Разлика между версии на „Теория на инвестиционния портфейл“
| Ред 17: | Ред 17: | ||
Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доходност|доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни. Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти. Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват. | Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доходност|доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни. Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти. Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват. | ||
| − | + | Закупувайки повече акции инвеститорите могат да извлекат ползи от диверсификацията – основната от тях е, че могат да намалят риска на портфейла. Модерната портфейлна теория (МПТ) успява количествено да представи ползите от [[диверсификация]]та. | |
| − | За повечето инвеститори, рискът при закупуването на дадена акция е свързан с | + | За повечето инвеститори, рискът при закупуването на дадена акция е свързан с [[възможност]]та [[доходност]]та,която ще получат от тази акция да е по-ниска от очакваната. С други думи това е отклонението от средната възвръщаемост. Всяка акция има свое собствено стандартно отклонение от своята средна, което МПТ нарича [[риск]]. Рискът на портфейл съставен от множество различни акции ще бъде по-малък от сбора от рисковете на отделните акции включени в него (освен ако акциите, които са включени не са изцяло позитивно корелирани). С други думи Марковиц показва, че правейки инвестиция не е достатъчно само да купим някакви акции, а е важно да изберем правилната комбинация между тях. |
| − | МПТ показва, че рискът присъщ за възвръщаемостта на отделната акция се отличава с два компонента: | + | МПТ показва, че рискът присъщ за възвръщаемостта на отделната [[акция]] се отличава с два компонента: |
| − | * Систематичен риск – това са | + | * Систематичен риск – това са [[пазар]]ни рискове, които не могат да бъдат диверсифицирани по никакъв начин. Примери за такива рискове са икономическите рецесии, войните, природни бедствия и т.н. |
* Несистематичен риск – това е рискът свързан с отделните акции, който може да се намали като се увеличава броя на акциите в портфейла. | * Несистематичен риск – това е рискът свързан с отделните акции, който може да се намали като се увеличава броя на акциите в портфейла. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
[[file:teoriqnaportfeila3.png|center]] | [[file:teoriqnaportfeila3.png|center]] | ||
| − | Портфейлът, който се намира в т.М, е най-добрият от множеството ефективни комбинации портфейл, който всеки инвеститор би искал да държи, независимо от неговите рискови предпочитания. Сега ефективната област става права линия, която излиза от т.rf и минава през портфейл М. Всяка точка от тази линия, разположена между rf и М може да бъде достигната, като инвестирате част от парите в портфейл М и останалата част в безрискови ценни книжа. За тези позиции вие ще купувате свободни от риск ценни книжа. Това са така наречените “дадени в | + | Портфейлът, който се намира в т.М, е най-добрият от множеството ефективни комбинации портфейл, който всеки инвеститор би искал да държи, независимо от неговите рискови предпочитания. Сега ефективната област става права линия, която излиза от т.rf и минава през портфейл М. Всяка точка от тази линия, разположена между rf и М може да бъде достигната, като инвестирате част от парите в портфейл М и останалата част в безрискови ценни книжа. За тези позиции вие ще купувате свободни от риск ценни книжа. Това са така наречените “дадени в [[заем]]” портфейли. Могат да се достигнат и позиции след точката М, като продавате безрискови ценни книжа и използвате получените от продажбата средства като допълнение към вашите свободни средства за покупка на портфейл М. Това са т.нар “взети на заем” портфейли. |
| − | МПТ има значително влияние върху начина, по който инвеститорите възприемат | + | МПТ има значително влияние върху начина, по който инвеститорите възприемат [[риск]]а, възвръщаемостта и управлението на портфейла. Теорията демонстрира как портфейлната диверсификация може да намали инвестиционния риск. |
МПТ разбира се има и някои недостатъци. Така например тя приема, че е възможно да се подберат акции, чието представяне е независимо от останалите инвестиции в портфейла. Историята обаче показва, че такива инструменти на практика не съществуват. В периоди на пазарни колебания, инвестиции в акции, които изглеждат независими се държат така все едно са свързани. Освен това тази теория предполага, че понякога инвеститорите трябва да закупят някои на практика доста рискови активи с цел да намалят цялостния риск на портфейла. Ако инвеститорите не са добре запознати със съвременните техники за управление на портфейла много трудно може да им се обясни защо трябва да инвестират в очевидно рисков актив. | МПТ разбира се има и някои недостатъци. Така например тя приема, че е възможно да се подберат акции, чието представяне е независимо от останалите инвестиции в портфейла. Историята обаче показва, че такива инструменти на практика не съществуват. В периоди на пазарни колебания, инвестиции в акции, които изглеждат независими се държат така все едно са свързани. Освен това тази теория предполага, че понякога инвеститорите трябва да закупят някои на практика доста рискови активи с цел да намалят цялостния риск на портфейла. Ако инвеститорите не са добре запознати със съвременните техники за управление на портфейла много трудно може да им се обясни защо трябва да инвестират в очевидно рисков актив. | ||
Версия от 11:40, 7 август 2013
Според Tеорията на инвестиционния портфейл не е достатъчно да следим единствено риска и възвръщаемостта свързани с отделната акция, за да направим добър портфейл.
Същност
Преди Съвременната теория на инвестиционния портфейл (СТИП) инвеститорите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за риска, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “диверсификация” (и други) научно.
