2, Х3 ...Хn и ограничителните условия на целевата функция на предприятието при зададена цел Y: Y = f (Х1, Х2, Х3 ...Хn); в този смисъл предназначението на контролинга е да концентрира вниманието в управлението върху факторите на успеха на предприятието и да го насочи към тяхното овладяване).
  • Втора теоретична опорна точка обединителната роля на концепцията относно осъществяването на функциите по планирането и контрола в предприятието. В основата на обединяването на функциите по планирането и контрола стои схващането за повишената роля на обратната връзка в управлението. Подкрепя се схващането, че сърцевината на контролинга / концепцията представлява сравняването на фактическите (ФС) и плановите значения (ПС) на резултативните и факторните променливи от дейността на предприятието и диагностиката на отклоненията (ДО).
  • Трета теоретична опорна точка контролингът обхваща информационната система на предприятието, определя нейната преднамерена насоченост и архитектура, изискванията към техническата и технологичната й организация (в неговото съдържание като единна управленска функция по планирането и контрола естествено се добавя организиращата му роля в дейностите по информационното осигуряване в предприятието).

От посочените теоретични опорни точки на концепцията следват важни изводи за неговия характер като управленска дейност:

  • Първо. Контролингът по своя характер е информационно-аналитична дейност, която от позициите на системния анализ и научната евристика подпомага вземането на управленски решения. Той не представлява властова функция и неговото осъществяване не е властова дейност, обхващаща акта на вземане на самите решения. В този смисъл упражняващият функциите по контролинга е преди всичко аналитик, който играе ролята втори пилот, щурман, треньор, натоварен с изключително консултантски функции в процеса на управление; дори когато са му делегирани властови пълномощия, то това отново е рамките на взетите от съответния мениджър решения.
  • Второ. Естеството на функциите по контролинга определя неговата важна роля за целенасочване, координиране и интегриране на дейностите на предприятието. Тази роля се проявява в две направления:
  • контролингът има пряко отношение към съдържателната координация и интеграция във функционирането на предприятието, което произтича от неговото предназначение за разкриване на променливите от целевата функция на предприятието и нейното моделиране и проектиране; т.е. в резултат от дейностите по контролинга се извежда взаимообвързана система от важните показатели за функциониране на предприятието и се препоръчват техните обосновани целеви стойности, като по-нататък отговорностите на контролинга са свързани с контрола върху фактическите стойности и анализа на отклоненията.
  • от друга страна, контролингът има важна роля за технологичната координация и интеграция на дейностите по планирането, контрола и информационното осигуряване, за чието осъществяване е потребно прилагането на единни методологически и методически подходи, както и на единни стандарти за правила и процедури.

Всъщност предназначението на контролинга е да подпомогне определянето и спазването на стандарти за функционирането на предприятието, които са както целеви показатели за дадени периоди, така и правила и процедури за планиране, контрол и информационно осигуряване (СИСТЕМА ОТ СТАНДАРТИ: стандарти за модела на ЦФ на предприятието + стандарти за значения на променливи от ЦФ + стандарти за правила и процедури за планиране и контрол). В крайна сметка, контролингът може да бъде дефиниран като мета управленска функция по определянето на целевата функция на предприятието, планирането и контрола на включените в нея променливи. Това е информационно-аналитична дейност, която подпомага процеса на вземане на управленски решения относно избора и преобразуването на целевата функция в система от вътрешни стандарти за функциониране на предприятието и нейното прилагане в процеса на управлението.

Вижте още

Източници

  • Гробауров, В. А. Информационные технологии для менеджеров. М., Финанси и статистика, 2001, 368 с.
  • Информационные системы в экономике/Под ред. В. В. Дикс. М., Финанси и статистика, 1996, 272 с.
  • Информационные технологии в бизнесе: Энциклопедия. Пер. с англ./Под ред. М. Желены. СПб, Питер, 2002, 1120 с.
  • Карринский, Д. М. и др. Контроллинг в бизнесе. М., Финанси и статистика, 1998, 256 с.
  • Майер, Э. Контроллинг как система мышления и управления. М., Финанси и статистика, 1993, 96 с.
  • Петров, А. Активна корпоративна сигурност. С., Свят.Наука, 2007, 170 с.
  • Управление современной компании. Пер. с англ./Под ред. Б. Мильнера и Ф. Лукса. М., Инфра-М, 2001, 586 с.
  • Хан, Д. Планирование и контроль. Пер. с нем. М., Финанси и статистика, 1997, 800 с.
  • Bans, J. Controlling. Berlin, 1996, 176 s.
  • Klenger, G. Operatrives Controlling. Munchen-Wien-Oldenburg, 1989, 472 s.
  • Schmitz, H. Projektcontrolling. 3 Auflage. Dusseldorf, 1996, 174 s.

Външни препратки