Разлика между версии на „Управленски школи“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | '''В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.''' | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”. „Научно управление“ - То се свързва с името Фредрик Тейлър. Той въвежда термина „научно управление“ като под това понятие разбира организация на труда. Често го наричат „баща на научния мениджмънт“. Книгата му „Принципи на научното управление“ се счита за първата сериозна научна публикация в областта на мениджмънта. Първата стъпка е разделянето на всяка операция на основни компоненти (действия, движения и т.н.). В „Научното управление“ работникът се разглежда предимно като „икономически човек“ – смята се, че хората ще работят по-добре, ако им се заплаща повече. Основната идея на „научния подход“ е: който работи повече да получава повече. Отделя се внимание и на подбора на хората. „Бюрократичен мениджмънт“. | + | „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]]. „Научно управление“ - То се свързва с името Фредрик Тейлър. Той въвежда термина „научно управление“ като под това понятие разбира организация на труда. Често го наричат „баща на научния мениджмънт“. Книгата му „Принципи на научното управление“ се счита за първата сериозна научна публикация в областта на мениджмънта. Първата стъпка е разделянето на всяка операция на основни компоненти (действия, движения и т.н.). В „Научното управление“ работникът се разглежда предимно като „икономически човек“ – смята се, че хората ще работят по-добре, ако им се заплаща повече. Основната идея на „научния подход“ е: който работи повече да получава повече. Отделя се внимание и на подбора на хората. „Бюрократичен мениджмънт“. |
Макар и вече поостарели всяка от школите има определен принос за развитието на управленската мисъл. Дори и най-големите съвременни организации използват концепции и методи, които са се появили в рамките на една от посочените школи. | Макар и вече поостарели всяка от школите има определен принос за развитието на управленската мисъл. Дори и най-големите съвременни организации използват концепции и методи, които са се появили в рамките на една от посочените школи. | ||
*[[Поведенческа школа на управление]] | *[[Поведенческа школа на управление]] | ||
| − | * | + | * |
*[[Школа на човешките отношения]] | *[[Школа на човешките отношения]] | ||
| − | * | + | * |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Когнитивна наука]] | *[[Когнитивна наука]] | ||
Версия от 12:15, 5 август 2013
В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.
Същност
„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”. „Научно управление“ - То се свързва с името Фредрик Тейлър. Той въвежда термина „научно управление“ като под това понятие разбира организация на труда. Често го наричат „баща на научния мениджмънт“. Книгата му „Принципи на научното управление“ се счита за първата сериозна научна публикация в областта на мениджмънта. Първата стъпка е разделянето на всяка операция на основни компоненти (действия, движения и т.н.). В „Научното управление“ работникът се разглежда предимно като „икономически човек“ – смята се, че хората ще работят по-добре, ако им се заплаща повече. Основната идея на „научния подход“ е: който работи повече да получава повече. Отделя се внимание и на подбора на хората. „Бюрократичен мениджмънт“. Макар и вече поостарели всяка от школите има определен принос за развитието на управленската мисъл. Дори и най-големите съвременни организации използват концепции и методи, които са се появили в рамките на една от посочените школи.
Вижте още
- Когнитивна наука
- Ейбрахам Маслоу
- Бъръс Фредерик Скинър
- Фридрих фон Хайек
- Блез Паскал
- Теория на игрите
- Управление на операциите
- Хотърнски експеримент
- Аристотел