Неговите фундаментални постижения включват:
- Предложен измерител за риск
- Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)
- Набор от оптимални портфейли
- Критерий за избор на оптимален портфейл
Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи доходи, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни. Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти. Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват.
Закупувайки повече акции инвеститорите могат да извлекат ползи от диверсификацията – основната от тях е, че могат да намалят риска на портфейла. Модерната портфейлна теория (МПТ) успява количествено да представи ползите от диверсификацията. За повечето инвеститори, рискът при закупуването на дадена акция е свързан с възможността доходността,която ще получат от тази акция да е по-ниска от очакваната. С други думи това е отклонението от средната възвръщаемост. Всяка акция има свое собствено стандартно отклонение от своята средна, което МПТ нарича риск. Рискът на портфейл съставен от множество различни акции ще бъде по-малък от сбора от рисковете на отделните акции включени в него (освен ако акциите, които са включени не са изцяло позитивно корелирани). С други думи Марковиц показва, че правейки инвестиция не е достатъчно само да купим някакви акции, а е важно да изберем правилната комбинация между тях.
МПТ показва, че рискът присъщ за възвръщаемостта на отделната акция се отличава с два компонента:
- Систематичен риск – това са пазарни рискове, които не могат да бъдат диверсифицирани по никакъв начин. Примери за такива рискове са икономическите рецесии, войните, природни бедствия и т.н.
- Несистематичен риск – това е рискът свързан с отделните акции, който може да се намали като се увеличава броя на акциите в портфейла.
При добре диверсифициран портфейл, рискът – или средното отклонение от средната възвръщаемост – на всяка акция допринася съвсем малко за общия порфейлен риск. Вместо това – корелацията във възвръщаемостите – или ковариацията – между всяка двойка ценни книжа в портфейла определя цялостния портфейлен риск. В резултат на това инвеститорите могат да спечелят държейки диверсифициран портфейл, а не индивидуални акции.
Знаейки вече предимствата на диверсификацията можем да поставим въпроса как да определим най-доброто ниво на диверсификация. За всяко ниво на възвръщаемост има един единствен портфейл, който предлага най-ниско възможно ниво на риск и за всяко ниво на риск има един портфейл, който предлага най-висока възвръщаемост. Тези комбинации, могат да бъдат начертани на графика, която представлява границата на ефективните портфейли.
Всеки портфейл, който лежи на тази граница е ефективен: той дава максимална очаквана възвръщаемост за дадено ниво на риск. Рационалният инвеститор ще държи портфейл някъде на границата на ефективните портфейли. Максималното ниво на риск, който инвеститорът ще поеме определя позицията на неговия портфейл върху тази линия. МПТ отива дори по-далеч. Тя приема, че комбинирайки портфейл, който лежи на границата на ефективните портфейли с безрисков актив можем да постигнем доходност, която е над границата на ефективните портфейли.
Портфейлът, който се намира в т.М, е най-добрият от множеството ефективни комбинации портфейл, който всеки инвеститор би искал да държи, независимо от неговите рискови предпочитания. Сега ефективната област става права линия, която излиза от т.rf и минава през портфейл М. Всяка точка от тази линия, разположена между rf и М може да бъде достигната, като инвестирате част от парите в портфейл М и останалата част в безрискови ценни книжа. За тези позиции вие ще купувате свободни от риск ценни книжа. Това са така наречените “дадени в заем” портфейли. Могат да се достигнат и позиции след точката М, като продавате безрискови ценни книжа и използвате получените от продажбата средства като допълнение към вашите свободни средства за покупка на портфейл М. Това са т.нар “взети на заем” портфейли.
МПТ има значително влияние върху начина, по който инвеститорите възприемат риска, възвръщаемостта и управлението на портфейла. Теорията демонстрира как портфейлната диверсификация може да намали инвестиционния риск.
МПТ разбира се има и някои недостатъци. Така например тя приема, че е възможно да се подберат акции, чието представяне е независимо от останалите инвестиции в портфейла. Историята обаче показва, че такива инструменти на практика не съществуват. В периоди на пазарни колебания, инвестиции в акции, които изглеждат независими се държат така все едно са свързани. Освен това тази теория предполага, че понякога инвеститорите трябва да закупят някои на практика доста рискови активи с цел да намалят цялостния риск на портфейла. Ако инвеститорите не са добре запознати със съвременните техники за управление на портфейла много трудно може да им се обясни защо трябва да инвестират в очевидно рисков актив.
Накрая възниква интересен въпрос, касаещ колко акции трябва да включим в портфейла, за да елиминираме несистематичния риск. Тук има различия във финансовата литература. Някои автори считат, че дори сто акции не са достатъчни, за да се елиминира несистематичния риск, други пък твърдят, че този риск може да се отстрани включвайки само 20 акции в инвестиционния портфейл.
Вижте още
- Инвестиционен портфейл
- Акция
- Облигация
- Лихвен процент
- Счетоводен баланс
- Фондова борса
- Видове инвестиционни портфейли
- Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции
Източници
- Теория на портфейла. Модел за оценка на капиталовите активи.
- Markowitz, H.M. (March 1952). "Portfolio Selection". The Journal of Finance 7 (1): 77–91.
- Risk Minimization in Financial Portfolios
- Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management