Модел за оценка на капиталовите активи

МОКА ни помага да пресметнем инвестиционния риск и да оценим каква възвръщаемост от инвестициите можем да очакваме.

Същност

Независимо по какъв начин диверсифицираме нашите инвестиции не е възможно да премахнем напълно риска. МОКА се ражда през 1970 год. и негов автор е Уилям Шарп. Моделът му отново приема, че съществуват два типа риск: систематичен и несистематичен.

МПТ показа, че несистематичния риск може да бъде елиминиран чрез диверсификация. Проблемът е, че диверсификацията не може да премахне систематичния риск. Дори портфейл съдържащ всички акции на пазара не може да премахне този тип риск.

Ето защо калкулирайки каква възвръщаемост да изискват от определени акции, систематичния риск е този, който тревожи инвеститорите. МОКА следователно представлява начин за измерване на систематичния риск. Формулата, която и миналия път записахме и която всъщност е в основата на МОКА е следната;

Моделът приема, че съществуват безрискови ценни книжа. Като такива с някои условности може да приемем ДЦК. Тези ЦК носят определена доходност, която съответно се нарича безрискова. Инвеститорите закупувайки акции ще поемат по-висок риск, отколкото държейки само безрискови инструменти, следователно те ще изискват и по-висока доходност. Разликата между доходността, която ще изискват инвеститорите от пазара за акциите, които за придобили и безрисковата норма на доходност се нарича пазарна рискова премия.

Пазарната рискова премия се умножава с коефициента бета. Този коефициент е измерител на пазарния риск. Той показва с колко цената на определена акция ще се покачи или ще спадне в сравнение с това с колко пазара като цяло ще се покачи или спадне. Бета се намира посредством статистически анализ на възвръщаемостта на отделните акции спрямо възвръщаемостта на пазара като цяло.

Това, което показва тази формула е, че за по-рисковите инвестиции, тези с по-висока бета изискваната норма на възвръщаемост ще бъде по висока. МОКА ни помага да разберем дали текущата цена на дадена акция съответства на дохода, който можем да очакваме от нея или не, т.е дали инвестицията в дадена акция би била добра сделка или не.

Този модел е полезен и се използва доста във финансовата общност. Инвеститорите, знаейки бета-коефициентите на различните акции, преценяват, че включвайки в портфейла си ценни книжа с по-високи бети, те поемат и по-висок риск, тъй като възвръщаемостта на тези акции ще се изменя повече в сравнение с пазара като цяло. И обратното включвайки в портфейла си ценни книжа с по-ниски бети те ще поемат по-малко риск и съответно ще изискват и по ниска доходност от този портфейл.

Вижте още

• Едноиндексен модел
• Теория на инвестиционния портфейл
• Уилям Шарп
• Модел на Марковиц
• Хари Марковиц
• Актив

Източници

• Теория на портфейла. Модел за оценка на капиталовите активи.

Външни препратки

• Оценка на активите и пасивите в баланса
• Икономика на предприятието
• FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES & OPTIONS EXCHANGES
• Българска фондова борса
• Персонален трейдър